Българска шпионска мрежа, работеща за Русия във Великобритания, е използвала модерни шпионски технологии и тактики, за да наблюдава журналисти и дисиденти, разкрива съдът в Лондон (Old Bailey). Делото включва петима обвиняеми българи, като обвиненията обхващат шпионаж и заговор за наблюдение на ключови фигури.
Целите на мрежата
Сред целите са известният журналист Христо Грозев, работещ за разследващата платформа Bellingcat, руският журналист Роман Доброхотов и казахстанският дисидент Бергей Рискалиев. Те са били наблюдавани на различни места в Европа и на международни полети през 2021 и 2022 година.
Техники за шпионаж
- Шпионски очила: Катрин Иванова, една от обвиняемите, е използвала специално проектирани очила, които записват видео и снимки. Те са били използвани за следене на Грозев по време на полет от Виена до Черна гора през юни 2022 г.
- Достъп до бази данни: Групата е използвала авиокомпютърната система “Amadeus” чрез контакти в авиокомпаниите, за да получава детайли за полетите на целите, включително местата им в самолетите.
- Медени капани и социални мрежи: В един от случаите Иванова е следила Доброхотов на полет и дори е успяла да запомни PIN кода на телефона му, който по-късно е докладвала на своите ръководители. Освен това, обвиняемата Ваня Габерова е добавила Грозев във Facebook, обменяйки харесвания на снимки, като част от опит за изграждане на „фалшива романтична връзка“.
- Допълнителни тактики: Групата е обсъждала подкупване на хотелски персонал, наемане на крадци и използване на почистващи екипи от България и Румъния, за да проникнат в домовете на цели.
Ключови фигури в групата
- Орлин Русев (46 г.) – смятан за ръководител на мрежата. Според обвинението той е докладвал директно на Ян Марсалек, бивш оперативен директор на Wirecard, който е действал под псевдонима “Руперт Тиц”.
- Бисер Джамбазов (43 г.) – също обвинен и признал за участие в шпионската дейност.
- Катрин Иванова (33 г.) – използвала шпионски технологии за наблюдение.
- Други обвиняеми: Ваня Габерова (30 г.) и Тихомир Иванчев (39 г.), които отричат обвиненията, включително Иванова, която отрича притежание на фалшиви документи.
Доказателства и комуникация
В съда са представени съобщения в Telegram между Русев и Марсалек, в които се обсъжда възможността за отвличане на Доброхотов. Марсалек е заявил, че успешна операция на британска територия би била „фантастична“, особено след проваленото отравяне на Сергей Скрипал през 2018 г. с нервнопаралитичния агент новичок.
Ход на делото
Русев и Джамбазов вече са признали за заговор за шпионаж, докато останалите трима обвиняеми отричат обвиненията. Делото продължава, като съдът разкрива все повече детайли за методите на групата и координацията им с високопоставени фигури като Марсалек.
Тази афера хвърля светлина върху съвременните методи на шпионаж и използването на технологиите за наблюдение и манипулация.