Този мистериозен клуб съществува от 1954 г., но и до днес членовете му са длъжни да пазят пълно мълчание за съдържанието на разговорите им и намесата им в световните дела
Мистериозният клуб „Билдерберг“ се среща всяка година на различно място – този път това беше в луксозен хотел в германския град Дрезден. И всеки път конференцията е съпроводена от протести. Германският канцлер Ангела Меркел, външният министър на страната Франк-Валтер Щайнмайер и лидерът на германските социалдемократи Зигмар Габриел са отказали да участват в тазгодишното й издание. Но финансовият министър Волфганг Шойбле, министърката на отбраната Урсула фон дер Лайен и вътрешният министър Томас де Мезиер поговориха с около 150 влиятелни личности от света на политиката и финансите.
Участниците в клуба „Билдерберг“ се подчиняват на специални правила. Най-важното от тях се нарича Chatham House Rule. Това правило, въведено още през 1927 г. от Кралския институт за международни връзки, задължава всички членове на клуба да пазят пълно мълчание за съдържанието на разговорите и произнесените слова. Именно поради тази тайнственост сбирката на могъщите всеки път е обект на критики. Организаторите и участниците твърдят на свой ред, че това е рядка възможност да се говори открито пред онези, които взимат важните решения, тъй като медиите не са допуснати да отразяват събитието. Така хората, от които зависи нещо в този свят, спокойно обменят мисли и идеи.
Информациите за срещите на клуба „Билдерберг“ са твърде оскъдни – знае се, например, че дискусиите по отделните теми траят по 90 минути. Преди три години, когато конференцията се проведе край Лондон, един от участниците заяви, че не било обсъждано „нищо съществено“. Имало бюфет, но пък всеки трябвало сам да си плаща виното.
В действителност обаче на тези срещи
се работи по спасяването на света
– или поне се търсят решения за актуалните глобални проблеми. Според мемоарите на бившия американски посланик в Германия Джордж Макгий клубът „Билдерберг“ имал значителен принос в подготовката на Римските договори, които са предвестник на днешния Европейски съюз. А белгийският предприемач Етиен Давиньон, който е почетен председател на клуба, твърди дори, че там е било родено еврото. Всичко това дава повод за множество подозрения и въпроси. Като например: Кой предизвика нефтената криза от 1973 г.? Или пък как се стигна до обединението на Германия? Когато става дума за клуба „Билдерберг“, поддръжниците на конспиративните теории са в стихията си.
„Очевидно контролът над човечеството е прекалено сложно и грандиозно нещо, затова всякакви подобни действия трябва да се пазят в дълбока тайна. Тези хора решават кога и с колко ще се качи цената на петрола, къде трябва да избухне политически метеж и дали ще се появи поредната нова валута“, коментира в.“Ла Вангуардия“. Според изданието тяхната цел е създаването на една мултинационална Световна корпорация, която е един вид неформална власт с огромно икономическо и политическо влияние, с каквото не разполага нито едно правителство по света.
По данни на вестника през т.г. председателстващ клуба е бил френският аристократ Анри де ла Круа де Кастри, който е шеф на компанията AXA Group. На форума също така са присъствали съоснователят на портала за разплащания PayPal Питър Тил, ръководителите на компаниите Galp, Royal Dutch Shell и BP, както и представителите на едни от най-влиятелни медии в лицето на в. „Уолстрийт джърнъл“, телевизия Ен Би Си Нюз, агенция Блумбърг и в. „Файненшъл таймс“. Също така се споменават имената на шефа на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, бившия директор на ЦРУ Дейвид Петреъс, президента на автомобилния гигант Fiat Chrysler Джон Елкан и бившия шеф на Европейската комисия Жозе Барозу. Сайтът „ЮрАктив“, чиято редакция е в Брюксел, съобщи, че Барозу се опитвал да позиционира кандидатурата на българския еврокомисар и зам.-председател на ЕК Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН и че тя лично е присъствала на срещата в Дрезден. Това станало, въпреки че България има официална кандидатура за този пост в лицето на Ирина Бокова. Веднага след това от Еврокомисията заявиха, че това са „слухове“.
Тайните на клуба описва в своята книга Даниел Естулин, когото вестникът определи като „бивш аналитик в руското контраразузнаване“. „Ние говорим за такова ниво, че дори президентът на САЩ няма правомощия, за да вземе подобни решения“, убеден е той. Естулин твърди, че силите, които стоят зад групата „Билдерберг“,
активно са подпомагали т.нар. цветни революции
„За да се отстрани дадено правителство, трябва да се контролира и революцията, чиято движеща сила е народът. Ако въстанието не се зароди по естествен път, то тези условия се създават по изкуствен път“, смята аналитикът. Той направи един мрачен извод: „От това какъв път ще се избере по време на тази среща, зависи бъдещето през 21-ви век – като национални държави републики или като пълчища от роби, които са угнетени и лишени от човешки облик“.
Откакто се провеждат конференциите на клуба, текат и оживени дискусии по въпроса как изглежда ядрото на това тайнствено братство, коментира „Дойче веле“. Социологът Рудолф Щумбергер смята например, че елитният клуб е един вид опит за връщане към феодалните порядки на управление. А холандският политолог Кеес ван дер Пийл твърди, че застъпваните в клуба интереси нямат много общо с ценностите на демокрацията. Въпреки всички тези обвинения притегателната сила на тайнствения клуб ни най-малко не намалява. Или както пише британският актьор Иън Ричардсън: „Да се сдружиш с някои от най-влиятелните хора на света е като психологически афродизиак.“
Първата среща на тайнствения клуб се провежда през 1954 г. в холандския Хотел де Билдерберг, който става кръстник на инициативата. През първите 20 години клубът е ръководен от холандския принц Бернхард, който обаче е принуден да се оттегли заради ролята си в голяма корупционна афера. Оттогава насам критиките срещу „Билдерберг“ не стихват – заради подозрението за нечисти връзки между големите пари и голямата политика. През 2012 г. партията на германските зелени е скандализирана от поведението на своя председател Юрген Тритин. Поводът за тяхното недоволство е участието му в тайната конференция. На Тритин му се налага дори да дава обяснения какво е имал да търси един ляв политик на сбирка на властните и богатите? И той решава проблема, като посочва, че „зелените“ убеждения трябвало да се популяризират именно там, където още не са широко застъпени. Което е умна стратегия, като се има предвид, че тези хора качват и свалят правителства.
segabg.com
