© Pixabay
Преди стотици милиони години геоложки процеси водят до депозирането на злато за милиарди долари в планините на Калифорния.
Това злато е открито за първи път преди 170 години, а настъплението, което следва, превръща в богаташи (и сиромаси) хиляди хора.
Златото е толкова изобилно в тази част на света, че ранните миньори просто трябва да нагазят в реката със златарско корито.
По-късно те започват да отклоняват водата на цели реки, за да търсят ценния метал в пресушената им част.
Тъй като златото става все по-оскъдно, добивът е все по-сложен и включва копаене и взривяване на скали – техника, която днес е единственият процес, по който се добива жълтият метал в големи количества.
Но ако трябва да се вярва на стара легенда, все още има богата жила от злато някъде в Сиера Невада, която чака да бъде преоткрита, посочва Amusing Planet.
Според често преразказаната история през 1857 г. двама немски мигранти се скитат пеша през Сиера Невада, когато спират за почивка край река Оуенс. На мястото, на което почиват, мъжете забелязват червена скала, от която стърчат бучки жълт метал.
Убедени, че бучките са златни, мъжете разбиват колкото се може повече скали, покриват всички следи от златната жила, начертават карта на местността и тръгват към най-близкия град.
Нещастието обаче ги сполита, когато единият чупи крака си, а другият няма избор и го оставя да умре в пустинята. В крайна сметка, той стига до миньорския лагер Милъртън почти умрял от изтощение.
По време на пътуването той изхвърля всички образци от скали, но си оставя няколко фрагмента, които показва на лекаря, който го лекува.
Възможността за неоткрита досега златна мина създава вълнение у всички, а голям брой златотърсачи правят лагер в източната част на Сиера в търсене на т. нар. „циментова мина”.
Дори писателят Марк Твен се включва в търсенето. Той оставя кратък преглед на преживяванията си като ловец на злато във „В несгода“, публикуван през 1872 г.
Търсенето на изгубената мина продължава през 1860-те и 1870-те. Когато Марк Твен се присъединява към него, то продължава от 13 години.
И въпреки че „циментовата жила“ не е открита, много златотърсачи откриват големи количества от ценния метал, което води до създаването на миньорските лагери Догтаун, Мамут Сити, Каньон Лунди, Боди и много други.
Възможно е също така циментовата мина да е преоткрита в някакъв момент през последните 150 години, без нейните откриватели да си дават сметка за това.
profit.bg
