Какво тласка британците към разочарование от Европа
Снимка: архив, Reuters
По исторически, самоидентификационни, политически и конюнктурни причини евроскептицизмът в Обединеното кралство е особено жлъчен. Той кара страната непрестанно да поставя под въпрос връзките си с Европейския съюз, смятан за прекалено обсебващ, пише Джесика Бертро от Франс прес.
Чувството на недоверие към ЕС безспорно не е запазена марка само на британците. Но евроскептицизмът – термин, измислен в средата на 80-те години на миналия век от всекидневника „Таймс“ – „изглежда идва много по-отвътре и е по-инстинктивен, по-емоционален“ в Обединеното кралство, посочва Оливър Дадоу, преподавател от Чичестърския университет.
Тази нагласа е вкоренена и в историята на британските острови, отдавна обърнати към света, над част от който са властвали, и дълго време виждали „другите“ в лицето на Европа, с която дори са воювали.
„С право или не, ЕС е смятан за несъвместим с британската идентичност“, отбелязва Дадоу.
Страна, чиято Камара на общините е известна като „майката на всички парламенти“, страна победителка във Втората световна война, без да е била окупирана, Обединеното кралство е развило истинска гордост от своята политическа система, взимана понякога за високомерие.
Затова на Албиона им е трудно да приемат нарастващите политически измерения на ЕС. Мнозина британци имат усещането, че са им пробутали нередовна стока, след като над 67 на сто са гласували за общия пазар през 1975 г. на последния (и единствен) референдум за Европа, организиран в кралството.
Проблемите идват от Европа
„Обединеното кралство разглежда членството си в ЕС само като средство, а целта е икономически напредък, не политическа интеграция“, коментира Тим Оливър, изследовател от Лондонското училище по икономика.
Великобритания води близо петнайсетгодишна борба за интеграция на общия пазар – процес спиран на два пъти с вето на генерал Де Гол, а после неведнъж тръгваше срещу другите членки по въпроси като еврото и свободното движение на хората. След това, покрай финансовата криза, постави пак въпроса за икономическите предимства на ЕС.
„Заради кризата в еврозоната Европа е свързвана с висока безработица, неприятни популистки партии, икономически неуспехи и лошо лидерство“, смята Чарлз Грант, директор на Центъра за европейски реформи.
Така че може да е имала право бившата консервативна министър-председателка Маргарет Тачър: тя казваше, че всички проблеми идват от Европа, а всички решения – от англосаксонския свят.
Хората свързват Европа и с имиграцията, „най-важния проблем в британската политика днес“, продължава Грант.
Еврофобската партия ЮКИП, спечелила зрелищна победа на европейските избори във Великобритания през 2014 г., „успя твърде ловко да свърже имиграцията с ЕС и днес за избирателите двете теми вървят заедно, макар че всъщност имигрантите неевропейци са повече от европейските“, обяснява той.
Евроскептичният печат
Британският печат, до голяма степен евроскептичен и дори с някои еврофобски заглавия, старателно подхранва тези клишета.
„Медиите прокарват идеите на консервативната десница, опирайки се на образи, отразяващи Империята, величието на Великобритания и войната“, изброява Дадоу.
„Според британското виждане в ЕС управляват германците и французите, в своя полза и против нашия интерес. Понякога това е вярно, но често пъти не е така“, отбелязва Грант.
В политическата класа, общо взето, има различни мнения по въпроса. Евроскептици има и в Лейбъристката, и в Консервативната партия, но темата е отровна главно за втората.
Именно под натиска на евроскептичното крило в партията си Дейвид Камерън реши през 2013 г. да обещае референдум за членството на Обединеното кралство в ЕС.
„Връзката с Европа трови британския политически живот от много време (. . .) и почти е разрушила Консервативната партия“, напомни през 2013 г. проевропейски настроеният бивш премиер Джон Мейджър.
„Време е да уредим този въпрос“, каза той, подкрепяйки свикването на референдум.
Според последните проучвания на общественото мнение броят на желаещите излизане от ЕС нараства.
„Проблемът с референдума е, че доводите в полза (на членството) са сложни, с много числа и рационални, а доводите против са прости, емоционални и романтични: искате ли да ви управляват чужденци или не?“, подчертава Чарлз Грант.
/БТА/
По публикацията работи: Елка Василева
dnes.bg
