В момента в Блока се използват общо 24 официални и работни езика
Снимка: Pixabay
Сега, когато знаем, че Борис Джонсън ще осъществи Brexit до края на януари 2020 г., е интересно какви ще са последиците за английския език като официален в Европейския съюз и на Европейския парламент? Може ли той да спре да се използва, когато Великобритания си тръгне?
Отговор на този въпрос дава пред британския в. „Гардиън“ Джейн Сетър, професор по фонетика в университета на Ридинг.
През 2016 г. Данюта Хюбнер, евродепутат и председател на комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент, беше цитирана да казва: „Ако няма Великобритания, няма английски език.“ Но дали е толкова просто?
До 90-те години на миналия век доминиращият език на ЕС беше френският. Когато Блокът се наричаше „Европейска общност“ и беше определена официалната езикова политика, холандският, френският, немският и италианският бяха определени като работни езици. Въпреки това, тъй като се присъединиха повече страни, много от които имаха английски като втори или допълнителен език, броят на говорещите английски растеше, докато той не се превърна в най-често използваният.
Понастоящем в ЕС има 24 официални и работни езика. Обединеното кралство е единствената държава членка, която дава английски език като свой официален. Има няколко държави, които обикновено използват английски, но са номинирали различен език като официален за ЕС. Например, Република Ирландия дава ирландски галски език като официален, а Малта дава малтийски.
Когато Великобритания се оттегли от ЕС (и остави настрана евентуални преговори с Шотландия или други територии), за да се премахне английският език като официален, както е изяснено в изявление от името на Европейската комисия в Ирландия от 27 юни 2016 г., ще трябва да бъде взето единодушно решение в Европейския парламент в подкрепа на това.
По време на референдума през 2016 г. германският еврокомисар Гюнтер Йотингер обясни: „Имаме редица държави членки, които говорят английски, а английският е световният език, който всички приемаме“.
Така че, дори ако имаше волята да го направим, да се отървем от английския, не би било така просто.
Дори и да се стигне до това, дали би било събарящ удар срещу езика? В исторически план английският е преживял редица бури. Когато колониите на Британската империя се стремят да получат своята независимост, може би изглежда логично английският – езикът на потисниците, да бъде отхвърлен.
Фактът, че това не се е случило и че той се използва като официален първи или втори език в повече от 70 страни по света, отчасти отразява неговия развиващ се социално-икономически и политически статус през 20-и век. Броят на хората, за които английският е неофициален втори или чужд език, е по-голям от всички останали говорещи го като първи език и продължава да расте.
С упадъка на Британската империя дойде възходът на САЩ, които имат като официален език английския. Проф. Лин Мърфи от университета в Съсекс смята, че Съединените щати са спасили английския език. От гледна точка на използването му като глобална lingua franca, тя има право.
В действителност, в някои постколониални ситуации английският се счита за повече или по-малко неутрален език. В Индия например английският трябваше да бъде отхвърлен след независимостта през 1947 г. в полза на хинди. Въпреки това, тъй като не всички в Индия говорят хинди и мнозина не искат поради различни културни и политически причини, английският продължава да се използва и вече е официален език в страната.
В Хонконг английският все още е официален език въпреки връщането на територията на Китайската народна република през 1997 г. Тъй като Хонконг е международен център за търговия и финанси, това има прагматичен смисъл, но има и доказателства, че жителите на острова смятат, че английският език е част от тяхната идентичност – нещо, което отличава Хонконг от континенталния Китай.
В Сингапур има жители, говорещи малайски, китайски (различни диалекти) и тамилски, наред с други, в този контекст английският е обединяващ език.
Но този английски не е „британски английски“ или дори „американски английски“. Англичаните, които говорят по света, са разработили свой собствен речник и граматика. Евро-английският не е изключение.
Английският език просто не принадлежи на традиционните „местни“ говорещи – той принадлежи на всички, които го говорят, и ще се развива и променя в зависимост от комуникативните нужди на речевите общности. Британците и американците трябва да имат това предвид, когато използват английски език в международни условия, тъй като не могат да предположат, че ще бъдат разбрани от всеки, говорещ на английски език.
И така, ще престане ли английският да бъде официален език на ЕС? Вероятно не в краткосрочен или средносрочен план, нито в разговори между държавите членки на ЕС, членовете на ЕП, или във взаимодействие на ЕС с други страни по света.
Един шведски евродепутат дори предположи, че комуникациите в ЕС ще бъдат по-справедливи на английски, тъй като това ще бъде вторият език на всеки.
В дългосрочен план обаче продължаващото господство на английския като глобален език може да зависи от неговите политически и социално-икономически богатства. Тъй като е толкова утвърден и широко разпространен, смятам, че вероятно ще бъде използвана като глобален език (lingua franca) за известно време. Но ситуациите и езиците се променят.
Анди Хамилтън изтъкна, че след като латинският е вторият език на всеки, той вече не е първият.
economic.bg
