Коронавирусът не предизвиква първия опасен грип, атакувал планетата. Само дето предишните не бяха с аристократични имена – свински, птичи, луда крава…
Георги Лозанов
Коронавирусът не предизвиква първия опасен грип, атакувал планетата. Само дето предишните не бяха с аристократични имена – свински, птичи, луда крава… По данни, цитирани от БТА, пандемията от свински грип през 2009 година е отнела най-малко 285 000 човешки живота. И въпреки това не се стигна до масова психоза и крайни мерки. Какво е по-различното сега?
На първо място са пораженията от самия вирус, макар че природата му сякаш продължава да е неясна. Експертните мнения се люшкат от нов бич за човечеството до грип като другите, който можеш да изкараш на крак.
Вирусът и медийният му образ
На второ място идва медийното му отразяване. През последните десет години информационният произвол нарасна многократно. И за милионите, които не са заразени с коронавирус, той е медиен образ, далеч по-заразен от прототипа си. Едва ли е останал някой, който да не е чул за него, да не го мисли, да не се страхува. Ако съдим по българските медии (пък и не само по тях), май се получи синдром, обратен на чернобилския.
През 1986 година, когато се случи аварията в съветската атомна централа, станахме жертва на информационно затъмнение, а сега сме жертва на информационно наводнение. Темата не просто води дневния ред на медиите, а изцяло го е превзела, като постепенно се пренесе в „живия живот” и започна да опразва магазините, театрите и кината, да срива икономиката и да превръща културата в излишен лукс. Още преди в България да има диагностицирани случаи на заболяването, всичко това тръгна с непрестанното оповестяване на липсата им.
Разбира се, информирането за тази сериозна заплаха е дълг на медиите, който те изпълняват повече от всеотдайно. А и институциите този път проявяваха предразполагаща словоохотливост, при това с добре премерен тон. Работата е там обаче, че ако повтаряш по всички канали отново и отново една и съща информация, тя бавно губи именно информационния си ефект и предизвиква психологически – масова фиксация.
Искаш да чуваш само това и да „имаш уши” само за него. Същевременно преставаш да му вярваш, започваш да подозираш, че толкова често ти повтарят едно, за да скрият друго. Не само една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина, но и една истина, повторена сто пъти, се превръща в лъжа. Да не говорим, че бедствията и кризите са златно време за спекулантите, включително и на информационния пазар. И така темата обраства с фалшиви новини и конспиративни сценарии, които се продават с гарантиран успех.
Фиксацията: две причини
Фиксацията в коронавируса намира почва в поне две предварителни нагласи на днешната публика, на които медиите няма как да не отговорят, ако искат да не изпаднат от конкуренцията. Първата идва от силно повишеното ниво на обща тревожност. А то има добре известни източници, които всекидневно ни напомнят, че доброто време за християнския свят може да свърши.
Миграционните вълни, глобалното затопляне, връщането на Студената война в отношенията между Кремъл и Запада след анексирането на Крим. И така нататък. Тези мега проблеми създават усещане за надвиснала опасност, за която не знаеш откъде точно ще дойде, но подсъзнателно искаш най-после да се изправиш очи в очи с нея, та да става каквото ще става. Коронавирусът се оказа неочаквано подходящ да изпълни тази роля, защото за разлика от смътните предчувствия за екологичен или исторически апокалипсис, той е физически съвсем конкретен и действа катарзисно – един нов реален страх те освобождава от старите хипотетични страхове.
Социалните противоречия са изтласкани от биологична заплаха. Вината временно е свалена от политиката и е прехвърлена на природата. А това изцяло устройва властта, защото не само я поставя от една и съща страна с народа, но и самите хора искат от нея да се отдаде на рестрикции по примера на Китай. Срещу което дори са готови да забравят довчерашните си недоволства от същата тази власт.
Втората нагласа е антиглобалистката. Хората толкова дълго бяха убеждавани, че правото им на свободно движение в един толерантен свят ще им струва скъпо, че сега коронавирусът идва като отдавна чаканото доказателство. Трябва да добавим и неотменимата мистическа склонност болестта да се преживява като „наказание свише”, което сега се стоварва върху Европа и нейната либерална култура. Вижте само, ще кажат някои: докато Италия за момента е безпомощна пред изпитанието, Китай с неговата тоталитарна дисциплина вече се справя.
„Чумата“
Статистиката сочи, че „Чумата” на Камю е една от най-четените книги напоследък – защото разпространението на заразата в описания град Оран напомня днешната ситуация с коронавируса в световен мащаб. Но това е литература, а чумата е метафора – на фашизма. Което трябва да ни подскаже, че освен тела, пандемията може да завладее и умове. И когато всичко свърши, да сме загубили и малкото още живи либерални ценности.
Дойче веле
clubz.bg
