Може да се каже, че за Великобритания кризите с валутата й не са нещо необичайно. „Нюзуик“ посочва, че срив на паунда се наблюдава средно през 10 години. При все това се предприемат ходове, които будят недоумение и поставят въпроса взимат ли си въобще поука британските политици от всяка преминала криза.
Изявленията на управниците на Острова по отношение стабилизирането на икономиката в последните седмици (и особено след Brexit-а) трябваше да внесат спокойствие на пазарите и да помогнат за стабилизирането на местната валута, която беляза драстичен спад след референдума. По всичко личи, че политиците (умишлено или не) правят точно обратното.
От 23-ти юни насам паундът се срина с 12% спрямо долара, без индикации, че спадът ще бъде спрян в близко бъдеще.
Това, разбира се, не би трябвало да е никаква изненада. След вота за излизане от ЕС най-очакваното беше да се стигне до остра политическа криза, която да доведе и до сериозно икономическо сътресение. В крайна сметка Brexit-ът дойде в момент, когато дефицитът по текуща сметка е 7% от БВП – рекордно ниво за Обединеното кралство.
Също съвсем ясно би следвало да бъде, че несигурността по отношение бъдещите търговски взаимоотношения между Острова и ЕС няма да изчезне скоро.
Непосредствената опасност за паунда е, че обезценяването може да се превърне в самоподдържащо се. Още повече, когато властта в Лондон очевидно няма план за противодействие и за спиране на свободното падане чрез връщане на доверието в собствената си валута.
В този контекст скорошното изявление на управителя на “Банк ъф Инглънд”, че ще свалят лихвите и ще облекчат монетарната политика, не помага особено много. Подобна позиция е явен сигнал за пълно безразличие от страна на финансовата институция към продължаващото пропадане на паунда.
От „Нюзуик”“изтъкват, че още по-притеснителна е липсата на каквато и да е инициатива от страна на правителството за предприемане на конкретни спешни мерки за овладяване на кризата, която ще удря все по-тежко по всички икономически сектори. Очакванията на експертите са за затягане на фискалната политика и пренасочване на ресурси към външния сектор, който ще бъде задушен от обезценяването на паунда.
Вместо това обаче от „Банк ъф Инглънд“ говорят за сваляне на лихвения процент, докато финансовият министър намеква за отдръпване от плана за фискална ребалансираща програма и се насочва към намаляване на корпоративния данък.
От миналите кризи би трябвало да е ясно, че топ приоритет в минимизирането на последствията от срив на валутата е максимално бързото връщане на доверието на инвеститорите. Към момента централната банка и правителството изглежда са далеч от общ план за постигане на този приоритет.
И докато това не се случи паундът ще върви стремглаво надолу.
Автор: Александър Томов
dnes.bg
