Емил Русанов, издател на БУДИЛНИКЪ
Иска ми се да плача със сълзи, нищо, че съм мъж. Иска ми се да плача за един погубен народ на една изстрадала държава – за моя народ, за моята държава! Ще плача далеч от теб Българийо, ще плача за красотата ти, но най-ще плача за хората, погубените, обезверените, разделените и обречените. Ще плача и ще си спомням за теб майко Българийо, за всеки един красив миг от миналото и ще проклинам онзи ден, в който те напуснах, за да се спася.
Спасих се от отровата, посята в душите на хората, от омразата и завистта, погубващи народа ми. Спасих себе си, но теб кой ще спаси Българийо?!
Аз знам кой -ние спасените! Ние ще се върнем да те спасим! Ще спасим и народа си – окаляния, окъсания, гладен и беден, обезверения, тормозен и грабен, убивания и унижаван български народ.
Но иска ли да бъде спасен този народ?! Обратимо ли е това, което му е причинено?! Не е ли твъде късно да спрем заразата и злото, превзело и унищожило чевешкото у хората?!
Неравната борба предстои! Спасените са много! Те са милиони навсякъде по света! Спасените ще бъдат Спасители!
Ще успеем ли да се преборим с тези, които искаме да спасим! Ще можем ли да надделеем и да обърнем процеса от разруха в градация, от падение в извисяване, от отчаяние в устрем?
Вярата и постоянствто са нашето оръжие! Личният пример и саможертва ще доведат до победата!
Да живее България!