Опасният британски експеримент

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
305

Британците се осмеляват на уникален експеримент – да са сами във време, в което размерът се превръща в решаващия фактор на властта в света
Обединеното кралство от днес не е само, но е по-самотно.

Снимка: EPA/NEIL HALL

Когато в петък британски баща и семейството му изпуснаха за малко спасителния полет от силно пострадалия от коронавирус китайски град Ухан, британското външно министерство му каза, че ще се опита да го качи в самолет от някой партньор на Европейския съюз. Това беше вчера. Днес Великобритания е без партньорите си от ЕС.

Разбира се, на британското семейство ще му бъде помогнато така или иначе. Но все пак – може ли да се помогне на Обединеното кралство?

Не сами, но забележимо по-самотни. Така вероятно се чувстват британските граждани в събота сутрин, след като страната им вече не принадлежи към Европейския съюз. Това не е първият път, когато Великобритания поема по своя път. Маргарет Тачър наруши социалдемократическия консенсус в Европа през 1979 г., Тони Блеър за първи път потърси „трети път“ почти 20 години по-късно, а Борис Джонсън вече изведе страната си от ЕС – на неизвестна територия.
За някои тази склонност за експериментиране е дълбоко вкоренена в британската „изключителност“, която многократно е превръщала страната в лаборатория за света. За други експериментът с Brexit е обречен на неуспех. Те смятат за историческа глупост поемането на риска да се справяш сам точно сега, когато обвързаният с правилата либерален световен ред се разпада, а големи сили, като САЩ, Китай и Русия, безпрекословно залагат на правото на по-силния.

„Най-сетне свободни!“ Това може да е еуфоричното усещане, с което привържениците на Brexit са се събудили тази сутрин. „Възвръщането на контрола“ беше техният боен вик, с който спечелиха референдума през 2016 г. Колко суверенитет наистина спечели Великобритания, като напусна ЕС и какво иска да прави с него, е толкова неясно, колкото и стелещата се над Ламанша мъгла. Ще се отклоним от стандартите на ЕС там, където е в британски интерес, казват политици в Лондон.

В същото време от „Даунинг Стрийт“ 10 уверяват, че няма да извършват дъмпинг. В действителност възможностите на Джонсън да намали социалните, хранителни или екологични стандарти е ограничен, ако не иска да изплаши онези работници в Северна Англия, които току-що спечели на своя страна.
Какво обаче трябва да бъде конкурентното предимство на Brexit? Това остава негова тайна. Истинската свобода не е само липсата на несвобода, а преди всичко свободата да се направи нещо, което не е можело да се направи преди това.. Какво е това? Джонсън и неговите съюзници тепърва ще показват.

Британските дипломати казват, че сега страната е по-бърза и гъвкава и не винаги трябва да чака одобрение от други 27 страни. Нека оставим настрана факта, че този аргумент съдържа щедра доза британски хумор, тъй като идва от страна, прекарала голяма част от членството си в ЕС, натискайки спирачките.

Ще бъде интересно да видим как новата британска бърза моторна лодка се конкурира във водите на световните океани, станали доста неспокойни, срещу супер танкерите с китайските и американските знамена. Британският компромис за участието на китайския доставчик на телекомуникационно оборудване Huawei на ръба, но не и в основата на чувствителната 5G инфраструктура, е първият лабораторен тест за британския суверенитет. Засега изходът е неясен.
Това не означава, че Европа няма какво да научи от британския експеримент. Например, може да очаква с нетърпение британския цифров данък и реакцията на Тръмп към него. Или как Лондон ще се изправи срещу Пекин и ще се застъпи твърдо за движението за свобода в бившата си колония в Хонконг. Освен това в Брюксел ще следят изкъсо данните за имиграцията, тъй като страхът от имигранти в ЕС изигра ключова роля за референдума за Brexit. Вече има индикации и доказателства, че имиграцията от страни извън ЕС всъщност ще се увеличи силно след Brexit.

Британците трябва сами да решат дали в крайна сметка всичко това си струва Brexit. Маргарет Тачър, която беше напълно неподозрителна към еврофилския мироглед, имаше собствено мнение: „Ако Великобритания се оттегли (от ЕС), може да си мислите, че напълно ще си възвърнем националния суверенитет“, пише Желязната лейди. „Но това би било илюзия. Нашият живот ще се влияе все повече от европейската общност, без ние да имаме думата за решенията, които взема Брюксел“.

По статията работи: Бойчо Попов
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!