Размишлявайки върху Кубинската криза, президентът Джон Кенеди веднъж предупреди, че ядрените сили „трябва да избягват онези конфронтации, които поставят противника пред избора или на унизително отстъпление, или на ядрена война“.
Сблъсъкът с руския президент Владимир Путин за Украйна все още не е огледален на онзи момент, в който Съветският съюз и Западът се оказаха на прага на Армагедон през октомври 1962 г. Но логиката на Кенеди за свръхсилите отново звучи актуално, когато Путин е притиснат в ъгъла от стратегическата катастрофа на неговата война, героичната съпротива на Украйна и изключителния съюзнически конвейер от оръжия и боеприпаси на стойност няколко милиарда долара.
Президентът Джо Байдън, който винаги е заявявал, че двете му цели са да помогне на Украйна да се защити и да избегне пряка ескалация с Путин, която може да доведе до риск от ядрена война, изглежда е обмислял предупреждението на Джон Ф. Кенеди.
По време на набирането на средства в Потомак, Мериленд, в понеделник вечерта Байдън сподели, че е обезпокоен, че Путин все още не е измислил изход от войната, въпреки „пресметливия“ характер на бившия офицер от КГБ. „Междувременно високопоставени служители в областта на националната сигурност признават, че все още не знаят какъв вид руски успех в Източна и Южна Украйна би позволил на Путин да обяви своеобразна победа и да деескалира военните действия“, съобщи Кайтлан Колинс от CNN*.
Всичко това е тревожно. Но то изглежда донякъде в разрез с политиката на САЩ. В края на краищата изрично заявената цел на Вашингтон в подкрепа на Украйна е Путин да загуби войната. Байдън поиска от Конгреса 33 млрд. долара за изпращане на военна и друга помощ за Украйна, а във вторник Камарата на представителите гласува да приеме законопроект на стойност около 40 млрд. долара. Вашингтон залива бойното поле с противотанкови и противовъздушни ракети, радари, безпилотни самолети, артилерийски снаряди и гаубици. Този агресивен подход на Запада, бавният напредък на войната на изтощение на Путин и липсата на каквито и да било дипломатически усилия за прекратяването ѝ означават, че е почти сигурно, че руският лидер ще бъде допълнително притиснат в опасен ъгъл.
Единственият вариант за изход на Путин в момента изглежда е капитулация и мълчаливо признание, че усилията на Запада, съчетани с яростната украинска смелост, са го надвили – позиция, която би била политически невъзможна за приемане.
Докъде би стигнал Путин?
Няма реален консенсус по въпроса какво може да направи Путин, ако е отчаян. Макар да не споделя логичното и точно мнение на Вашингтон, че губи войната, няма индикации, че е самоубиец и би рискувал пълномащабна ядрена конфронтация, като изпробва решимостта на Запада.
Няколко високопоставени американски служители публично изразиха опасения, че Путин може да посегне към тактически ядрени оръжия с по-ниска мощност на бойното поле като алтернатива на унизително поражение в Украйна. Известно облекчение по този въпрос дойде във вторник, когато директорът на националното разузнаване Аврил Хейнс заяви пред комисия на Конгреса, че според САЩ няма „непосредствен потенциал Путин да използва ядрено оръжие“. А директорът на Агенцията за отбранително разузнаване, генерал-лейтенант Скот Бериър, заяви, че тази оценка обхваща и тактическите или бойните устройства.
Едва ли е паникьорство да се разглежда тази възможност. Путин е доказал, че е безмилостен лидер, който не се притеснява да причинява масови жертви. Той изравни със земята градове в Чечения и хвърли силите си срещу цивилни граждани в Сирия. Войната му в Украйна включваше безмилостни обстрели и бомбардировки на жилищни райони, училища, гари и убежища, както и очевидни военни престъпления от страна на неговите войски. Хиляди негови войници загинаха. А Путин вече е използвал оръжия за масово унищожение – например, като е атакувал руски дезертьори на британска земя с радиоактивни елементи и нервнопаралитични вещества – без да се съобразява с цивилното население, според правителството на Обединеното кралство.
Междувременно готовността на Русия да заплашва с използване на ядрени оръжия – по начин, по който Съветският съюз рядко го правеше по време на Студената война – за да тероризира западната общественост, подчертава предимството, което най-страховитият арсенал в света може да донесе на размирните държави, които искат да предотвратят възможността за западна намеса.
Путин не показва признаци, че гледа към изхода
Макар че САЩ могат да бъдат критикувани, че не са предоставили на Путин изход, за който Байдън говореше, подобна инициатива би била трудна – и може би няма да проработи така или иначе. Първо, Путин не гледа към изхода. Въпреки че войната е икономическа, военна и стратегическа катастрофа за Русия, лидерът на Кремъл танцува по собствената си логика. Ако той не може да контролира цяла Украйна или да свали правителството ѝ, създаването на огромни човешки и материални разрушения, които не позволяват на Украйна да функционира като нормална икономика и наказват стремежите ѝ да се присъедини към Запада, може да е достатъчно – и може да подейства като възпиращ фактор за други държави от бившата съветска орбита.
Това може би е една от причините, поради които Хейнс предположи във вторник, че руският лидер „се подготвя за продължителен конфликт в Украйна, по време на който възнамерява да постигне цели извън Донбас“. Но тя предупреди, че несъответствието между военните възможности на Путин и неговите амбиции означава, че той може да бъде принуден да се върне в този опасен ъгъл – и да атакува.
„Настоящата тенденция увеличава вероятността президентът Путин да се обърне към по-драстични средства, включително налагане на военно положение, преориентиране на промишленото производство или потенциално ескалиращи военни действия, за да освободи ресурсите, необходими за постигане на целите му, когато конфликтът се проточи или ако прецени, че Русия губи в Украйна“, каза Хейнс.
Идеята, че Путин може да бъде изведен от стратегически задънената улица, в която се намира, се проваля и по две други причини. Първо, руският лидер отказа всички дипломатически пътища, молби и предупреждения за деескалация на конфликта преди инвазията. Сега залогът за личния му престиж, политическите му позиции и репутацията на Русия – както и за оценката на историята – е още по-остър. Всъщност имаше признаци за възможна нова ескалация във вторник, когато Беларус придвижи специални сили към границите с Украйна, позовавайки се на това, което твърди, че е западна агресия.
Втората причина, поради която може би не е време за дипломация, се крие в убеждението на ястребово настроените западни столици като Лондон и Вашингтон, че силите на украинския президент Володимир Зеленски, снабдени със западни оръжия, са спечелили правото да спечелят войната – и може би в крайна сметка ще го направят. В края на краищата Украйна е ощетената страна, която търпи непровокирано нахлуване.
Освен това досега Путин не се е прицелвал в оръжейни конвои, придвижващи се към Украйна на територията на НАТО, нито е организирал големи кибератаки срещу западни цели – поне такива, които са публично известни. И двата пропуска показват силата на възпирането. Но тъй като войната се проточва, с постоянната опасност от ескалация или грешна преценка, която би ускорила по-широк сблъсък, в крепостта на западното единство може да се появят пукнатини.
Френският президент Еманюел Макрон, който безуспешно се опита да убеди Путин да не нахлува в Украйна, осъди войнствената реторика на руския лидер в Деня на победата. Но той също така заяви, че в крайна сметка Украйна и Русия ще трябва да седнат и да говорят за мир – кауза, която няма да бъде постигна с „унижението“ на Москва. Във вторник Макрон разговаря с китайския президент Си Дзинпин, съюзник на Путин, след което Елисейският дворец съобщи, че двамата са постигнали съгласие „относно спешната необходимост от прекратяване на огъня“.
А във вторник в Овалния кабинет имаше един поразителен момент, когато италианският министър-председател Марио Драги, след като похвали единството на Запада по отношение на Украйна и осъди руската инвазия, каза на Байдън пред камерите следното:
„Трябва да ви кажа, че в Италия и в Европа сега хората искат да сложат край на (…) тези кланета, на това насилие, на тази касапница, която се случва. И хората мислят за това какво можем да направим, за да постигнем мир… Най-малкото искат да помислят за възможността да се постигне прекратяване на огъня и да се започнат отново някакви сериозни преговори. Това е положението в момента. Мисля, че трябва да се замислим дълбоко как да се справим с това“.
Коментарите му отразяват нарастващата тревожност, че без някаква външна намеса Путин може да се окаже притиснат в ъгъла, за който говори Кенеди в речта си в Американския университет през юни 1963 г.
Месеци по-рано, когато светът беше затаил дъх от страх от ядрена война, Кенеди беше измислил начин съветският лидер Никита Хрушчов да се оттегли, без да загуби достойнството си, в противопоставянето им за Куба.
Шест десетилетия по-късно някакъв подобен компромис, колкото и болезнен да е той, може да се наложи за Путин.
topnovini.bg
