Tопла лятна вечер, в която след работа правя бърз оглед на супермаркета в махалата и дочувам пазаруваща майка на няколко метра от мен – „Това не може. Има много захар”… „това пък е мазно… не не”. Замислям се „хм – добра майка, не й е безразлично с какво ще нахрани детето си, да имаше повече такива…”. След това продължих в това направление и започнах да си задавам доста въпроси:
Имаме ли достатъчно време и желание да следим всяка стъпка на децата си?
Предпазвайки ги тази вечер от въглехидратите и мазнините, можем ли да ги опазим на другия ден, когато сами в училище ще избират храната си?
А кой ще ги предпази от политическата олигофрения, която вече навлезе и в училищата?
Какво има общо политиката и училището? Ами има, и то доста. Една известна английска личност, вечно с пура в ръка е рекъл – историята се пише от победителите. И е така. Победителите днес не са тези смели хора, връщайки се от бойното поле, те са едни алчни и подкупни, необразовани в голямата си част политици, яхващи презрително и до припадък същите тези хорица, които са им повярвали на лъжите. Училището стана изява на много дребни, но и вредни политически маневри, които тихомълком изопачават не само фактите, но и ценностите на цяла една нация. От Апостол на свободата Левски изведнъж стана един бунтар, основавал революционни комитети и съвсем закономерно хванат от полицията и екзекутиран в покрайнините на София. Ами Цар Симеон? Кой? Биха попитали малчуганите и ще ги погледнете с укор. Но вярвайте ми, те съвсем с право ще ви питат това, защото в утвърдените от Министерството на Образованието учебници по история, „Цар Симеон е водил множество войни с Византия, но без сериозен успех”. Точка. Пиша ‘точка’, за да направя цитата по-голям, отколкото всъщност е. Нашия цар от времето на Златния Век, победителя при Ахелой, царя от времето, когато България е била царство на три морета, може би заради множеството войни без сериозен успех, описан в две изречения.
Та така, драги ми съотечественици, мили родители, пазите ли децата си от политическата шизофрения? Защото тя е не по-малко опасна от големите порции захар в ранното детство. Опровергайте ме, ако искате, отворен съм за диалог. Ще загубя час, два, може и да успея да ви убедя. И резултата ще е 1:0. Но какво ще правят останалите стотици хиляди български родители? Ще имат ли време да потърсят факти, да погледнат какво точно им вкарват в главите на дечицата в училище? Когато ходим на лекар, ние отиваме от немощ, отиваме, защото незнаем как да се борим с болестта си. И поверяваме на лекаря живота си. Когато пускаме децата си на училише, ние правим същото с живота и на нашите деца. Защото вярваме,че учителите ще им дадат знания, ще възпитават ценности, за които у дома остава все по-малко и малко време поради тежкия, динамичен живот.
Последните мисли ме депресират все повече и не ми дават мира. И тогава ей така от нищото влизам във Фейса, за да натоваря някой ‘другар по съдба’ с проблема и ми попадна пост с нов учебник по Родинознание. Неодобрен от Министерството на Образованието. Писан от един човек – Костадин Костадинов. Хм, хайде да не бъркаме дипломите на ‘знаещите и можещи хора от БАН’ с Гугълтърсачката на въпросния господин. Правя една бърза справка – не е случаен човек, завършил е История, Балканистика, а сетне и право във Великотърновския университет. Ха, стана интересно. Директор на Историческия Музей в Добрич, член на „Възраждане”. Хм, тези пък кои са? Ходят в свободното си време да копаят, да възстановяват войнишки паметници. Една буца ми застана на гърлото. Осъзнах, че баш патриота, моя милост, се е задоволил със статуквото си да сее мъдри коментари из социалните мрежи, да ‘поства родолюбие’, докато тези хора всъщност правят нещо. И го правят искрено, без да жалят от времето си, използвайки собствени средства. Очите ми се пълнят със сълзи. Мислех, че подобни екземпляри вече не съществуват – теорията на Дарвин за еволюцията го доказва, а ежедневието и динамиката във финансовия свят отдавна са убили човешкото и романтичното. За тях този свят не е пригоден, няма да оцелеят. Не, невъзможно!!! И все пак са живи – те, може би защото имат български ген. От онзи същия, с който Кан Тервел е громил византийците при Анхиало, а после и арабите при Константинопол. Нямам търпение да разлистя учебника на Костадин. Прочитам го на един дъх. И ми просветна. Така се проповядва родолюбие. Правя бързо допитване как да се сдобия с ценното книжно копие. Оказва се, че няма къде да се купи. БЕЗПЛАТНО Е. Защо? Не мога ли да направя дарение поне? Не, отговарят ми, не искаме да опорочаваме проекта. Правен е с любов и искрени чувства, правен е в името на нашите деца. Слава Богу, че съм над клавиатурата, защото сълзите ми парят по бузите. Аз, възрастния родител, който в момента плаче като първолак. Някои може би ще видят дългите ръце на Путин, други ще намесят Ангелите Небесни, аз обаче повече не искам да питам. Защото се докоснах до нереалното, до истинското… така както може би са се чувствали предците ми, четейки История Славянобългарска… тогава е било началото на възраждането, дали пък сега не стана време и за новото ни такова? Вие преценете за вас самите, за вашите деца, аз си дадох отговор още снощи…
Теглете безплатно – http://bit.ly/2bI0PYz
