Кралицата лично се е облагодетелствала от колониализма
Снимка: БГНЕС/ EPA
В последните дни британските медии бяха изпълнени, от една страна, с тъга, породена от смъртта на кралицата, от друга – с радост от встъпването в длъжност на новия крал Чарлз Трети. Най-вече чуждестранните медии, като например американският канал MSNBS, бяха тези, които си позволиха да засегнат един тъмен аспект на британската корона: “Смъртта на кралица Елизабет натъжи целия свят. Но има и комплексни чувства като гняв, недоволство и яд – тъй като за мнозина управлението на кралицата бе символ на британското колониално господство – институция, обогатила се чрез брутално насилие, мъчения, кражба на територии, изнасилвания и поробване”.
Историк: Кралицата лично се е облагодетелствала от колониализма
В тъгуваща Великобритания почти никой не говори за това: 400 години империя, в които близо 400 милиона души са били подчинени на британската корона. Империята се разпада по време на управлението на Елизабет. Но историкът Юрген Цимерер, преподавател в университета в Хамбург, отбелязва: “От историческа гледна точка управлението на Елизабет Втора е неразривно свързано с империята”. Включително поради това, че кралското семейство и днес – в своя делник – печели от някогашния колониализъм, макар да не може да се определи точно колко. “Те печелят от това, че част от състоянието им се дължи на империята и продължава да носи лихви. Дворците са финансирани именно по този начин. Печелбите са непосредствени.”
Индия и Южна Африка искат да си върнат някои от кралските бижута
Част от обвинения са в кражби: Индия и Южна Африка отдавна искат да им бъдат върнати някои от кралските бижута. Има и упреци в колониално мислене: до късните 1960 години хора, които не са с бял цвят на кожата, не са имали правото да служат в двора, както “Гардиън” разкри едва през 2021 година. Принц Филип освен това постоянно бе обект на критики заради расистки изказвания. Но кралицата мълчеше.
Историкът Цимерер казва още: “Тя всъщност само наблюдаваше отстрани. И изобщо не се включи в дебата за колониалното наследство, който се води от 15 години и става все по-интензивен. Затова кралицата остана толкова обичана – тъй като избягваше противоречивите въпроси.”
Мълчи не само кралицата
Писателят Маркъс Райдър, който се застъпва за повече многообразие в медиите, казва, че мълчание запазва не само кралицата. Става дума за всеобщ проблем – недостатъчното преосмисляне на британското минало. “Това тук показва, че съществува определена неспособност и в британското общество, и в британските медии действително да адресират някои от най-тежките теми.”
Наскоро антирасисткото движение Black Lives Matter успя да изостри чувствителността относно британските колонии, но не непременно в медиите. “Британските медии се ръководят предимно от бели хетеросексуални мъже без увреждания, които живеят в и около Лондон. Те са едва 3,1 процента от цялото население, респективно 3,1 процента от населението носят отговорност за голяма част от медиите”, отбелязва Райдър.
Британците, на които колониалното наследство на кралицата не е безразлично, могат тези дни да споделят мнението си почти само в социалните мрежи. “Това означава: чернокожите хора, хората от Азия, които имат корени в някогашните колонии, виждат, че техните ценности и тази дискусия се разискват в медии извън Обединеното кралство.” Към Райдър тези дни са се обърнали само медии извън Острова.
Автор Франциска Хопен
fakti.bg
