Кирил Петков остава извън проектокабинета на Денков, Василев ще е финансов министър*

Николай Денков е академик на БАН и редовен член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия. Член е на експертна група „Физически науки“ към Европейската космическа агенция. Ръководи лаборатория “Активни формулировки и материали” във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“.
Акад. Денков е в първия 1% на най-влиятелните учени в света в своята сфера. Научните му изследвания са в областта на физикохимията на колоидно-дисперсните системи, повърхностно-активните вещества и техните многобройни приложения. Публикувал е над 180 научни статии, две от които в престижното списание Nature и по една в Nature Physics и в Nature Communications, както и 18 обзора.
Неговите разработки са цитирани над 10 000 пъти в научната литература (h-index = 50). Изнесъл е над 90 лекции на международни конференции, провел е над 80 семинара в чуждестранни университети и изследователски институти. Съавтор е на 12 патента, включително шест международни и четири чуждестранни.
Ръководил е повече от 45 международни проекта, финансирани от чуждестранни фирми.
Работил е като гост-изследовател в японската научна фондация (JRDC), старши изследовател в института на фирмата Rhone-Poulenc (Франция), водещ учен в изследователския институт на фирмата Unilever (САЩ). Бил е гост-професор в Инженерното висше училище по индустриална физика и химия ESPCI-Paris и в университета в Лил (Франция).
За своите научни постижения акад. Николай Денков е удостоен с редица престижни отличия: наградата Solvay на Европейското колоидно общество (European Colloid and Interface Society), наградата Lectureship Award на отделението за колоиди и междуфазови граници на Японското химическо дружество, националната награда “Питагор” на Министерството на образованието и науката и др.
От 2014 до 2016 г. акад. Николай Денков е бил заместник-министър на образованието и науката с ресори висше образование и европейски структурни фондове. През 2016 г. подава оставка поради несъгласие с политиката на тогавашното ръководство в МОН. През 2017 г. и 2021 г. e служебен министър на образованието и науката, а през 2021-2022 г. e министър на образованието и науката в редовното правителство на Кирил Петков.
Акад. Николай Денков е народен представител от Продължаваме Промяната в 49-ото Народно събрание. Избран е от 30-и многомандатен избирателен район – Шумен.

 

Иван Кръстев е роден е през 1980 година в Стара Загора. Дипломата си за средно образование придобива в ГПЧЕ „Ромен Ролан” с профил „Английски език“. Придобива магистърска степен по международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски“ и по финанси в Университета за национално и световно стопанство.

Професионалният му път е тясно свързан с Министерството на труда и социалната политика, където през 2006 г. започва работа в дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”.

От 2011 г. до 2013 г. е главен директор на главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти” към Агенцията по заетостта. През 2013 година е назначен за заместник-министър на образованието и науката, където отговаря за международно и европейско сътрудничество, управление на средствата от ЕС и международни програми.

В периода 2014-2019 година работи в екипа на члена на Европейския парламент Георги Пирински. От юли 2019 година заема позицията на секретар на Делегация на българските социалисти в Европейския парламент.

В периода май 2021 – август 2022 г. е заместник-министър на труда и социалната политика.

Автор е на редица публикации по теми свързани с управлението на средствата от Европейския съюз, пазара на труда, социално-икономическите неравенства, висшето и професионалното образование.

Димитър Илиев е осемкратен рали шампион на България и е единственият българин, печелил три пъти най-престижното автомобилно състезание в страната – Рали България.

Димитър Илиев започва своята кариера през 1994 година. През 2013 г. обявява, че се отказва от спорта и се отдава изцяло на преподавателска дейност. Доц. д-р Димитър Илиев е преподавател в катедра „Технически и ледени спортове“ в НСА “Васил Левски”, сектор „Автомобилен и мотоциклетен спорт“.

Експерт е в пътната безопасност. През годините това се превръща в негова кауза. Димитър е и основател на първата академия по безопасно шофиране, като годишно предава своя опит на над 2000 човека. Обича природата и често спортува в планината. Владее английски, немски и италиански език.

 

Яна Генова работи в областта на мениджмънта в културата от 1995 г. Завършила е „Културология“ в Софийски университет. Работила е за международни организации и програми за подкрепа на преводната литература и качественото книгоиздаване, предимно в страните от Източна Европа и Балканите. Управлява неправителствената организация за култура и литература „Следваща страница“ от 2001 г, а през 2016 г. основава Къщата за литература и превод в София и първата в България устойчива международна резидентска програма за писатели и литератури преводачи от български език. Старши експерт и оценител в програмите за култура на Европейския съюз. Съосновател на детската платформа за окуражаване на четенето „Книговище“. Автор и съавтор на изследвания върху книжния сектор и политиките за книгата. Само две години след включването на Къщата за литература в Европейската мрежа на преводаческите центрове RECIT е избрана за президент на борда на мрежата.

Интересува се от теми като стратегическо планиране на културни организации и измерване на ефекта от културни проекти, програми и политики.

 

Асен Василев е роден на 9 септември 1977 г. в Хасково.

Средното си образование завършва в езиковата гимназия в родния си град.

В този период печели и международна награда за есе на английски език. За наградата се състезава с разработки от цял свят в Лондон. Завършвайки гимназия, Василев печели и „Златаровската награда“ за най-добър випускник.

Отличието има и парично изражение, което той дарява на училищния хор в знак на признателност. Приет е и впоследствие завършва „Икономика“ в Харвардския университет, след това специализира бизнес администрация и право в Стопанския и Юридическия факултет на Харвардския университет.

От 1999 до 2004 г. работи като консултант в „Монитор Груп“ в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка. Съосновател и президент е на „Евърбред“ – компания за ценообразуване на самолетни билети. Тя е частично финансирана от „Националния фонд за научни разработки на Сингапур“ и от първия инвеститор в Скайп.

Съосновател и директор е на „Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност“. Преподавател е в Програмата за икономически растеж и развитие, филиал към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2013 г. е министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков. От 12 май до 16 септември 2021 г. е министър на финансите в служебното правителство на Стефан Янев. На 13 декември е избран за вицепремиер и министър на финансите в кабинета на Кирил Петков.

Андрей Янкулов е роден през 1980 г. в гр. София. Завършва Немската езикова гимназия през 1999 г. и специалност „право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2005 г. След дипломирането си започва работа като юрисконсулт, а през 2007 г. след спечелен конкурс постъпва в Софийска районна прокуратура (СРП), където работи в отдел „Общоопасни и други престъпления“. Член е на Комисията за професионална етика към СРП в периода 2010 – 2014 г. и на Националната прокурорска мрежа за международно правно сътрудничество в периода 2013 – 2014 г.

През август 2014 г. Янкулов е назначен за заместник-министър на вътрешните работи, а в периода ноември 2014 г. – февруари 2016 г. е заместник-министър на правосъдието с ресор правителствената политика в областта на изпълнение на наказанията. След връщането си в СРП работи в отдел „Изпълнение на наказанията“ до септември 2017 г., когато след конкурс е повишен в Софийска градска прокуратура (СГП). В СГП работи в отдел „Международен и изпълнение на наказанията“ до края на 2019 г., когато подава оставка като прокурор. От началото на 2020 г. Янкулов е адвокат в Софийската адвокатска колегия и се присъединява към екипите на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ и консултантската компания „PMG Analytics“.

Професионалните му интереси са насочени към наказателното право, наказателния процес, наказателно изпълнителното право, международното сътрудничество по наказателно-правни въпроси и политиките в областта на изпълнение на наказанията.

Юлиан Попов е старши съветник на Европейската фондация за климата, председател на Института за ефективност на сградите в Европа и бивш служебен министър на околната среда на България. Бил е посланик на добра воля на България за политиката в областта на енергетиката и климата и съветник по енергийната сигурност на президента на България.

Юлиан е член на Европейския съвет за външни отношения, на Консултативния съвет на Climate KIC и на управителните съвети на няколко други организации, свързани с енергетиката и климата. Той е един от създателите и настоящ член на Настоятелството на Нов български университет и съосновател на Тунизийското училище за политика. Юлиан е класиран два пъти от EurActiv за един от 40-те най-влиятелни гласове в областта на европейските енергийни политики. Статиите му за климатичната и енергийната политика са публикувани от Financial Times, Project Syndicate, NS Energy Monitor, The Independent, Al Jazeera, Huffington Post, EurActive и др.

Той е автор на две книги и съавтор на книгите „Европейската супермрежа“ и „Дипломация в областта на енергетиката и климата“.

Георги Гвоздейков е авиационен инженер, завършил магистърска програма по „Авиационна техника и технологии“, „Проектиране на летателни апарати“ в ВВВУ „Георги Бенковски“ гр. Долна Митрополия.

Присъединява се към отбора на Продължаваме Промяната с кауза за въвеждане на иновативни политики в областта на въздухоплаването и планиране на стратегии за интегриране на устойчиви, безопасни и екологични транспортни решения, съответстващи на нуждите на обществото и бизнеса.

Георги Гвоздейков участва активно в създаването на първата система за спешна медицинска помощ по въздух в България. Заместник-председател е на Комисията по транспорт в 47-ото Народно Събрание.

Радослав Рибарски е народен представител в 47, 48 и 49 Народно събрание. Председател на Комисията по енергетика в 47-то Народно събрание, заместник-председател на Комисията в 48-я Парламент. Член на Комисията по отбрана и в двата парламента.

Кариерното развитие на Радослав Рибарски до момента е изцяло в сектор „Енергетика“. Интересът му към иновативните технологии в началото го насочва към възобновяемите енергийни проекти. Стартира кариерата си с работа по мащабни проекти за изграждане на ветропаркове и фотоволтаични централи.

Преди да стане народен представител, развива редица международни проекти в сектор „Енергетика“ в „Енергоремонт – Гълъбово“ АД. Дружеството е специализирано в производството и изграждането на котелно оборудване за ТЕЦ и заводи за оползотворяване на отпадъци. Също така е търговски директор на българско дружество, специализирано в производството и изграждането на сероочистващи инсталации и индустриално оборудване за отвеждане и очистване на димни газове и флуиди.

През 2002 г. завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“ гр. Стара Загора с профил английски и немски език. Висшето си образование придобива в УНСС със специалност „Международни икономически отношения“ и магистърска степен по „Управление на международни проекти“ отново във факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС.

 

Даниел Лорер е депутат в 48-мото Народно събрание, член на комисия по външна политика и зам.-председател на комисия по икономическа политика и иновации.

Той е министър на иновациите и растежа до август 2022 г. в редовното правителство на Кирил Петков. Създава министерството на иновациите от нулата и го превръща в едно от най-успешните в правителството на “Продължаваме промяната”. Ръководената от него институция отключи достъпа на малките и средни предприятия до свеж капитал за енергийна ефективност, технологична модернизация и стартиращи бизнеси. Първата за България мярка по Плана за възстановяване и устойчивост стартира именно в това министерство. Заедно с това върна доверието на чуждестранните инвеститори в България. След активизиране на подкрепата и привличане на високотехнологични и иновативни компании, българската икономика започна да се превръща в модерна с производства с висока добавена стойност.

Даниел Лорер е роден на 28 май 1976 г. в София, но през по-голямата част в последните 15 години живее във Варна, която избира пред всички световни икономически центрове, в които е работил. Завършва компютърни науки и бизнес управление в университета Тел Авив. Първата си бизнес идея измисля на 15 годишна възраст и се превръща в успешен предприемач с вече 20 години международен опит. През 1999 г. основава в Париж първия си стартъп FranceBusinessPlus, впоследствие продаден успешно. Работи на различни ръководни позиции в хай-тек компанията Mercury Interactive, световен лидер в областта на софтуера за автоматизиран качествен контрол. През 2006 г. Hewlett-Packard купува Mercury Interactive за 4.5 милиарда долара. След продажбата на Mercury Interactive Даниел Лорер става един от създателите на Optiim, хай-тек компания за софтуерни решения, базирана в Истанбул. Компанията има редовни клиенти сред най-големите банки и телекоми в Англия, Турция, Близкия Изток и Африка. През 2016 г. Optiim се продава на австрийския холдинг New Frontier Group. През 2018 г. е между основателите и управляващ партньор на BrightCap Ventures, фонд за рискови инвестиции в технологични компании.

Даниел се занимава с оценка на нови компании и контрол на изпълнението на бизнес планове. Фондът инвестира предимно в българските технологични компании, заедно с водещи американски и европейски фондове като Bain Capital, Statkraft Ventures, Osage Partners, Crosslink, E-Ventures, Baseline Ventures. Напуска управлението септември 2021 г.

През 2013 г. Даниел Лорер е съветник на министъра за електронно управление в служебното правителство на Марин Райков, а през 2021 г. е съветник на министъра на икономиката на служебното правителство Кирил Петков и председател на Комисията по прозрачност.

Избира живот в и с България пред Тел-Авив, Брюксел, Цюрих, Барселона. Освен родния български, говори руски, английски, иврит, френски и немски език.

Андрей Цеков е роден в град София. Завършва Първа английска езикова гимназия в град София и Юридическия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Специализира право на Европейския съюз в Университета в Амстердам, Нидерландия и мениджмънт в Станфорд.

Притежава 20-годишен опит в управлението на инвестиционния процес и големи корпоративни структури. Преподава строително законодателство и договорно право в Университета по архитектура, строителство и геодезия и във Висшето строително училище “Любен Каравелов” в град София. В периода декември 2021 г. – август 2022 заема поста на заместник министър на финансите.

 

Милен Матеев е роден във Велико Търново, през 1970 г.

Завършил е средното си образование в Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“ – Велико Търново през 1988 г.
Магистър е по право от Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ от 1995 г.

Адвокат в Софийска адвокатска колегия от 1996 до 2000 г. Нотариус от 2000 г. до днес. Бил е зам. председател на Съвета на Апелативна колегия – Велико Търново към Нотариалната камара на Република България.

Народен представител и Председател на Комисия по конституционни и правни въпроси в 47-то НС.

Милен Матеев е народен представител и заместник-председател на Комисия по правни въпроси в 48-то НС. Семеен, с едно дете.

 

Проф. д-р Христо Даскалов е завършил ветеринарна медицина. Има професионален стаж от 37 години като учен, експерт и специалист в областта на безопасността и контрола на храните и биология и болести на хидробионтите. Ръководител на Националния център по безопасност на храните към БАБХ от 2011 г.. Заместник председател на Селскостопанска академия през периода май 2015 – април 2017 г. Изпълнителен директор на БАБХ от декември 2021 до настоящия момент. Народен представител в 47-то НС от ПППП.

Специализирал в Heriot-Wat University, Великобритания от 1996-1998 г. по линия на НАТО и програма ТЕМПУС. Специализирал е по програма на USDA и Bourlag Program в Държавен университет във Форт Колинз, Колорадо, САЩ през 2003 и 2006 г., както и в страни като Нидерландия, Дания, Швеция, Франция, Германия и много други. Ръководител на научни проекти по 7-ма рамкова програма и Хоризонт 2020. Член на редица работни групи на ЕК и Европейския орган по безопасност на храните (EFSA), Парма в областта на безопасността на храните от 2008 г. и досега. Ръководител на работна група по Codex Alimentarius по време на Българското председателство на ЕС през 2018 г. Лектор на български и английски в СУ, Лесотехнически у-т, Тракийски у-т, програма на ЕС “Better Training for Safer Food”.

Д-р Юлиан Войнов е финансист и икономист с дългогодишен опит във финансовата и банковата сфера, както и в държавни и частни аналитични институции и организация. Доктор по икономика и хоноруван преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов, получил магистърска степен (MSc) по икономика от Университета на Манчестър, Обединено кралство. Има завършени допълнителни магистърски програми и множество курсове и специализации в престижни български и международни образователни институции (London School of Economics, Massachusetts Institute of Technology, Joint Vienna Institute, Стопански факултет на СУ, НБУ и др.). Владее отлично английски, испански и руски езици и на работно ниво унгарски и френски езици.

В професионалното си развитие преминава през експертни длъжности, първоначално в Агенция за икономически анализи и прогнози, частни финансови дружества и аналитични центрове, през средни ръководни длъжности в Министерство на финансите и банкови институции, като понастоящем е на директорска позиция в Комисията за енергийно и водно регулиране. Познава добре и следи внимателно световната, европейската и българската икономика и има множество разработки, включително научни публикации по различни икономически въпроси като макроикономическата стабилност, бюджетното изпълнение, данъчната политика и т.н.

 

Проф. Генка Петрова-Ташкова е фармацевт и фармакоикономист, професор в Медицинския университет в София и главен секретар на висшето училище. Зам.-министър на образованието и науката в кабинетите на Кирил Петков и Стефан Янев. Завършва фармация в Медицинска академия – София през 1984 г. и икономика и организация на труда в УНСС през 1991 г. Доктор по фармация с дисертация на тема „Лекарствени нужди и употреба – анализ и прогнозиране“ (1994).

Специализира здравна икономика в бизнес училището в Кентърбъри. Доктор на фармацевтичните науки с дисертация на тема „Модел на реформата на фармацевтичния сектор в страни в преход от Балканския регион – анализ на приложението на теоретичните концепции.”

От 2014 до 2016 г. е заместник-ректор по научната дейност на Медицинския университет в София. В продължение на два мандата е ръководила катедра „Организация и икономика на фармацията“ във Фармацевтичния факултет на МУ-София, научен ръководител е на 16 защитили докторанти. Външен експерт е в Международната организация по фармакоикономика и проучвания на резултатите от здравната терапия. Гост-лектор в Института по бизнес управление на Университета в Нант, Франция, в Белградския университет, Сърбия, в Сараевския университет и Университета в Баня лука, Босна и Херцеговина, както и в Университета „Карол Давила“ в Букурещ. През 2010 г. е сред основателите на Българската асоциация за лекарствена информация.

Има над 400 публикации в реферирани и индексирани списания и 15 монографии и учебници, четири от тях извън България.

Проф. Христо Хинков е роден на 25.03.1953 г. в София. Завършва медицина през 1980 г. Започва трудовия си път като участъков лекар в Ботевград, след което работи в психиатричната болница Нови Искър, където придобива специалност психиатрия. През 1988 г. печели конкурс като научен сътрудник в първа психиатрична клиника на Медицинска академия, но след една година напуска и работи в продължение на 10 г. като консултант психиатър в Институт за спешна помощ Пирогов.

През 1997-1999 г. е назначен в Министерство на здравеопазването като началник отдел проекти, а от 1999-2001 заема поста на заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса, като отговаря за обучението и човешките ресурси в институцията.

От 2001 г. напуска НЗОК и започва работа в Националния център по обществено здраве и анализи, където защитава докторска дисертация. През 2014 г. е назначен за директор на НЦОЗА, който управлява до 2022 г.

Специализирал е в Белгия, Нидерландия, Дания, Япония, САЩ. Участвал е в редица проекти и програми, свързани със здравеопазването и здравната реформа. Един от възстановителите на Българския лекарски съюз през 1990 г. Автор е на множество публикации в областта на общественото здраве, здравната реформа и психично-здравната проблематика. Понастоящем е професор в Дирекция „Психично здраве и превенция на зависимости“ в НЦОЗА.

 

Гергана Кабаиванова е експерт в селския и гастрономическия туризъм, основател на сайта за приключения из българските села „Пендара.бг“ и инициатор на първите фермерски пазари в големите градове на страната. Тя е управител на Фондация „Локалфууд.бг“, чиято мисия е да подкрепя опазването на националното гастрономическо наследство. Участва в авторски екип, разработващ Наредба за дейността на фермерските пазари и Наредба за специфичните изисквания при производство на малки количества храни в домашни условия.

Завършила е магистратура по специалностите “Технология на растителните масла и козметичните продукти” и „Технология на тютюна“ към Университета по хранителни технологии в Пловдив. Има дългогодишен опит като маркетинг мениджър на няколко козметични компании и мол в Пловдив.

Александър Илиев Йоловски е магистър по политология от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Притежава повече от десетгодишен опит в планирането, изпълнението, координацията и контрола на дейности, свързани с административната реформа и електронното управление, както и в областта на стратегическо планиране за нуждите на държавната администрация и електронното управление.

От февруари до август 2022 г. е заместник-министър на електронното управление, когато министър е Божидар Божанов в кабинета на Кирил Петков. Между август 2015 г. и ноември 2016 г. и в периода август 2019 г. и януари 2022 г. е ръководител на отдел, а от август 2022 г. досега е старши мениджър, проекти в Националния системен интегратор „Информационно обслужване“ АД. В периода 2016 г. – 2019 г.

Александър Йоловски е заместник-председател на Държавна агенция „Електронно управление“. От 2011 г. до 2015 г. е началник на отдел в Министерството на финансите и Администрацията на Министерския съвет, като ръководи разработването на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 и осъществява преговорите с Европейската комисия за приемане на оперативната програма.

 

Тодор Тагарев е роден в гр. Стамболийски. Завършил е МГ „Акад. К. Попов“ в гр. Пловдив (1978 г.), ВВВУ „Г. Бенковски“, гр. Долна Митрополия като инженер с гражданска специалност „Автоматика и телемеханика“ (1982 г.) и Командно-щабния колеж на ВВС на САЩ (1994 г.). През 1989 г. защитава дисертация във Военновъздушната инженерна академия „Н.Е. Жуковски“ в Москва.

Служил е като инженер по въоръженията в 25 полк на ВВС и преподавател във ВВВУ „Г. Бенковски“. Като цивилен в системата на отбраната е заемал длъжностите директор на дирекции „Планиране на отбраната“ и „Политика по въоръженията“ (1998-2001 г.), ръководител на катедра „Мениджмънт на сигурността и отбраната“ на ВА „Г.С. Раковски“ (2004-2008 г.), съветник на министъра на отбраната (2009-2010 г.) и директор на Института по отбрана (2016-2017 г.). В периода март-май 2013 г. е служебен министър на отбраната.

През 1995 г. започва работа като научен сътрудник в Българска академия на науките. От 2014 г. е „професор“ в Института по информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките.

Проф. Тагарев е участвал в работата на редица органи и групи на НАТО и Европейската агенция по отбрана, в международни изследователски екипи и в програми за консултации по въпроси на управлението на сигурността и отбраната в десетки страни. Негови научни трудове са преведени на 15 езика.
Женен, с три деца.

 

Ирена Димитрова е била заместник-министър на външните работи в Кабинета на министър-председателя Кирил Петков.

Работи в Министерството на външните от 2000 г., като е преминала последователно през всички етапи на кариерно развитие в Дипломатическата служба. Заемала длъжности в дирекции „Америка“, „ООН и сътрудничество за развитие“ и „Политика за сигурност“, където в периода 2017-2021 г. е заемала длъжността началник на отдел „НАТО“.

Професионалната й кариера е свързана и с два задгранични мандата – в Посолството на Република България в Обединеното кралство и в Постоянната делегация на Република България към НАТО в Белгия.

Притежава магистърска степен от Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършила е Дипломатическата академия на Кралство Испания с академична степен „Магистър по международни отношения“ от Университета Комплутенсе, Мадрид. Специализирала е в Женевския център по политика за сигурност (GCSP) и в Европейския център за изследвания по въпросите на сигурността „Джордж Маршал”, Германия.

Към настоящия момент е посланик за специални поръчения по изграждането на устойчивост в МВнР.

Владее английски и испански, ползва френски език.

Омъжена, с две деца.