Междувременно британците решиха да бъдат отново остров
На 23 юни ЕС осъмна с вестта, че гражданите на Великобритания са гласували да напуснат общността. Снимка: Ройтерс
2016 година е вече зад гърба ни и много хора биха възкликнали: „И добре, че е зад нас!“ И не е никак трудно да разберем защо – 2016 година си беше трудна. Тероризъм, проблеми с миграцията, хуманитарна криза в Сирия, земетресения в Италия и не само, неуспешен опит за преврат в Турция, импийчмънт в Бразилия и Южна Корея… И още много събития, събрани в едва 366 дни. Така че – да започнем!
В часовете, в които изпращахме 2015 година, в Кьолн ставаха неща, които хвърлиха огромно петно върху новогодишната нощ. Стотици жени се оплакаха, че са станали жертва на сексуални посегателства, а полицията се оказа, че е крила за всичко това в продължение на дни. Доста стабилно петно върху честта на германските власти.
Полека стана ясно, че нападенията са извършени основно от мигранти, за които Германия бе толкова дружелюбна през 2015 г. И така 2016 г. започна ударно.
Няколко дни по-късно пък терористичен акт отне живота на 13 души, повечето от които германски туристи. Взрив проехтя на площад „Султан Ахмед“, близо до Синята джамия в Истанбул. Отговорност пое терористичната организация „Ислямска държава“.
Полека лека дойде и пролетта, властите в Белгия успяха да задържат единствения оцелял терорист от атентатите в Париж – Салах Абдеслам. Тогава сякаш изведнъж си отдъхнахме.
Четири дни по-късно, в 8 часа местно време, двама терористи се взривяват в залата за заминаващи на летище „Завентем“ в Брюксел. Час по-късно е атакувана и станция на метрото. Загинаха 32-ма души, но тогава дори и не подозирахме, че това е просто началото на една година, в която тероризмът в Европа дебнеше от всеки ъгъл.
Междувременно в Турция взривовете не секваха. Най-често кюрдски бунтовнически групи атакуваха полицейски или военни конвои, казарми, полицейски управления. Всъщност в Турция 2016-а година си беше напрегната. Властите трябваше да балансират между терористични атаки от страна на ИД, от нападенията на кюрдите, а юли им поднесе и още една изненада. Но за това малко по-нататък.
С идването на лятото политическата обстановка в Европа се нажежи до бяло, защото на 23 юни сутринта ЕС осъмна с вестта, че гражданите на Великобритания са гласували да напуснат общността. Екзит половете прогнозираха близки резултати, но почти никой не предвиди онези 52%, които гласуваха за напускане на общността. Така ако през лятото на 2015 г. се говореше за Grexit, то британците изпревариха южните ни съседи.
Brexit, колкото и неочакван, беше и толкова очакван. Във времето, в което крайнодесните и популистите бележат възход навред из Европа – от Унгария, през Франция и Германия, та до Великобритания, не би трябвало резултатът от референдума да е изненада. И въпреки това беше.
С решението си британците създадоха прецедент, който предстои да видим как точно ще бъде решен. Но също така и сложиха край на ерата на разширяване на Европейския съюз и поставиха въпрос пред много анализатори: Какво бъдеще има съюза и ще оцелее ли? Е, каквото и да е, евроскептиците ликуват.
Седмица по-късно отместихме поглед от Острова и го насочихме… отново към Турция. Този път заради поредният терористичен акт, този път на летище „Ататюрк“ в Истанбул. 45 души загубиха живота си, а властите посочиха за виновни „Ислямска държава“. Атаката обаче беше просто поредната в поредицата от ислямски нападения в Турция, чиито импулсивен президент Реджеп Тайип Ердоган се окопава в президентския си пост.
Юли му даде доста добър шанс. В средата на месеца, в рамките на два дни, международните анализатори имаха огромно поле за изява.
На 14 юли, Денят на Бастилията, официален празник на Франция, стотици хора се бяха събрали в цялата страна, за да гледат празничната заря.
Стотици се бяха събрали и в Ница. Уви, французинът от тунизийски произход Мохамед Бухлел имал други идеи. Той подкарва камион, преминава през загражденията и подкарва по крайбрежната алея на Ница. 84 души загиват под колелата на камиона на смъртта. Други 200 са ранени, а националният празник на Франция е почернен.
Произходът на атентатора припомни нещо много важно, но често подминавано от обикновения наблюдател: терористите не са винаги бежанци. Терористите понякога са родени тук, в Европа, и се радикализират постепенно. Можеше ли да бъде предотвратена тази атака, ако беше спряна вълната бежанци? Мнозина биха казали „Да“. Франция не е нова дестинация за бягащите от Африка и Близкия Изток, а терористичните нападения в страната не са новост.
15 юли мина под знака на извършеното предната вечер в Ница. Но вечерта се оказа, че денят таи още изненади. За тях отново обръщаме поглед към Турция. Нещо, започнало с полицейска барикада на мост, се оказа повратна точка в политическата ситуация в страната.
В нощта на 15 срещу 16 юли стана ясно – армията, или поне част от нея, се опитва да превземе властта в Турция. Сблъсъци между граждани, лоялните на правителството и превратаджии, избухнаха по улиците на Истанбул и Анкара. Военни прекъснаха ефира на националната телевизия. И за няколко часа изглеждаше сякаш властта на Ердоган е разклатена.
Но всъщност неуспелият опит за преврат само помогна на турския президент Реджеп Ердоган да затвърди властта си. В дните след 16 юли стотици хора излязоха по улиците на Анкара, Истанбул и други турски градове, за да изразят подкрепата си към президента. А вече пореден месец чистките на правителството продължават на всички нива – журналисти, полицаи, военни, учители, университетски преподаватели – никой не е защитен.
Руският президент Владимир Путин пък отбеляза една успешна във външнополитически план година.
Намесата на Русия в конфликта в Сирия определено промени хода на събитията. С руска помощ ИД беше отблъсната от Палмира. Въпреки това джихадистите се завърнаха в древния сирийски град през декември. Апогеят на борбата срещу бунтовниците пък беше пълното отвоюване на Източно Алепо от бутновническите сили.
Междувременно в Сирия напрежението ескалира, а насилието се задълбочи. Редица градове, сред които Мадая и Алепо бяха докарани до хуманитарна криза. Примирието, договаряно между бунтовници и правителство, редовно се договаряше, а после нарушаваше.
И ако 2015 година беше тежка за отношенията между Москва и Анкара, то през 2016 г. прагматизмът победи. Президентите на двете страни, Владимир Путин и Реджеп Ердоган се срещнаха и помириха. И на 19 декември, когато в Анкара руският посланик Андрей Карлов беше убит, двамата дадоха заяка, че това няма да помрачи едва възстановените добри отношения между държавите.
През летните месеци природата припомни на Италия, че никой не е застрахован. В нощта на 24 август трус с магнитуд 6,2 по Рихтер разтърси Централна Италия. Някои от жителите на Аматриче, Акумоли и Арката дел Тронто бяха буквално затрупани в домовете си. Трусовете взеха 297 жертви, а градове и села бяха напълно заличени.
В дните след силният трус бяха засечени над 2500 вторични земетресения, които разтърсваха италия от Римини до Неапол. След трусовете се наложи италианската прокуратура да се разрови дали няма нарушения. Трябвало е огромна част от срутените сгради да са били подновени спрямо антисеизмичния закон от 1974 година. Само през 2013 година в Аматриче са похарчени 700 000 евро за подсилване на училището в селото. Оказва се обаче, че голяма част от уж извършените ремонти са подправени и то не само в училището.
В края на октомври Централна Италия отново преживя ужас. Трус с магнитуд 6,5 по Рихтер отново разтърсва същият регион. За щастие повечето жители са така или иначе евакуирани. Селото Аргата дел Тронто е обаче напълно разрушено, както и базиликата Сан Бенедикт в Норкиа.
Лятото се претъркули и дойде есента. Една напрегната есен на избори – и у нас, и отвъд океана. Лятото беше напрегнато, Хилари Клинтън и Доналд Тръмп бяха вкопчени в борба за пост в Овалния кабинет на Белия дом.
Мръсна борба, в която нямаше забранени оръжия. По време на предизборната кампания се намериха стотици жени, които се оплакаха от сексуалните набези на Доналд Тръмп. Срещу Хилари Клинтън пък течеше разследване за това, че тя използвала частен мейл сървър и е получавала служебни имейли, докато е била държавен секретар, с което е нарушила закона.
Тръмп играеше по тънката струна на онези, които се чувстваха забравени – обикновената, работническа класа. Онези, които така и не вдигнаха вик, че са онеправдани. Клинтън пък заблегна именно на вечно отритнатите – жени, малцинства, онези, които нямат глас.
На 8 ноември се оказа, че и в САЩ социолозите не познаха резултата от изборите. Или всъщност пък го познаха, защото в крайна сметка се оказа, че кандидатът на демократите Хилари Клинтън е събрала повече реални гласове. Заради особеностите на избирателната система в САЩ обаче спечели именно Доналд Тръмп с 304 електорални вота срещу 227-те на Хилари.
И отново стотици бяха изненадани от този развой. Макар че можем ли наистина да се изненадваме от това – все пак, в годината, в която британците решиха да излязат от ЕС, а популизмът бележи точки в Европа, единственият логичен развой е американците да изберат Доналд Тръмп за президент.
И макар че в края на годината бяхме готови малко да си отдъхнем, то декември представи още изненади. При това – в една и съща вечер!
В късния следобед на 19 декември от Анкара дойде новината за убития руски посланик. Последва и незабавната реакция на социалните медии, където стотици потребители попитаха Анкара ли е Сараево на 21 век? Руският посланик Андрей Карлов беше убит от мъж, който изкрещя: „Не забравяйте Алепо, не забравяйте Сирия!“. Русия се зарече да накаже отговорните.
Този инцидент обаче не успя да всее раздор между едва помирилите се Анкара и Москва. Въпреки това прави впечатление, че в Турция беше забранено на медиите да пишат за инцидента.
Вечерта на 19 декември обаче се оказа трагична не само за Андрей Карлов, а и за още 12 души. Тунизиецът Анис Амри отвлече камион, уби шофьорът му Лукаш Урбан и подкара към коледен базар в германската столица Берлин.
В атака, зловещо напомняща събитията от 14 юли в Ница, 11 души намериха смъртта си под камиона на смъртта. И така се затвори един кръг на терор в Европа, поредица от атаки, организирани или вдъхновени от джихадисти.
Това съвсем не успява да обобщи всичко, станало през изминалата вече година. Венецуела е в задълбочаваща се криза, САЩ възобновиха отношения с Куба, чиито дългогодишен лидер Фидел Кастро почина през ноември месец. Колумбия пък най-накрая подписа примие с ФАРК и така вече цялото западно полукълбо е свободно от конфликти… поне засега. Скандалът с руските атлети, които не бяха допуснати на участие в Рио придоби доста политически вид. В последните дни на годината пък САЩ повиши напрежението с Русия, като реши да изгони 35 дипломати.
А в новогодишната нощ всичко почна наново. Но и приключи завинаги за 39 души, за които 1 януари 2017 г. беше фатален.
По статията работиха: Екип на Dnes.bg , редактор Бойчо Попов
investor.bg
