Финансовата криза през 2008 г. беше само загрявка за сегашната, коментира икономистът Кенет Рогоф
Колкото по-дълго това продължава това, толкова по-голяма е вероятността да се унищожи производствения капацитет, според Мари Оуенс Томсън от Indosuez Wealth Management. Снимка: Stefan Wermuth/Bloomberg
Пандемията от коронавируса Covid-19 и мерките за овладяването ѝ изправят глобалната икономика на прага на рецесията. Сега се засилват опасенията, че спадът може да бъде далеч по-дълготраен, отколкото първоначално се смяташе. Той потенциално ще продължи до следващата година и дори след това, тъй като правителствата засилват ограниченията за бизнеса, за да спрат разпространението на вируса. Това преконфигурира самата концепция за публичното пространство и възпрепятства икономически растеж, пише The New York Times в свой анализ.
Пандемията поставя преди всичко в опасност общественото здраве. Докато взаимодействието между хората остава рисково, бизнесът не може да се върне към нормалното си състояние. Това, което беше нормално преди, може вече да не е такова. Хората вероятно ще са по-малко склонни да посещават претъпкани ресторанти и концертни зали дори след овладяването на разпространението на вируса.
Рязкото спиране на търговската дейност заплашва да нанесе толкова дълбоки и трайни икономически щети във всеки регион на света, че възстановяването може да отнеме години. Загубите за компаниите, много от които вече изпитват трудности с покриването на дълговете си, рискуват да предизвикат сериозна финансова криза.
„Чувствам, че финансовата криза през 2008 г. беше само загрявка за тази“, коментира Кенет Рогоф, икономист от Харвард и съавтор на книгата за история на финансовите кризи „Този път е различно: осем века финансова глупост“.
„Всичко зависи от това колко дълго ще продължи здравната криза, но ако това продължи дълго време, със сигурност ще станем свидетели на майката на всички финансови кризи“, казва той.
Ситуацията изглежда ужасяваща в развиващите се страни, които стават жертва на отлив на капитали. Това оказва натиск върху валутите им и принуждава хората да плащат повече за вносна храна и гориво на фона на опасността от пандемията.
Дори и след като вирусът бъде опитомен – и никой всъщност не знае кога ще стане това, светът след това, според анализаторите, ще бъде изпълнен с проблеми както за домакинствата, така и за бизнеса. Някои мерки за социално дистанциране могат да останат за неопределено време. Потребителските разходи допринасят за приблизително две трети от икономическата активност в световен мащаб. Ако тревожността продължи и хората не са склонни да харчат, възстановяването ще бъде ограничено.
„Хората преживяват истински шок. Възстановяването ще е бавно и определени модели на поведение ще се променят, ако не завинаги, то за дълго“, казва Чарлз Дюма, главен икономист в TS Lombard.
Американците повишиха значително темповете си на спестяване през годините след Голямата депресия. Това може да се случи отново.
САЩ, най-голямата икономика в света, почти сигурно е в рецесия. Така е и с Европа, както и големи икономики като Канада, Япония, Южна Корея, Сингапур, Бразилия, Мексико. За Китай, втората по големина икономика в света, се очаква ръст на БВП от само 2 процента през тази година, според TS Lombard.
„Навсякъде по света ние виждаме спад на вътрешното търсене и прекъсване на веригите за доставки“, казва Инес Макфий от Oxford Economics .„Това е невероятно притеснително“, допълва Макфий.
Трилиони долари кредитни гаранции, отпуснати от централните банки и правителствата в САЩ и Европа, може би са облекчили в известен смисъл най-развитите икономики. При типичния икономически шок правителството харчи пари, за да се опита да насърчи хората също да харчат. В тази криза властите изискват хората да останат у дома, за да се ограничи разпространението на вируса.
„Колкото по-дълго това продължава това, толкова по-голяма е вероятността да се унищожи производствения капацитет“, казва Мари Оуенс Томсън от Indosuez Wealth Management. „Тогава естеството на кризата я превръща от нещо временно в нещо по-трайно“, добавя тя.
В световен мащаб преките чуждестранни инвестиции вероятно ще намалят с 40 процента през тази година, според Конференцията на ООН за търговия и развитие. Това заплашва с трайни щети върху глобалните производствени мрежи и веригите за доставки. „Вероятно ще отнеме две-три години, за да може повечето икономики да се върнат към предпандемичните си нива на производство“, казват и от IHS Markit в скорошна бележка.
В развиващите се страни последствията вече са тежки. Не само отливът на капитали и спадът в цените на суровините – особено на петрола – атакува много страни, сред които Мексико, Чили и Нигерия. До края на следващата година развиващите се страни имат да изплащат около 2,7 трлн. долара дълг, според доклад, публикуван в понеделник от министерството на търговията на САЩ.
„Големият страх, който се заражда за развиващите се страни, е, че икономическият шок всъщност е засегнал повечето от тях преди вирусът да започне да се разпространява там“, каза Ричард Козул-Райт, директор на отдела за глобализацията и стратегиите за развитие в Конференцията на ООН за търговия и развитие.
В същото време някои анализатори изразяват оптимизъм от това, че Китай започва да възстановява икономическата си активност постепенно. Според тях пълното възстановяване в дейността на китайските фабрики ще генерира търсене на компютърни чипове, произведени в Тайван, мед, добиван в Замбия, и соя, отглеждана в Аржентина.
Китайската индустрия обаче не е имунизирана срещу световната реалност. Китайските потребители все още представляват голяма сила, но въпреки това не могат да доведат до пълно възстановяване. Ако американците все още се борят с пандемията, ако Южна Африка не успее да се възстанови и ако Европа е в рецесия, това ще ограничи апетита за китайски стоки.
По статията работиха: Радостина Ивчева, редактор Миглена Иванова
investor.bg
