През 1924 г. британският инженер Хари Гриндел Матюс заявява, че е създал революционен „лъч на смъртта“ – устройство, което може да спира двигатели, да възпламенява барут и дори да сваля самолети от голямо разстояние. Той твърди, че този лъч е достатъчно мощен, за да служи на интересите на Британската империя. Дори намеква, че френското правителство проявява интерес.
Матюс демонстрира изобретението си пред представители на Военновъздушното министерство, като лъчът му уж спира двигател на мотоциклет, разположен в лабораторията му в Лондон. Въпреки обещаващото начало, скептицизмът скоро надделява. Според майор Хари Уимперис от министерството демонстрацията била „напълно неубедителна“, подозирайки, че става въпрос за скрити жици и фокуснически трикове. След скандала Матюс заминава за Париж, където патентова своето изобретение във Франция. Но „лъчът на смъртта“ не успява да докаже своята реална ефективност, а интересът към него бързо угасва.
Личността на Матюс също е обвита в мистерия. Известен със своята ексцентричност, той се разхожда с превръзка на окото и черна шапка, а с годините се прочува с множество странни изобретения. През живота си той се среща с известни личности като кралица Мери, Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс, и разработва устройства като безжично радио и „небесен проектор“, въпреки че повечето от тях нямат търговски успех.
През последните си години Матюс се оттегля в уединено бунгало в южен Уелс, където продължава да работи в изолация. През 1941 г., в акт на загадъчност, той изгаря своите дневници и патенти на огън. Малко по-късно умира от сърдечен удар, оставяйки след себе си смесено наследство на неосъществени мечти и недовършени идеи. Днес в парка Coed Gwilym в Клайдък, Уелс, той е почетен с метална фигура, която представя визията му за бъдещето, замръзнала във времето – напомняне за надеждите му, които може би никога не са се сбъднали.
