Снимка: архив, Reuters
Срокът за сформиране на ново правителство на Македония изтече в полунощ на 29 януари, а бившият премиер Никола Груевски, на когото беше връчен мандатът за съставяне на кабинет, не успя да се договори с албанската партия Демократичен съюз за интеграция /ДСИ/ и нейния лидер Али Ахмети. Сега пред Македония има няколко възможности, като почти всяка от тях изисква разрешение на албанците за сформиране на правителство, пише сръбският вестник „Блиц“.
Сега всички погледи са вперени в президента Георге Иванов, който би трябвало да връчи мандат за съставяне на кабинет на втората най-голяма партия – Социалдемократически съюз на Македония /СДСМ/.
Груевски поиска нови, извънредни избори през април, а албанците заявяват, че все още не са избрали една от петте опции.
Какво се случи?
Управляващата доскоро партия ВМРО-ДПМНЕ начело с Груевски победи на проведените на 11 декември 2016 г. парламентарни избори, като спечели 51 депутатски мандата при 49 за опозиционната СДСМ начело със Зоран Заев.
Тъй като за обикновено мнозинство в македонския парламент са нужни 61 депутати, е логично да се преговаря с албанските партии. Най-много от тях спечели ДСИ – 10, движението БЕСА спечели 5 депутатски места, Алианс на албанците – 3 и Демократичната партия на албанците – два депутатски мандата.
Първите очаквания бяха следните: Груевски ще се договори с досегашните си партньори от ДСИ и ще продължи да управлява Македония. Случи се обаче нещо /не/очаквано: албанските партии договарят обща платформа и отказват да влязат в коалиция, без да бъдат изпълнени техните искания.
А исканията им изобщо не са прости: иска се промяна на конституцията с цел въвеждане на албанския като втори официален език, еднаква представеност на албанците във всички държавни институции и включването им в преговорите с Гърция за решаването на спора за името на Македония. С платформата се иска и дебат за химна, знамето и държавния герб на Македония, така че в държавните символи да се представена мултиетничността и етническото равноправие.
Ситуацията може да ескалира
„Албанците и преди са заявявали, че ще поискат още отстъпки. Те държат контролния пакет, поради което ще гледат да измъкнат колкото се може повече, включително ревизия на Охридското споразумение, което не им даде автономия, а засилено местно самоуправление. Така те получиха по-големи правомощия от където и да е в региона. На албанците не е дадена национална автономия, защото това би било прекалено опасно, това всъщност би била стъпка към отцепване“, каза за сръбското издание Александър Попов, директор на сръбския Център за регионализъм.
Запитан дали сега албанците ще поискат автономия, Попов казва: „Ситуацията в региона е толкова крехка, което показва и задънената улица, в която се оказаха преговорите в Брюксел /между Сърбия и Косово/. Факт е, че албанците имат капацитет за изнудване, а дали ще поискат автономия в Западна Македония, не знам. Това, което знам, е, че на няколко пъти прехвърчаха искри, довели страната до ръба на гражданска война – такова нещо видяхме в началото на миналото десетилетие, както и в Куманово“, казва Попов.
Велика Албания чука на вратата?
Въвеждане на албанския като официален език, дебат за промяна на химна, знамето и герба, както и името на страната, показва, че целта е Македония и официално да се албанизира, пише сръбският „Блиц“.
Защото досега е изпълнено почти всичко, което албанците са поискали. Охридското споразумение практически федерализира Македония. Когато обаче се очакваше натискът да спре, той се засили и така официално през 2005 г. Скопие разреши на албанците да издигат албански знамена в областите, където те са мнозинство.
В Албания и в Косово се печатат учебници по география за 4 клас, които съдържат карта на Албания с „албанските области“ в Черна гора, Сърбия, Македония и Гърция, както и Косово.
Не бива да се забравя и конфликтът в Куманово през май 2015 г., когато въоръжени албански екстремисти влязоха в сблъсък с македонската полиция и „поискаха своя държава“. Този конфликт е само последица от десетилетните усилия на косовските и македонските албанци за това териториите на Балканите, на които живеят албанци, да се обединят в една държава, пише сръбското издание.
По публикацията работи: Елка Василева
dnes.bg
