Англия смята да се преориентира към шистовия газ, а
приходите да влага в държавен фонд, от който да се възползват и идните поколения. Критици на проекта обаче се съмняват доколко той ще има реален икономически ефект.
През януари британският премиер Дейвид Камерън заяви, че Англия вече залага „изцяло на шистовия газ“. Добивите от Северно море намаляват и от почти десет години насам Великобритания е принудена отново да внася петрол и природен газ. Затова правителството насочва поглед към шистовите залежи на петрол и газ. В Лондон са изчислили, че добивът на шистов газ би могъл да създаде 64 500 нови работни места. Все още този добив се намира в проучвателен стадий – главно в района на Северна Англия. Службата за геоложки проучвания предполага, че там има залежи от около 400 трилиона кубически метра шистов газ.
Поуки от миналото?
Намерението на управляващите да създадат държавен фонд, който да се финансира от приходите от шистовия газ, изглежда обаче малко прибързано, като се има предвид, че добивът по метода фракинг е доста оспорван. Консерваторът от Горната камара на британския парламент лорд Ходжсън иска още отсега да проправи пътя за създаването на подобен фонд. „Трябва да намерим начин всички да усетят ползи от наличието на тези ресурси, които някой ден ще се изчерпят. Бъдещите поколения също имат право да получат част от приходите“, казва той.
Лорд Ходжсън е горещ привърженик на създаването на държавния фонд. За целта той иска да прокара допълнение към британския закон за инфраструктурата и твърди, че и финансовият министър стои зад тази концепция. И действително, миналата седмица финансовият министър Джордж Озбърн заяви в интервю за BBC, че подобен фонд би могъл да допринесе за това парите да се използват смислено, вместо „да се прахосват“.
Във Великобритания се говори за подобен държавен фонд още от 60-те години на миналия век, когато започва добивът на петрол и природен газ в Северно море. Идеята обаче така и не беше осъществена. Може би поради това мнозина във Великобритания имат впечатлението, че приходите от конвенционалния добив на петрол и газ потъват нейде, без да остава нещо за идните поколения.
Примерът Норвегия?
Планът на лорд Ходжсън предвижда половината от приходите от шистов газ да бъдат влагани в държавен фонд, откъдето да не могат да се теглят годишно повече от 4 на сто. В това отношение Англия взима пример от Норвегия и нейния „правителствен пенсионен фонд“ /GPFG/, който междувременно е натрупал 716,4 милиарда евро. Фондът, за който отговаря финансовият министър в Осло, междувременно е най-големият държавен фонд в света, а и пример за отличен мениджмънт. „До избухването на финансовата криза почти никой не се интересуваше от нашия фонд. Впоследствие обаче и други правителства започнаха да обмислят създаването на подобни държавни фондове и се ориентираха по норвежкия модел“, заявява президентът на фонда Михаел Мадуел. Той обаче не вярва, че замисленият от Обединеното кралство фонд може да стане толкова голям, колкото норвежкия. Лорд Ходжсън също признава, че : „населението на Норвегия е едва една десета от населението на Обединеното кралство, но Норвегия има несравнимо по-големи залежи на петрол и природен газ от Великобритания“.
„За“ и „против“
Фракингът е доста оспорван метод за добиване на шистов газ, защото се смята, че крие значителни рискове за околната среда. Под голямо налягане се впръсква смес от вода и химикали, която разбива скалните масиви и изхвърля на повърхността шистовия газ. Природозащитниците се опасяват от замърсяване на подпочвените води и въздуха, а поддръжниците на метода смятат, че въпросните опасения са силно преувеличени.
Други критици на фракинга във Великобритания посочват, че добивът на шистов газ не може да започне преди 2020 година, поради което е „съмнително, че методът ще доведе до намаляване на зависимостта от внос или до значително намаляване на цените на суровината“.
Дали пък плановете на правителството за създаване на държавен фонд не са „отчаян опит обществеността да бъде положително настроена към фракинга“, пита се Хелън Римър от природозащитната организация „Friends of the Eаrth“. Не, гласи отговорът на Мелиса Старк от отдел „Нови енергии“ в консултантската фирма „Accenture“. Правителството постъпва „правилно като създава стимули за всички. Дори и застрашените от добива на шистов газ общини ще имат изгода от държавния фонд. Не виждам нищо лошо в това“, казва тя.
Източник: Дойче веле
