Изборните проблеми на канцлера са по-скоро показателни за по-нататъшния упадък на големите традиционни партии
Снимка: Архив Ройтерс
Изявлението на Ангела Меркел, че няма да се кандидатира повторно за партиен лидер, а след края на сегашния ѝ мандат – и за канцлер на Германия, слага прът в колелата на реформите в ЕС. Според някои обаче това в края на краищата може да засили ключовата роля на Берлин в европейската интеграция, коментира Алистеър Макдоналд от Ройтерс.
64-годишната Меркел каза, че нейният четвърти мандат, който приключва през 2021 г., ще е последен. За много политици от ЕС и анализатори, разнищвали този исторически ден, последиците вероятно ще са продължителна парализа и Германия, която е по-малко склонна да споделя богатството си и в конфронтация със съседите си.
Някои обаче виждат най-малкото шанс този шок, предизвикан от слабите резултати на регионалните избори, с времето да доведе до нова коалиция, по-ангажирана със засилването на ЕС. Това може да означава нова роля за възраждащите се еврофили, каквито са Зелените, или самата Меркел да се опита да излъска европейското си наследство, като се противопоставя на много от съпартийците си християндемократи в парламента.
„За Европейския съюз това се случва в най-лошия възможен момент, когато на Съвета през декември трябва да се договарят много неща“, каза Лукас Гутенберг, зам.-директор на берлинския мозъчен тръст Институт „Жак Делор“, занимаващ се с евроинтeграцията.
Натискът от страна на френския президент Еманюел Макрон и други да се договорят мерки за засилване на общата европейска валута може отново да бъде пресечен на срещата на високо равнище на 13 и 14 декември, тъй като на Меркел може да й се наложи да прехвърли взимането на решения по ключови въпроси на новия лидер на ХДС, който ще бъде избран седмица по-рано.
Министрите вече се договориха по някои фини настройки на правилата в еврозоната, но амбициите на Макрон за грандиозна нова структура и надеждите за по-широки реформи в ЕС след Брекзит, трябва да се поукротят: „Полето ѝ за маневриране вече бе твърде ограничено“, каза Гутенберг, като отбеляза, че й отне шест месеца да състави сегашната си коалиция. „За Макрон и други това не е добра новина“.
За други обаче конфронтацията с Италия заради плановете ѝ за радикално експанзивен бюджет през следващата година въпреки големите дългове вече попари много от амбициите на Брюксел и слабата позиция на Меркел в Берлин вече не е толкова решаващ фактор.
Изборни затруднения
Изборните ѝ проблеми са по-скоро показателни за по-нататъшния упадък на големите традиционни партии, тенденция, която беше изгодна както на Макрон, така и на евроскептиците, например новата управляваща коалиция в Италия, казаха няколко дипломати от ЕС в Брюксел и други столици.
На този фон намаляването на влиянието на Меркел след 13 години като ключов фактор в Европа може да означава, че на лидерите на ЕС ще им е трудно, когато се опитват да разрешат новите противопоставяния.
„Германия ще отсъства“, каза високопоставен дипломат в Източна Европа. „Ще стане още по-трудно да се свърши работата“.
Меркел изигра ключова роля в усмиряването на германските ястреби, когато ставаше дума за разделенията Север-Юг по въпроса за публичните финанси в еврозоната. Неотдавна тя помогна за преодоляване на разкола между Изтока и Запада относно субсидиите на ЕС и гражданските права, като отчасти се опря на опита си като някогашна жителка на принадлежащата към съветския блок Източна Германия.
„За Централна и Източна Европа фактът германски канцлер да е човек, който наистина знае какво е да живееш под комунистическа диктатура, беше огромно предимство, чието значение ще осъзнаем чак, след като изчезне“, каза дипломат от Източна Европа.
Гутенберг и институтът „Делор“ очакваха Германия да запази широкия си проевропейски консенсус, да се придържа към установения курс за новото място на Великобритания извън блока и да се противопостави на опитите на Рим да не спазва бюджетните правила.
Но „градивните“ ходове за задълбочаване на интеграцията ще бъдат временно поставени в режим „изчакване“: „Не очаквам революции“.
Моментът на Макрон?
От друга страна, икономисти в Citibank написаха, че изборният успех на Зелените може да е положителен за онези, които смятат, че реформата в еврозоната е добра за икономиката и дори провокира възникването в Германия на т.нар. момент на Макрон с появата на широко подкрепено центристко движение, което да се справи с проблемите.
„Възходът на проевропейските Зелени носи значителен положителен потенциал, поне за еврозоната“ написаха те.
Сред скептиците обаче е Филип Ламбер, белгийският съпредседател на Зелените в Европейския парламент, който отбеляза, че успехите на Зелените са съчетани с възход на евроскептиците: „Ако Меркел загуби контрол върху ХДС, в Германия ще загуби самата идея за евроинтеграция“.
Единствената надежда, каза той, е, че Меркел може сега да използва политическия си капитал, за да подтикне германците да приемат промени, които биха моделирали еврото не толкова в тяхна национална полза – възглед, повторение на този на икономиста от ING Карстен Брзески, който написа: „Това може да даде на Меркел свобода и попътен вятър… да затвърди наследството си, вероятно с по-смели стъпки да реформира германската икономика и валутния съюз“.
В мозъчния тръст „Приятелите на Европа“ в Брюксел председателят Жил Мерит заяви, че Меркел е внесла „инертност“ в ЕС, а провалът ѝ да ограничи германския излишък е предизвикал върховно напрежение върху единната валута, което застрашава съюза.
„Страховете, че след Меркел ще настъпи нестабилност и дори хаос са разбираеми, но недалновидни“, каза Мерит.
„Да се надяваме, че фактът, че тя ще се оттегли, ще подейства като катализатор и ще убеди германските гласоподаватели, че е в техен интерес да има европейска кохезия, че това е по-важно от краткосрочните придобивки“.
/БТА/
По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Виктория Тошкова
investor.bg
