Премиерът на Великобритания е убедена, че реалността трябва да се адаптира към нейните желания, а не обратното
Снимка: Bloomberg
Министър-председателката на Обединеното кралство Лиз Тръс не издържа теста. Същото важи и за финансовия министър Куаси Куартенг.
Миналата седмица на ненужни и вредни сътресения доказа това. Но зад това се крие още по-голяма опасност. Единственият вид лидер, който е по-опасен от нестандартния тип, който Обединеното кралство имаше, е фанатикът, който сега има. Доминиращата характеристика на фанатиците е тяхното убеждение, че реалността трябва да се адаптира към техните желания, а не обратното. Ако този мироглед бъде възприет от обикновен човек, той може да нанесе големи щети на близките му. При политически лидери обаче резултатът може да бъде катастрофа за страната, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
Иронията е, че за тези хора „пазарът“ е бог, а курсът по икономика – тяхната религия. Но истинските пазари ги отблъснаха, след като инвеститорите разпродадоха паунда и британските ДЦК, причинявайки такъв хаос, че Английската централна банка (АЦБ) беше принудена да се намеси в опит да спаси правителството и зле регулираната пенсионна индустрия от техните безразсъдства.
Реалността е, че Тръс няма план за растеж. Тя има план за растеж в кавички – вълшебна отвара, в която тя инжектира отмяната на скорошните увеличения на данъците, свободата за бонусите на банкерите и по-ниските данъци за богатите, и казва „абракадабра“ с надеждата, че растежът на производителността ще се учетвори, предизвиквайки 2,5 процента годишен растеж.
Подобни мечти биха били забавни, ако не бяха толкова опасни за страната.
Първо, те са на върха на дълга поредица от измислици – измислиците, които оправдаваха прекомерните фискални ограничения след финансовата криза, измислиците, че Brexit ще донесе просперитет, измислиците, че протоколът за Северна Ирландия е разрешил главоблъсканицата Brexit и измислиците, че правителството ще направи нещо сериозно за изоставащите региони на страната. Сега властимащите обещават огромен скок в растежа на производителността. Но в своя анализ за Института “Тони Блеър” Oxford Economics заключава, че съвкупното производство може да бъде само с общо 0,4% по-високо след пет години. Планината се напънала и родила мишка.
investor.bg
