Има три основни сценария за бъдещето, с различни щрихи и нюанси
Снимка: архив Ройтерс
В края на 80-те години на миналия век, след края на Студената война и разпада на съветския блок, Франсис Фукуяма написва статията си “Краят на историята”. В нея той провъзгласява превъзходството на либерално-демократичните ценности и на пазарната икономика.
Почти три десилетия по-късно светът съвсем не изглежда така еднозначен и оптимистичен. През този период неолибералният икономически модел доведе до най-голямата икономическа криза след Голямата депресия от 30-години, а Студената война бе наследена от спорадични регионални военни конфликти. Нещо повече, все повече се пропуква самия Европейски съюз – един от символите на ценностната система на либералната демокрация. Той бе разтърсен от многобройни и различни по характер кризи – политически, икономически, социални, демократични…Разбира се, кризите нямат само отрезвяващо въздействие върху действителността, те имат способността и да преекспонират дефектите. Така се създава една еуфория на безнадежност и безперспективност.
Подобни песимистични настроения не са новост. Краят на европейската общност бе прогнозиран и след глобалната финансова криза от 2008 г., която в Европа се прояви и като тежка криза на суверенните дългове и предизвика същата вълна от крайни коментари и прогнози.
Брекзит отключи нова вълна на черногледство. За разлика от другите кризи обаче, Брекзит е отчетливо проявление на екзистенциална криза в Европа и заслужава специално внимание. Особено важни са последващите реакции на държавите-членки и на европейските институции след излизането на Великобритания. Основните сценарии са три, с различни щрихи и нюанси.
Повече интеграция
Напълно възможно е ЕС да засили интеграционните политики след евентуалното излизането на Великобритания. Съществува максима, според която на недостатъците на интеграцията се противодейства с повече интеграция. След острите фази на глобалната финансова криза, ЕС реагира по подобен начин, създавайки институции и политически инструменти, които да предотвратят и да контролират появата на подобни по естество кризи. Икономическата интеграция взе превес над политическите страхове за загуба на национален суверенитет. Доколко тези интеграционни политики бяха истински ефективни е друга тема.
Дали обаче Брекзит, ще насърчи политическата интеграция или икономическата е интересно да наблюдаваме. За разлика от другите кризи (бежанската и кризата в еврозоната), Брекзит е изблик на дълбокото разочарование от Европейския съюз такъв какъвто е сега. Излизането на голяма страна членка постави под въпрос самите основи, на които той е изграден и колко общата европейска индентичност и солидарност са устойчиви по време на кризи. Затова и сценарият за повече интеграция е доста вероятен като отговор на Брекзит-предизвикателствата, поради необходимостта на ЕС да се себеутвърди.
Европа на две или повече скорости
Втори евентуален сценарий е Европа на две или повече скорости. Първи възможен нюанс на този сценарий е разделението на ЕС на държави, които участват в еврозоната и такива, които са извън нея. Една по-задълбочена икономическа и политическа интеграция в еврозоната би била добър отговор не само на Брекзит, но и на дълговата криза. Особено чувствителна би била тази стъпка на действие за страните извън еврозоната, като Унгария, Полша, Чехия, чиито негодуване спрямо политиките в Брюксел се засилва на фона на бежанската криза и Брекзит.
Друг нюанс на блока да се развива на две скорости е сепарирането на център и периферия да се извърши на други критерии, като степен на конвергенция и на социално-икономическо и политическо развитие. Този тип развитие взима под внимание различията между страните-членки в политически и икономически план, като едните се интегрират по-бързо от другите. Трети възможен курс е Европа на повече скорости. Това предполага разделението на Общността в различни кръгове и групи на влияние, които и сега се открояват в някои секторни политики, по които определени страни-членки се координират, за да постигнат максимално най-добър резултат. Всички нюанси на този вариант са особено неблагоприятни за нас, доколкото по всички възможни критерии бихме се оказали в ролята на второстепенна група страни.
По-малко интеграция
Третият възможен вариант на реакция в отговор на Брекзит е забавяне на интеграционните процеси и укрепване на сегашното политическо статукво. В повечето от старите страни-членки се усеща умора не само от разширяването, а и от ускорения темп на интеграция. Евентуална пауза за определен период от време ще даде възможност за идентифициране на слабости и корекции в посоките на развитие. Между най-важните е преглед на неефективните политики, в това число и многобройните ненужни регулации. Реформите трябва да дойдат от две посоки – от европейските институции и от държавите-членки.
Всеки от вариантите има своите предимства и недостатъци. Общото и за трите е необходимостта от силно лидерство, което не само да защитава идеята за обединена Европа, но и да тласне съюза с нови импулси към солидарност и разбиране. Брекзит бе ярка проява на екзистенциалната криза, в която се намира блока. Задачата пред европейския елит, в лицето на представителите на европейските институции и лидерите на държавите членки, е да избегнат центробежният потенциал на Брекзит. Защото веднъж влезнем ли в него, трудно ще предотвратим стъпаловидното разрушаване на Общността. И тогава още повече ще си задаваме въпроса, както популярният френски журналист и философ Бернард Хенри Леви го направи в Уестминстър, по повод Брекзит и потенциалния разпад на европейския блок…” Кого да обвиним?”. Най-точния отговор може би е всички и никой.
investor.bg
