Георги Н. Николов
Факт е, че не винаги природата има власт над България. Да, свирепото слънце успя да превърне в кал наводнените и тази година райони. Не успя обаче да попречи на добрите неща, на които сме свидетели. Например, посещението на наша официална делегация в Иран. Тръгнала да продава атомния реактор след провала на проекта „АЕЦ Белене“. Политици и експерти пристигнаха там като аслани, а си дойдоха с пръст в… задния джоб, да речем. Но преговорите, става ясно от услужливи медии, се увенчали с небивал успех. Защото любезните домакини поискали да им внасяме катъри, магарета и мед. За клепоухите няма проблем: качественият подбор може да започне от българския Парламент. Където са сбрани да векуват на безотчетна ясла най-клепоухите представители на породата. Виж, за медеца ще се потрудим. Производството му временно е затруднено от неантагонистичните псувни между пчеларите и летците от Селскостопанска авиация. Едните питат: „Кой ви пусна, диванета, да летите над нашите райони и да ни тровите кошерите?“ Другите мъдро заключават: „А бе, дръжте си инсектите под ключ!“ Държавен арбитър в спора практически няма и той ще се реши от само себе си. Когато всички пчели измрат от отровните облаци, или когато самолетите тръгнат да пазят родното небе. А за да се изпълни уговорката за износ на мед, наличните количества са под ключ. Една жена в рейса разправяше, че след успешното пръскане на площите той предизвиквал безсрочно разстройство, сравнимо с изригнал вулкан. Не зная, пред меда предпочитам суджуци. Но знам, че по правителствена директива всички мечки у нас ще подпишат клетвена декларация да не докосват сладкото лакомство. Вместо него да включат в менюто си чер хайвер и шампанско и „законни“ дърводобивници, фенове на незаконната сеч. И главната част от търговската спогодба ще е вече изпълнена. При второстепенната, за ядрения реактор, нещата са къде къде по-лесни. По арбитраж ще платим на Русия 620 млн. евро, а дневната неустойка до пълното му изплащане е само 167 хил. евро и тя и в момента тече. А пропо, текат и лихвите по ония 70 млрд. лв. външни заеми, теглени за нечий джоб. Героите от сагата с АЕЦ-а можеха да питат предварително брюкселските си приятели какво ще ни се случи когато провалим проекта при поръчан вече реактор и някой ще се бръкне ли да ни помогне. Обаче вроденият им свян и разбира се – евроатлантическите ценности, са снесли само поредното послушно козируване. Не им е за пръв път. Но ако миткането из Арабия свърши само с катърите и медеца, на преден план изплува народната мъдрост за празна работа: „Г.з път да види.“ Искрено се моля да изляза лош пророк, ама кой знае…
Скоро българските парламентаристи ще са в летен отпуск, но за жалост през септември ще се върнат. Нищо, имали сме и по-големи удари на съдбата. Все пак до тогава ще отлежават няколко свирепи проектозакона под общото юридическо мото „Дъра-бъра два чадъра“. Първият ще бори корупцията, особено по висшите ешелони на властта. Той щял да създаде „работеща система за проверка на имуществените декларации и за установяване на конфликт на интереси чрез създаването на нов единен антикорупционен орган.“ Добавям – и нови работни места, където ще търкат гащи осторожните чиновници от бъдещото Национално бюро за предотвратяване на корупцията. Хрумката-закон е облечена в благи пожелания и ще стане реалност на мук. И сега имаме правилници. Очевадно и поименно се знае кой от висшите управленци се обогатява, а всичко спира до тук. Но ще допринесе несъмнена полза, ако бъде закачена в тоалетната на Народното събрание. От която, след задълбочен прочит, парламентаристите ще излизат развеселени и стимулирани за още по-мащабни кражби и афери, уж на ползу роду…
Проектозаконът пък срещу тероризма позволява „антитерористите да разполагат с всяко помещение и жилище, от което имат нужда. Могат дори да го повреждат и унищожават. Освен това имат право да вземат всяко превозно средство, с изключение на коли на дипломатически мисии. При антитерористична операция военните също ще имат по-големи правомощия – могат да арестуват, претърсват, изземват. Законът дава възможност и за връщането към подслушването със срок между две и три години. В зоните на антитерористични операции службите ще могат да прекъсват комуникации, да спират производства, ако става въпрос за взривни, радиоактивни, химически и биологично опасни вещества. Също ще могат при нужда да затварят детски ясли, детски градини и училища, да прекратяват митинги, събирания, културни и спортни прояви.“ Позволих си по-голям цитат, защото се питам къде остана в проекта нашенската демокрация и не понамирисва ли на националсоциализъм? Отговарям – нашата демокрация не е останала никъде, защото никога не е била в България, още повече – реално. За жалост, пропуснати са важни действия, като публично изгаряне на неудобни книги, профилактичен пердах на заподозрени лица и концентрационни лагери за инакомислещите. Живи да сме, ще дочакаме и това. А най-апетитен е третият проектозакон – за концесиите. Той предвижда каквото още не е подарено на чужди фирми срещу жълти стотинки, да бъде харизано само за по 50 до 99-годишен срок.: летища, гари, пътни отсечки и релсови пътища… Дори цели общини, когато не могат да плащат задълженията си към държавата и банките-кредиторки и тази задача се поеме от местния крупен концесионер. Засега у нас такива общини са 100, предимно малки. Но че броят им ще расте, а ще се присъединяват и все по-големи общини, не се съмнявам. Те могат да се наричат вече феоди, латифундии, чифлици, социални клоаки. България препуска с все сили към родово-общинния строй а след него ще хлопне вратата на историческата си съдба, загивайки. С подобни закони ще каже ли някой, че ни чака напредък и светло бъдеще? Ще има ли безочието да ни обвини в черногледство? Или да моли все по-рехавата млада генерация: „Стойте в България“? Че кой е луд да го слуша и после да си чука главата с два остри камъка, отдадени и те на концесия? А ние, народът, спим и вярваме в някаква промяна. Ех, ех, ех! „Тежко, брате, се живее, между глупци неразбрани…“ Ех…
