За да може ЕП да избере председател на Европейската комисия и най-вече да прокарва законодателство, трябва да се изковат нови неудобни съюзи
Снимка: Ройтерс
Проевропейският френски президент Еманюел Макрон и лидерът на евроскептичното, крайнодясно движение в Италия Матео Салвини сега са в надпревара за ролята на главен политически фактор на континента, след като изборите за Европейски парламент подкопаха позициите на традиционния политически център.
Четиридневните избори във всички 28 страни членки на Европейския съюз (ЕС), които приключиха в неделя, сложиха край на господството на основните десноцентристки и левоцентристки партии в ЕП и направиха от антиевропейските сили вдясно и Зелените вляво сили, с които те трябва да се съобразяват.
Избирателната активност бе най-високата от 20 години, като гласоподавателите отхвърлиха традиционните политически сили във Франция, Германия, Великобритания и Италия.
Резултатите могат да направят задачата за управление на Европа още по-сложна, като поставят ЕП в безизходица по ключови въпроси, чието решаване предстои, включително имиграцията, важното търговско споразумение със САЩ, глобалното затопляне, регулациите на високотехнологичните производства и, разбира си, Брекзит.
Изходът от евроизборите вече предизвика борба за власт.
Във Франция партията на президента Еманюел Макрон загуби с малка разлика от крайната десница, водена от Марин Льо Пен. Макрон, чиято си осигури 21 места спрямо 22 за Националния сбор на Льо Пен, прекара вчерашния ден в трескаво търсене на съюзници в навечерието на днешната среща на върха на ЕС в Брюксел, като се надява да състави устойчива проевропейска коалиция.
В Италия дясната партия „Лига“ на Матео Салвини получи една трета от гласовете и предстои да стане една от най-големите партии в ЕП с 28 места в 751-местния законодателен орган. Амбициите на Салвини обаче се простират още по-надалеч.
До обед той вече бе разговарял с Льо Пен, унгарския твърдолинеен антиимигрантски премиер Виктор Орбан и лидера на Партията на Брекзит Найджъл Фараж и се зарече собственоръчно да създаде нещо, което чисто терминологично звучи като противоречие – международна група на националистите.
„Искаме да сме група с най-малко 100 членове и имаме амбиции да сме почти 150, ако всеки успее да преодолее своята подозрителност, симпатии и антипатии. Да създадем алтернатива, където всеки да има думата. Това няма да стане, ако всички си вирнат носовете“, каза Салвини.
Десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и левоцентристкият Прогресивен алианс на социалистите и демократите (ПАСД) господстваха в ЕП с общото си мнозинство от първите преки избори през 1979 г. Според частичните резултати ЕНП е на път да си осигури 180 места, в сравнение с 217 преди пет години. Предвижда се социалистите да получат 145 – по-малко то 187-те места на предишните евроизбори.
Понесени от онова, което наричат европейска „зелена вълна“, партиите на Зелените, които искат действия срещу промените в климата, постигнаха значителни успехи, особено в Германия. Друга политическа формация от мейстрийма – подкрепящият свободния пазар Алианс на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), поддържан от Макрон – увеличи присъствието си в ЕП до 109 места при 68 през 2014 г.
За да може ЕП да избере председател на Европейската комисия и най-вече да прокарва законодателство, трябва да се изковат нови неудобни съюзи, а почти всички от тях ще изискват някаква комбинация между АЛДЕ и Зелените.
Добре осъзнаващ крайнодесния потенциал, който може да бъде задействан срещу него, Макрон проведе поредица от бързи срещи в навечерието на срещата на върха на ЕС тази вечер, когато президентите и премиерите на страните членки ще направят равносметка на изборните резултати.
Той започна от Испания и имаше планирани разговори с лидерите още на Белгия, Чехия, Германия, Унгария, Полша и Словакия.
„Бъдещото мнозинство в ЕП минава през нас, без съмнение. Без нас не може да се състави такова“, каза пред радио „Франс Ентер“ Паскал Канфен, един от водещите кандидати от партията на Макрон.
В Германия, където десноцентристкият Християндемократически съюз на канцлера Ангела Меркел също загуби подкрепа, лидерите на управляващите партии в страната се срещнаха, за да направят оценка на последиците от тяхното най-лошо представяне на общонационални избори след Втората световна война.
„Изправяме се пред стопяващ се център“, каза примиренчески кандидатът на ЕНП за председател на Европейската комисия Манфред Вебер и добави: „Отсега нататък тези, които искат да има силен ЕС, трябва да обединят силите си.“
Високопоставени представители на ЕНП държат висшите постове в трите главни институции на ЕС. Това са председателят на ЕП, председателят на влиятелната ЕК и председателят на Европейския съвет, който председателства срещите на върха.
Малко над 50 процента от повече от 400-те милиона гласоподаватели в ЕС са упражнили правото си на глас.
Въпреки че реалната власт в Европа остава в ръцете на 28-те страни членки, влиянието на ЕП нараства. Той помогна да се подобри безопасността на полетите в Европа, въведе ограничения върху използването на пластмасови опаковки, отмени таксите за роуминг в блока, засили защитата на личните данни и ограничи емисиите на въглероден двуокис от автомобилите.
Стив Банън, който помогна на Доналд Тръмп да влезе с популистка кампания в Белия дом, беше вчера в Париж, за да отпразнува изборните победи на партиите на своите съмишленици в Европа и да се подготви за предстоящата битка.
„Виждате тенденцията и тя определено е: националисти срещу глобалисти“, каза той. Банън предрече, че крайната десница ще надделее, като блокира работата на ЕП. „Всеки ден ще бъде като Сталинград“, увери той.
/БТА/
По статията работи: Екип на Investor.bg
