Пет изненадващи неща, които новият британски премиер направи

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
883

Тереза Мей стана министър-председател на Великобритания на 13 юли, след като предшественикът й Дейвид Камерън се оттегли заради неуспеха на кампанията за запазване на членството на Обединеното Кралство в Европейския съюз. Ето и петте най-изненадващи неща, които Мей направи след поемането на премиерския пост в страната.

Назначи Борис Джонсън за министър на външните работи

Може би най-големият шок за британската общественост дойде още в първия работен ден на Мей като премиер – с назначаването на бившия кмет на Лондон Борис Джонсън за министър на външните работи. Роденият в Ню Йорк Джонсън има изразена склонност към недипломатични коментари: той описа държавния глава на Съединените американски щати Барак Обама като „полукениец“ с „потомствена неприязън“ към Британската империя. Острият му език застигна и кандидат-президента на Демократическата партия Хилари Клинтън, която според Джонсън е „като садистична медицинска сестра в психиатрична болница“.

Тази година бившият кмет на Лондон спечели награда от 1,3 хил. долара в състезание за „обидна поезия“, организирано от британското политическо списание Spectator, в което той написа лимерик за президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. И докато премиерът Мей е на почивка в Швейцария, Джонсън в момента е най-високопоставеният политик, останал във Великобритания.

Отхвърли Даунинг Стрийт

Мей и съпругът й Филип отхвърлиха Даунинг Стрийт като официална резиденция на министър-председателя на Великобритания и се премести на номер 11 – в по-просторен апартамент в съседство. Камерън също живееше на този адрес със семейството си, както направи и Тони Блеър, премиер от 1997 г. до 2007 г.

На номер 10 е жилището на Филип Хамънд, който бе назначен за нов финансов министър на Обединеното Кралство. Но сградата преди всичко остава официален офис, в който Мей ще работи.

Разгневи Китай чрез забавяне на проекта за АЕЦ

Май провокира гнева на дипломатическия представител на Китай във Великобритания, когато в края на юли тя забави одобрението на нов ядрен реактор за атомната електроцентрала „Хинкли Пойнт“ в Съмърсет, Югозападна Англия. Проектът за 23 млрд. долара се финансира от китайски доставчик на ядрената енергия и френската енергийна компания EDF. Според условията на сделката, държавни китайски фирми са създадени специално, за да притежават 34% от централата, с възможност за изграждане на ядрен реактор и в Есекс, също в южната част на Англия.

Посланикът на Пекин в Лондон предупреди, че двете нации се намират в „решаващ исторически момент“ и изрази надежди, че Великобритания ще запази за себе си отворена врата в Китай.

Мей имаше притеснения относно участието на Китай в такава критична инфраструктура и съмнения по отношение на това дали проектът е рентабилен. По-късно тя написа писмо до китайския президент Си Дзинпин „за успокояване на китайците за нашия ангажимент към двустранните отношения“.

Уговаряне на среща с Путин

Този месец британският премиер разговаря по телефона с руския президент Владимир Путин. В изявление от кабинета й от 9 август се казва, че Мей се надява, че двамата ще могат да „общуват по открит и честен начин по въпросите, които са с най-голямо значение“. В рамките на телефонния разговор двамата лидери са постигнали съгласие, че гражданите на Русия и Великобритания се сблъскват с общите заплахи на тероризма, и че ще проведат преговори в рамките на предстоящата през септември среща на върха на Г-20 в Китай.

Парламентът на Великобритания признава, че има „едни от най-трудните отношения с Русия“ след смъртта на Александър Литвиненко, бивш руски шпионин, който през 2006 г. беше отровен с радиоактивно вещество, сложено в чашата му в лондонски хотел. A публично разследване на смъртта му през 2014 г. заключи, че Путин вероятно е одобрил убийството му.

Получи обвинения за „подкупване“ на обществото да приеме фракинга за шистов газ

Мей беше изправена пред обвинения за „подкуп“, след като този месец правителството й представи план за парични плащания за семействата, засегнати от фракинга за шистов газ. Фондът е на стойност от 1,3 млрд. долара, пише агенция „Фокус“.

„Дали Тереза Мей наистина мисли, че британската общественост може да бъде подкупена за фракинга и бъдещето на изкопаемите горива?“, заяви депутатът от Лейбъристката партия Бари Гардинър. Дъг Пар, експерт от „Грийнпийс“, добавя: „Хората, загрижени за изменението на климата и тяхната местна среда, не може да бъдат накарани да мълчат с пачка пари в брой“.

Правителството твърди, че планът гарантира, че ползите от развитието на фракинга на шистов газ ще извлекат местните общности.

economic.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!