Предварително искане на пари прави офертата съмнителна
Общият брой на констатираните нарушения при наемането на български граждани на работа в чужбина за първото полугодие на годината е 315, а подадените сигнали са 129. Това съобщиха за БТА от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. За сравнение за същия период на 2013 г. констатираните нарушения са били 136, а за 2012 г. – 105 или нарушенията са нараснали близо три пъти от началото на тази година.
Преобладаващите установени нарушения относно наемането на работа на българи в чужбина най-често са неизплатени възнаграждения и командировъчни, липса на посреднически договори с чуждестранния работодател, неправомерно събиране на такси за кандидатстване на обявените позиции, командироване за повече от 30 дни без да са спазени минималните условия на труд и заплащане на приемащата държава, неподадени уведомления за промяна на адреса на фирмите-посредници, неподадени в срок справки на регистрираните и устроени на работа лица за всеки офис на дружеството и не на последно място това са лошите условия на труд.
Най-често българите работят на територията на Германия, Франция, Белгия, Италия, Нидерландия, Великобритания и Гърция, уточняват от ГИТ.
Много често сигналите, които постъпват в ГИТ се подават след прекратяване на трудовите правоотношения и в тези случаи Инспекцията по труда не е компетентният орган, който трябва да се произнесе, коментират експерти. Според тях в тези случаи потърпевшите трябва да си търсят правата по съдебен път.
Контролната дейност на Инспекцията по труда е установила вече трайна тенденция за използване на командироването, като начин за осигуряване на работа на български граждани в чужбина.
Кандидатите за работа в чужбина вместо да потърсят услугите на посредническа фирма, се съгласяват да бъдат наети фиктивно от работодател и командировани от него.
Сигналите за нарушения на условията за командироване за повече от 30 дни са най-вече заради изплащане на възнаграждение на командировани работници под минималното за приемащата държава. Най-често тези сигнали са от шофьори, командировани от транспортни фирми.
Друга тенденция е след падане на ограниченията на пазара на труда за българите все по-често фирмите посредници да се опитват да прикриват посредническа дейност с договори за консултантски услуги. С тях се оправдава искането на различни суми – за квартира, път, оформяне на документи, консултиране за започване на дейност и т.н.
Строителството, селското стопанство и преработващата промишленост са традиционните сектори, в които се нарушават правата на търсещите работа в чужбина сънародници.
Значително се увеличава и броят на измамите при наемането на работа на българи в чужбина.
След падането на ограниченията за българи на трудовия пазар в Европа се забелязва тенденция към прилагане на практики, които могат да се квалифицират като измами и Главна инспекция по труда няма правомощия да се намесва, коментират от ГИТ.
Най-разпространената практика напоследък е да се публикуват обяви в интернет с привлекателни условия за работа. В последствие комуникацията е само по скайп и имейл. По този начин се предоставя информация за банковата сметка, по която кандидатът трябва да преведе определени средства – за път, квартира, консултантски услуги за самонаемане и т.н. Понякога кандидатите за работа дори отиват в съответната държава, изпращат се на работа при местен работодател, където им се налага да работят при крайно тежки условия и нищожно заплащане, което може дори и да не получат. Тази схема в момента е най-разпространена за Великобритания.
Предварителното искане на пари е сигнал, че офертата е съмнителна.
Инспекцията по труда напомня, че искането на заплащане на парични суми по какъвто и да е повод – е нарушение на закона и сериозен сигнал, че офертата е съмнителна. Не бива и да се приемат оферти за работа без личен контакт с посредника.
Кандидатите за работа трябва да проверят дали посредникът има регистрация в Агенцията по заетостта. Списъкът с регистрираните посредници може да се види на сайта на АЗ. На място кандидатите за работа трябва да изискат договор между посредника и чуждестранния работодател за осигуряване на персонал. Гурбетчиите трябва да тръгват от България със сключени на български език трудови договори с фирмата, за която ще работят, с данните на работодателя, за когото ще работят и условията на труд и заплащане.
По публикацията работи: Александър Попов
dnes.bg
