Лиз Тръс
Вероятният следващ премиер на Великобритания предизвиква смесени реакции в чужбина, от неприязън в Москва през раздразнение във Франция до позитивност в Украйна, пише „Гардиън“.
Лиз Тръс предизвика смут, като постави под въпрос дали френският президент Еманюел Макрон е доверен съюзник, и следва политика за Северна Ирландия, която безпокои Белия дом.
Ако стане министър-председател на 5 септември, тя ще дойде на върха на международната сцена в труден момент, с багаж, който няма да й е полезен.
Предизвикателствата ще идват плътно и бързо. За войната в Украйна, глобалната енергийна криза и климатичната криза светът търси лидерство от големите икономики, една от които остава Великобритания.
Седмици след пристигането си на Даунинг Стрийт Тръс ще говори пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, а след това ще пътува до Бали през ноември за срещата на водещите 20 световни икономики – Г-20.
От Брюксел и Пекин до Киев, Вашингтон до Париж и Москва, ето как големите световни столици гледат на фаворита за наследник на Борис Джонсън.
САЩ
Администрацията на Байдън е наясно, че Лиз Тръс не е идеологическа приятелка и че тя внимателно е култивирала връзки с републиканците, но по отношение на приоритетите на външната политика на САЩ, конфронтацията и сдържането на Китай и Русия, във Вашингтон има увереност, че тя ще бъде надежден съюзник .
Многонационалните усилия за въоръжаване на Украйна и АУКУС, тристранният пакт за сигурност в Тихия океан, който включва и Австралия, се превърнаха в ключовите арени, където трансатлантическият съюз е подложен на изпитание. Обединеното кралство е на второ място след САЩ като доставчик на оръжие за Украйна и администрацията се надява, че подкрепата ще бъде запазена и дори засилена при Тръс.
Имаше също оценка за нейната твърда позиция по отношение на Тайван и гласната й подкрепа за посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси този месец.
Търканията в предполагаемите специални отношения ще останат Брексит и неговото въздействие върху споразумението от Разпети петък в Ирландия и по този въпрос във Вашингтон има опасения, че нещата ще се влошат при Тръс, която особено раздразни Белия дом с изявлението си от 17 май, че правителството ще продължи със законодателството относно протокола за Северна Ирландия, като ще пренапише части от сделката за развода за Брексит по начин, считан за нарушаващ международното право. Ще има силен натиск от страна на САЩ върху правителството на Тръс да направи компромис с ЕС.
Европейски съюз
В Брюксел не липсва цинизъм. Необходимостта от политическо позиране през лидерска кампания е добре разбрана. Конфронтационната позиция, заета от Лиз Тръс относно бъдещето на протокола за Северна Ирландия, дойде, когато позицията на Борис Джонсън на Даунинг Стрийт започна да изглежда уязвима. Войнствената й нейната позиция се приема добре но онези среди сред консерваторите, които смятат, че викането е най-добрият начин за общуване с негъвкавите европейци, които, изглежда, от друго не разбират.
Ако това е краткосрочна тактика, тогава може би Тръс може да омекне, веднъж установила се на Даунинг Стрийт. В крайна сметка Тръс изглежда възприе по-прагматичен подход от Дейвид Фрост, когато за първи път наследи отговорността за проблемите след Брексит. Законопроектът за Северна Ирландия, който скъсва настоящите споразумения, ще бъде обсъждан месеци в Камарата на лордовете, което оставя време за компромис.
Това обаче е оптимистичният анализ. Тези, които се страхуват от по-нататъшни разногласия, посочват предположението, че Фрост, който невинаги е бил склонен към компромиси, изглежда, ще заеме важна роля в правителството на Тръс. Това не се смят за добра поличба. Критичен момент ще е на 15 септември, когато правителството ще трябва да отговори на съдебните действия на ЕС във връзка с предполагаемия неизпълнение на протокола.
Франция
До миналата седмица Лиз Тръс беше най-известна в Париж като основния защитник на законопроекта за протокола в Северна Ирландия. Нейните забележки, че „журито все още не е решило“ дали френският президент Еманюел Макрон е „приятел или враг“, наостри наблюдателите.
Отношенията от двете страни на Ламанша са на дъното след Брексит и са допълнително обтегнати от двустранни спорове относно преминаването на мигранти и бежанци, лицензите за риболов и пакта за сигурност АУКУС. Париж вече не вярва, че Лондон ще удържи на думата си, докато Лондон смята, че Париж се интересува само от това да го накаже за напускането на ЕС.
Надеждите за размразяване след напускането на Борис Джонсън вече изглеждат напразни. Макрон смъмри Тръс, без да я назовава, като каза, че Обединеното кралство е приятелска нация за Франция „независимо, а понякога и въпреки нейните лидери и техните малки грешки“.
Натали Лоазо, бивш министър по въпросите на Европа, каза, че коментарите на Тръс не показват нито лидерството, нито държавничеството, което се очаква от един британски министър-председател, докато Силви Берман, бивш френски посланик в Лондон, каза, че Тръс трябва да бъде съдена по действията й, но нейните „позиции показват вероятност“ отношенията да се влошат.
Украйна
Лиз Тръс би изпълнила почти всички изисквания за правителството на Володимир Зеленски, когато става въпрос за идеален наследник на Борис Джонсън. Представяйки себе си за „борец за свобода“, тя се зарече, че президентът на Украйна ще бъде първият чуждестранен лидер, на когото ще се обади от Даунинг Стрийт.
Външният министър обаче вероятно е попаднал в капана, който дори Джонсън предположи, че е неразумен, а именно да бъде „по-украинец от украинците“. Публичната позиция на украински официални лица, участващи в предишните неуспешни мирни преговори с Москва, беше, че руските войски трябва да се изтеглят на позициите си от 23 февруари. Но Тръс също отиде малко по-далеч с настояването, че Русия трябва да бъде прокудена от Крим, който тя незаконно анексира през 2014 г. Това очевидно би бил мечтаният сценарий за Киев, но малцина в украинското правителство вярват, че е реалистичен. Поставянето му като червена линия рискува бебето да бъде изхвърлено заедно с водата за къпане.
Ако Киев трябва да изброи и други притеснения, това биха били нестабилните отношения на Тръс с европейските правителства поради нейното настояване да разтрогне споразумение на ниво договор с ЕС относно граничните споразумения за Северна Ирландия. Следователно тя може да не бъде толкова ефективен съюзник, в случай че трябва да убеди лидерите на ЕС да бъдат по-твърди спрямо Кремъл.
Русия
Кремъл внимателно избягва всякакви публични изявления относно предпочитанията си в надпреварата за лидер на консерваторите, въпреки че неприязънта му към Тръс е едва прикрита.
„Като имаме предвид всички по-ранни изявления, ние, разбира се, се надяваме, че бъдещият премиер на Обединеното кралство ще бъде склонен към по-балансирана реторика по отношение на нашата страна, след като заеме това място“, каза Дмитрий Песков, говорителят на Владимир Путин.
Но руската пропаганда показа ясно пренебрежението си към Тръс, представяйки я като закостеняла русофобка, която един водещ нарече „лоша имитация на Маргарет Тачър“.
Близо един месец след като Кейт Маккан припадна по време на телевизионен дебат, водещите на държавната телевизия продължиха да се подиграват на шокираната реакция на Тръс, като казаха, че можете да го „наречете загуба на лице … Това е, с което поданиците на короната ще трябва да живеят“.
И Тръс, и Риши Сунак ясно дадоха да се разбере, че изборите няма да имат голям ефект върху политиката на Обединеното кралство спрямо Русия или нейното нахлуване в Украйна. И все пак Тръс има история с Русия, особено по време на ледената среща с руския външен министър Сергей Лавров само седмици преди началото на войната в Украйна.
Лавров описа разговора им като диалог между „неми и глухи“. Малко вероятно е тя да получи по-топъл прием от Путин като премиер.
Китай
Не е тайна, че Пекин не е фен на Тръс. Откакто тя стана министър на външните работи, държавната китайска преса я нарече „радикален популист“ и определи речите й, свързани с Китай, като „луди“.
Пекин със сигурност би предпочел премиер, който е практичен в отношенията с Китай – дори и да знае, че няма изгледи за връщане към златната ера на двустранните отношения.
В китайската преса описанията на Тръс като ястреб и нерационална са често срещани. Наскоро беше обърнато голямо внимание на забележката на Тръс по време на събитие в Бирмингам, че тя би била готова да използва ядрения арсенал на Обединеното кралство, ако стане министър-председател, дори ако това означава „глобално унищожение“.
Китайските служители обаче внимаваха с директните забележки. В началото на август Джън Дзъгуан, китайският посланик в Обединеното кралство, каза, че неговото правителство ще работи с “ новия премиер, независимо кой е, за развитието на отношенията между Китай и Обединеното кралство“.
banker.bg
