Британският народ осъзнава, че е бил заблуден
Борис Джонсън. Снимка: Bloomberg
Каква само бе миналата политическа седмица във Великобритания. Далеч от обещанието за „без граница в Ирландско море“, сега сме заплашени от търговска война заради решението на правителството на Борис Джонсън да отмени собствените си договорни ангажименти относно Северна Ирландия. Има ново искане за референдум за независимост на Шотландия, пореден опит за разпадане на Обединеното кралство, пише за Financial Times лорд Майкъл Хезълтайн, бивш британски вицепремиер от консерваторите.
Планът за изпращане на лица, търсещи убежище обратно в Руанда се разпада, като носи със себе си обичайната реакция на брекзитърите, че Великобритания трябва да се откаже от следвоенната Европейска конвенция за правата на човека, основана на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона, и създадена отчасти като маяк на надеждата за милионите, поробени под комунистическата диктатура.
Опашките се върнаха. По време на последната война те отразяваха страшната заплаха, пред която бяхме изправени, но поне имаше общ враг. Осъзнахме, че всички сме в това заедно. Този път Брекзит принуди милион европейци да се приберат у дома. Има опашки при лекарите, опашки в спешните отделения, опашки по летищата, опашки на пристанища, опашки в паспортните служби. Земеделските производители влагат неприбраната си реколта обратно в почвата.
Решението на правителството е да издава визи само на най-квалифицираните и талантливи имигранти, обучени в някои от най-бедните страни на земята, като същевременно съкращава програмите за помощ, предназначени да помогнат на тези страни да насърчат гражданите си да останат там.
Дойде втората оставка на един от съветниците по етика на Борис Джонсън, неспособен да живее с напрежението на работата. Може да няма заместник – сега сме в зона, освободена от етика.
И всеки ден внимателно подбрана група консервативни министри дефилира. Всеки ден те заемат внимателно организираната си позиция.
Междувременно Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира, че Обединеното кралство ще стагнира през 2023 г. Единствено Русия се представя по-зле от групата на богатите страни Г-20. Паундът спада както спрямо долара, така и спрямо еврото.
По-предната седмица инстинктът на градинаря в мен предвиждаше нова пролет за тези, които знаят, че Брекзит е катастрофа. Аргументът ми беше нарастващо доказателство за последствията от него и увеличаващата се съпротива. Миналата седмица това разцъфтя, със заглавия, вариращи от „Римейнърите (поддръжниците на оставането в ЕС – бел. прев.) се прегрупират на фона на пълния им неуспех да се възползват от Брекзит“ до „Изплашените инвеститори продават лири“.
Характеризирането на онези, които не са съгласни с Брекзит като брюкселски марионетки, винаги е било особено аматьорска интерпретация на историята. Като министър в правителствата на торите в продължение на 17 години, при Тед Хийт, Маргарет Тачър и Джон Мейджър, никога не съм бил изпращан в Брюксел, за да защитавам нещо друго от британския интерес. Това беше точно същата национална позиция, която заеха други членове на ЕС тогава в търсене на споразумение, което да направи всички ни по-силни, по-богати и по-могъщи заедно.
Изненадата не трябва да е, че римейнърите се прегрупират, а това, че ни отне толкова време. Британците осъзнават, че са били омотани от лъжи. Никога нямаше да има компенсация за загубата на най-близкия ни пазар. Милиони турци никога не бяха напът да наводнят страната ни. Регулациите, които трябваше да ни освободят, досега ни позволяват само да пием бира с корона на бутилката (нещо, което всъщност винаги сме можели да правим). Шест години след референдума имаме предложен правителствен законопроект за бюрокрация в европейски стил. Не можехте да си го представите.
Изследване на вестник Times показва, че отделът на Джейкъб Рийс-Мог тихо се е учетворил като размер. Това може да стане част от най-голямата схема за създаване на работни места в страната, тъй като адвокатите търсят вратички, а счетоводителите измислят схеми за избягване. Многото държавни служители, изпратени от Маргарет Тачър в Брюксел, за да проектират единния пазар, могат да бъдат наети отново, с цел неговото унищожаване.
Регулациите формират структурата, която определя дали хората живеят в зоопарк или в цивилизовано общество. Те са подробни и придирчиви, защото, докато огромното мнозинство от гражданите са порядъчни, почтени хора, едно малко малцинство не са. Държавните служители очакват злоупотреби и се стремят да ги предотвратят, и така и трябва.
Разбира се, премиерът ще отстоява Брекзит. Измислих фразата „Ако Борис си отиде, и Брекзит си отива“. Повече от всеки друг човек той успя да завърши Брекзит – или, по-точно, наполовина. Сега Брекзит трябва да бъде отменен, и колкото по-бързо, толкова по-добре.
Много консерватори знаят това. Време е те да говорят, както направи наскоро Тобайъс Елууд, призовавайки Обединеното кралство да се върне в единния пазар. Няма смисъл да си в политиката, само за да следваш партийна линия. През 1968 г. се разбунтувах срещу моята партия заради нейното противопоставяне на лейбъристкия Закон за расовите отношения. По-скоро, през 2017 г., бях уволнен като съветник на правителството на Тереза Мей, защото исках парламентът да каже мнението си относно законодателството за Брекзит.
Официалният говорител на министър-председателката каза, че подкрепата ми за поправка, която призовава парламентът да има последната дума по сделката за Брекзит, оправдава уволнението ми.
Брекзит беше постигнат от малка група, която никога не се отказа, използвайки всяко оплакване и заблуждавайки голям брой хора да повярват, че нашите проблеми са по вина на някой друг. Чужденци, Брюксел, държавни служители, имигранти – пръстът беше насочен навсякъде.
Историята се състои от по-големи въпроси: национална гордост; нашето място в света. За тях си струва да се борим, а не за този премиер.
По статията работи: Петър Нейков
investor.bg