Великобритания вече направи първата официална крачка за излизане от ЕС, но всички въпросителни тепърва ще търсят своя отговор
Писмото, с което Великобритания уведоми ЕС, че иска активирането на чл. 50. Снимка: Архив Ройтерс
В края на март Великобритания официално подаде своята молба за активирането на чл. 50 от Договора за Европейския съюз (ЕС) и така беше направена първата официална стъпка за излизането на страната от ЕС. Как точно ще се отрази Brexit на икономиката на общността, а и на отделните държави-членки тепърва ще се изчислява, а условията – ще са обект на допълнителни преговори.
В публикуваните досега насоки, по които ще се водят преговорните екипи на Европа, е записано ясно, че Великобритания трябва да изпълни своите финансови ангажименти и извадените неофициални сметки за това са в размер на към 60 млрд. евро.
След като изтече срокът по тези ангажименти обаче ще има една „дупка“ от около 10 млрд. евро годишно в бюджета на ЕС, според изчисленията на Института „Жак Делор“ в Берлин. Начините тези недостигащи средства да бъдат набавени са ограничени – увеличаване на вноските на останалите членове и/или намаляване на разходите.
В първия случай тежестта ще падне по-скоро върху държавите, които са нетни вносители в европейския бюджет. Сред тях днес са няколко държави, сред които Германия, Франция, Италия и Холандия. При увеличаване на ангажиментите в техните редици ще се влеят Испания и Ирландия.
При положение, че бъдат намалени разходите, пък ефектът ще е върху нетните потребители на европейски средства, сред които е България.
Но всъщност и при двата варианта България ще бъде засегната – или с по-голяма вноска към европейската хазна, или с по-малко средства по европейските фондове, на които страната ни разчита в значителна степен. В допълнение могат да се получат и още „усложнения“, в зависимост от това как точно ще изглежда „разводът по британски“.
По данни на Министерството на икономиката Великобритания е 10-тият по важност търговски партньор на българските износители и на 15-то място сред вносителите. За първите девет месеца на 2016 година износът е на стойност общо почти 433 млн. евро, а вносът достига 449 млн. евро.
Водещите стоки в износа на България са медикаменти (с дял от 6,8% от общия износ), столове (6,2%) и семена от слънчоглед (4,2%), показват данните на Министерството. Медикаментите са водещите стоки и по отношение на британския внос с дял от почти 9,5% от общия внос.
Или с други думи, една от индустриите, която ще следи най-внимателно преговорите за Brexit, ще бъде фармацевтичната. В допълнение България имаше и интерес да приюти Европейската агенция по лекарствата (EMA), чието седалище в момента е в Лондон, но засега официално не е обявила своите планове в тази насока.
За традиционните туристически дестинации в Европа – Испания, Франция или Гърция (по статистиката на Евростат), Brexit носи предизвикателства и в сферата на туризма. През миналата година обаче посещенията на британци в България (свързани с всички цели на пътуването – туризъм, служебни и т.н.) са малко над 281 хил. Цифрата не е значителна на фона на общо над 10,6-те млн. посещения на чужди граждани в България. За сравнение, в Гърция са почивали 2,4 млн. британци и загубата на средства, ако се появят ограничения пред свободното движение, могат да се окажат съществени.
В България общо приходите за местата за настаняване в страната през миналата година са в размер на 1,22 млрд. лева. От нощувките на чужденци хотелиерите са реализирали почти 892 млн. лева.
Данните на БНБ показват показват интересна тенденция – за ръст на британските инвестиции в последните месеци.
От 2010 година до първото тримесечие на 2016 година инвестиционните потоци от Великобритания са отрицателни.
През второто тримесечие на миналата година обаче тенденцията се обръща. С британски адрес е и един от големите инвеститори в България през тази година – British American Tobacco (BAT), която закупи водещите брандове на „Булгартабак холдинг“. Сумата по сделката е 100 млн. евро.
В последните месеци анализаторите коментират, че след Brexit Лондон, а и Великобритания като цяло, ще загубят своята привлекателна сила за чужди инвеститори и някои от тях ще потърсят нова дестинация за своите активи. Така че излизането на страната от ЕС освен негативи, може да донесе и ползи за останалите държави в общността, сред които и България.
Както обичат да казват европейските чиновници: „Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено“ и именно това ще бъде правено в следващите две години. Но никак не е лошо позицията на страната ни в този процес да бъде разработена, а засегнатите страни – да дадат своите становища, за да не се изненадваме в последния момент.
По статията работиха: автор Деляна Петкова, редактор Десислава Попова
investor.bg
