Ценко Минкин е роден на 11.08.1959 г. в Шумен. Учи композиция при проф. Александър Райчев. Двадесетгодишен започва да работи като композитор на свободна практика, пише филмова и театрална музика. Бил е консултант за изкуствата в Агенция „София-Прес“ и музикален редактор на “Балкантон”. Съучредител на Агенцията за авторско право МУЗИКАУТОР. От ноември 2014 г. е председател на Съюза на българските композитори. Автор е на над 120 камерни, вокални, симфонични произведения; хорови и други произведения и на музиката към над 50 игрални и документални филми, от които има 15 награди от световни кинофестивали. Негови творби са изпълнявани в Италия, Франция, Германия, Австрия, Гърция и други страни. Бил е член на международни журита на кинофестивалите в Будапеща (Унгария) и Пекин (Китай). Носител на редица престижни награди…
Г. Н. Николов: Маестро, как би разтълкувал духовната картина у нас днес? Като председател на Съюза на българските композитори и като мислещ човек по високите етажи на съвременната култура…
Ц. Минкин: Нашето време е болно и ние боледуваме с него. Духовната картина у нас, в една малка страна, не може да е изолиран процес в този глобален свят. Тя неминуемо се влияе и от процесите, които текат в него. В този свят, обсебен от консумизма, от задъхващата се надпревара в технологиите и от непрекъсната алиенация между човешките индивиди, не ни остава глътка въздух и свободно време да се вгледаме по-добре в себе си, за да можем да прозрем Божествения промисъл. Превръщането в повечето случаи в световен мащаб на изкуството в индустрия, неминуемо води и до духовна деградация. Големият въпрос на българската култура и духовност е в нейното себесъзнаване и въздигане именно над тези процеси. Защото крайно време е да разберем, че сме наследници на духовна памет, която е на осем хиляди години. Още по-тежка задача е да съхраним и развием именно на тази основа, със самочувствие и достойнство, нашата идентичност.
Г. Н. Николов: Творческата ти биография е богата и разнообразна. Сподели за сънародниците ни в Аржентина – слуша ли днес българинът музика, наричана с популярното определение „сериозна“?
Ц. Минкин: Българинът днес все по-малко слуша така наречената „сериозна“ музика. И то е поради печалния факт на пропуски в семейното възпитание, пропуски в образователната система и в резултат на боледуването на обществото, за което стана дума по-горе. Има известни проблясъци в тази насока, но сме далеч от нивото, на което концертната зала да бъде истински храм и за публика, и за изпълнители, и за автори.
Г. Н. Николов: Каква музика би искал да създадеш, с която да възродиш националното ни достойнство? Имаме ли потребност от такива творби, или да се носим по безкрайните пластове на сивото течение?
Ц . Минкин: Ще си позволя да цитирам големия френски карикатурист Оноре Домие: „Артистът трябва да бъде съвестта на нацията.“ В тази мисъл се заключава цялата предопределеност на нашето дело като творци. И ако въпреки трудностите, които срещаме по пътя си, не съумеем да се извисим над дребното ежедневие и не погледнем голямата цел – въздигането на националното ни самочувствие, то нашият труд е безсмислен. Точно сега имаме нужда най-много от такива произведения, във всички браншове на изкуството. Още повече – не само за нацията, а за цялото човечество. Лично аз винаги съм се стремял в творчеството си да казвам съкровени неща като послание към хората и с които да мога да докосвам и погалвам душите им. Защото музиката започва там, където свършва словото. И ако нямаш творческата мощ и сили да кажеш нещо съществено и важно на хората, е по-добре да замълчиш.
В кои страни по света са изпълнявани твои произведения и би ли споменал част от тях?
Ц. Минкин: В Италия, Австрия, Холандия, Франция, Англия, Германия, Гърция, Македония, Китай, Русия, Австралия, Чехия и САЩ са изпълнявани моите произведения „Концертна пиеса за маримба“, „Малка пластика за маримба и вибрафон,“ „Лазарица“ за кларинет, пиано и ударни, „Хетерометрия булгара“ за струнен квартет, „Дивертименто рустико“ и много други.
Г. Н. Николов: Имаш ли млади следовници и по какви теми се увличат те?
Ц . Минкин: Много труден за отговор въпрос. Надявам се с цялата си душа в обозримо бъдеще да съм способен да дам положителен отговор. А иначе темите, по които младите се увличат, се намират в купешките формати на медиите… Е, има тук-таме някой светъл лъч, но все още облаците са твърде сгъстени.
Г. Н. Николов: Какво би пожелал на сънародниците ни в диаспората? С каква творба би ги поздравил, ако имат възможност да посетят твой концерт?
Ц. Минкин: Желая много, много здраве и щастие, и просперитет на скъпите ни сънародници, пожелавам им никога да не забравят майка България, но поради факта, че те там са намерили своя дом и своя уют, ще ги поздравя с едно „Голямо концертно танго“ в изпълнение на Струнен квартет – Страсбург. А за да не забравят корените си, ще ги поздравя с още две неща, защото „Господа до троица любит“: „Пролетна кантата“ – изпълнява Ансамбъл „Полиритмия“ и хор „Мистерия на българските гласове“, диригент Дора Христова и „Концерт за маримба и оркестър“ в изпълнение на Татяна Колева и Софийска филхармония, диригент Деян Савич. Бъдете живи и здрави и да живее България!
Въпросите зададе Георги Н. Николов
