Спирането на имиграцията не е най-добрият инструмент за справяне с проблеми като ниското заплащане, лошите условия на труд или слабите инвестиции
Снимка: Bloomberg
Икономиката на Великобритания е в труден момент – факт, който няма да подмине новия премиер Риши Сунак. Един въпрос, с който той ще трябва да се справи, е дали повече имиграция може да помогне. Това е деликатна тема за Консервативната партия. Някои смятат, че допълнителната имиграция ще повиши растежа и ще подобри перспективите за затруднените публични финанси; други казват, че това би било предателство към гласувалите за Brexit, които искаха по-малко имиграция, а не повече. „Масовата имиграция вече влоши икономическите ни проблеми: не можем да очакваме причината за нашата болест да бъде нейният лек“, написа наскоро Ник Тимъти, бивш сътрудник на предишния премиер консерватор Тереза Мей.
Но „имиграцията е добра“ срещу „имиграцията е лоша“ е застоял дебат, който никога не е бил от полза за страната. За Сунак би било по-добре да погледне какво всъщност се случва в реалната икономика, пише колумнистката и асоциирана редакторка на Financial Times Сара О‘Конър.
От януари 2021 г. имиграционната политика на Обединеното кралство има две доста различни направления. Сега тя е доста мека към хора, които идват да работят над определен праг на умения и заплата, но в по-голямата си част не позволява на работодателите да наемат хора от чужбина за нископлатена работа. Това беше умишлено решение, за да се отбие британската икономика от по-ниско платения мигрантски труд, който според правителството е лош за местните работници и демотивира работодателите да инвестират в технологии и обучение.
Що се отнася до по-високо платените, политиката е доста гладка досега. Много хора дойдоха с визи за квалифицирани работници и здравни такива – всъщност, експертите смятат, че е възможно общата нетна миграция сега да е на по-високи нива, отколкото преди пандемията (въпреки че все още нямаме официална статистика за това). Академичните доказателства сочат, че квалифицираните мигранти помагат за увеличаване на брутния вътрешен продукт на глава от населението и иновациите. А британската общественост изглежда няма нищо против засега: проучванията на общественото мнение показват, че имиграцията се е слязла доста надолу в списъка с тревогите на хората.
Но има известна арогантност в идеята, че правителството на Обединеното кралство може просто да поръча повече квалифицирани работници от чужбина, когато пожелае. Тъй като паундът е толкова слаб и икономиката вероятно се насочва към рецесия, това не е даденост. Други държави също се стремят да привлекат квалифицирани мигранти, докато се опитват да се възстановят от пандемията. През последната около година Германия, САЩ, България и Нова Зеландия, наред с други, направиха промени в своите имиграционни системи, за да улеснят привличането на квалифицирани работници.
Ако Обединеното кралство иска да се конкурира, трябва да преразгледа високите такси, които взема за своите визи. Общите разходи за един човек, идващ в Обединеното кралство като квалифициран работник, за три години биха били 5681 паунда, например, в сравнение с около 270 за Канада и 1900 за САЩ, според доклад на Парламентарната комисия по имиграцията.
Въпросът дали Великобритания трябва да стане по-отворена към нископлатените работници мигранти е по-сложен. Ясно е, че редица сектори, които разчитаха на работници от ЕС при условията на свободно движение, сега се борят с недостиг на работна ръка – от гостоприемството до производството на храни и напитки. В известен смисъл това беше целта на политиката на правителството – да постави тези работодатели под натиск да направят нещо различно. Също така е трудно да се разграничи ефектът от Brexit от други фактори като пандемията, която причини недостиг на работна ръка в страни по целия свят.
Мисля, че е ясно, че в някои професии местните работници се възползваха от премахването на свободата на движение. Много шофьори на тежкотоварни автомобили, например, са получили увеличение на заплатите в диапазона от 10 до 20 процента, откакто се оказаха в недостиг, казват синдикатите. Brexit не беше единствената причина за недостига, но в продължение на много години миграцията от ЕС помагаше на работодателите да карат с модел на заетост, основан на сравнително ниско заплащане за труд с антисоциални часове и голяма отговорност.
Въпреки това има много други сектори, които трудно увеличават заплатите, въпреки че не могат да намерят достатъчно персонал. Проучване на Института за фискални изследвания установи, че свободните работни места за по-нископлатени позиции са се увеличили много между 2019 г. и 2021 г., но е нямало връзка между ръста на свободните работни места и ръста на заплатите. Крис Форд, учен, който изучава реакцията на работодателите на Brexit, казва, че все още има малко признаци за компании, инвестиращи в автоматизацията като алтернатива: „Работодателите, с които контактувахме, говориха за доста дълбоките предизвикателства, свързани с автоматизацията – да, някои процесите могат да бъдат автоматизирани, но те са наистина скъпи и са дългосрочни инвестиции.“
Поуката от този опит е, че спирането на имиграцията не е най-добрият инструмент за справяне с проблеми като ниското заплащане, лошите условия на труд или слабите инвестиции – особено когато правителственото действие или бездействие в други области на политиките (като ужасното прилагане на закона за заетостта във Великобритания) дърпа в обратна посока.
Но издаването на вълна от визи за хора в нископлатени сектори също не е безрисково. Визите, които обвързват работниците с техния работодател и потенциално ги излагат на незаконни такси за наемане на работа в родната им страна, може да са рецепта за нова и експлоатирана група работници в британската икономика. Нито пък това би променило проблемите на страната с хлабавите правила на пазара на труда и недостатъчните инвестиции в технологии и умения.
Както имиграцията не беше причина за всички проблеми на Великобритания, така и няма да е лесно решение за тях.
investor.bg
