Чувствам добре – в съответствие с данните в личната ми карта, казва Иванов
Днес се навършват 41 години от излитането в Космоса на първия български космонавт Георги Иванов. Мисията му на кораба „Союз-33“ с командира Николай Рукавишников започва на 10 април 1979-а в 20,34 часа московско време. От тази дата България става пълноправен член на елитния Клуб на космическите нации като шестата държава в света, изпратила свой представител в Космоса. Потърсихме 79-годишния генерал Георги Иванов, герой на Република България и на бившия СССР, да разкаже как се чувства в днешната кризисна ситуация на сериозна социална изолация.
– Генерал Иванов, днес отбелязваме годишнина от вашия исторически полет. Как се чувствате 41 години след онази знаменателна дата?
– Чувствам се на 41 години! Много пъти съм казвал, че за мен излитането ми в космоса беше като втори рожден ден, така че наистина се чувствам на толкова.
– Да разбираме, че сте в добро здравословно състояние и както чувам – в отлично настроение?
– Да, наистина се чувствам добре и – както казваше известният руски певец Йосиф Кобзон – в съответствие с данните в личната ми карта.
– Какви бяха плановете ви за отбелязване на годишнината от полета, както и на настъпващия след два дни Международен ден на авиацията и космонавтиката? Досега всяка година се събирахте с космонавти, имаше много тържества и пр.
– И за тази година имахме такива планове, но кризата с този коварен коронавирус ги провали. Бяха планирани много срещи с ученици и студенти, но, за съжаление, всичко си остана само планове. Нищо, живот и здраве – догодина ще наваксаме.
– Как ти се отразяват твърдите мерки за социална изолация, фактът, че се допуска възрастните да излизат да пазаруват само два часа сутрин и т.н.?
– Нормално. Ние със съпругата ми и без това сме се самоизолирали отдавна – знаеш, че живеем в къща на село. Имаме си градинка с тревичка и цветя, където постоянно си намирам занятия, знаеш, че имам кошери и сега, в началото на пролетта, пчеличките искат много грижи. Така че, за разлика от хората в София и останалите големи градове, сме си на слънце и чист въздух. Мъката ми е само, че не можем да се срещаме с децата и внуците. Добре, че те понякога идват тук и ни ги показват през прозореца, уж да не ни заразят. Според мен няма такава опасност – ние сме жилаво племе!
– Какви са ти плановете за посрещане на 80-годишния юбилей, в случай че дотогава падне извънредното положение, разбира се?
– А, не – планове за юбилея не правя! Нека първо да го доживея, пък тогава ще видим. Човек като е здрав, планове се правят и осъществяват лесно.
– Как, според теб, се справя правителството с кризата?
– Чудесно! Възхищавам се и на търпението, и на устойчивостта на ръководителя на оперативния щаб генерал Мутафчийски, но виждам, че взе да се уморява човекът от тези непрекъснати брифинги и отговаряне на едни и същи въпроси.
– Следиш ли работата на Института за космически изследвания и имаш ли вяра, че в обозримо бъдеще България може да изпрати трети космонавт в около Земята?
– Може да изпрати, въпросът е само кой ще плати за това? Защото един космически полет вече струва доста над 30 млн. долара. Ако държавата реши да направи програма и да застане зад един такъв космически полет – разбира се, че е възможно. Институтът за космически изследвания, който миналата година чества половинвековния си юбилей, продължава да работи прекрасно въпреки тежките условия на прехода. Институтът и сега прави космически изследвания, работи по нови проекти и създава модерна апаратура, която лети и работи на Международната космическа станция (МКС). А самата МКС всеки от нас може да види дори с просто око как всяка вечер прелита от запад на изток или югоизток като една по-ярка и бърза звезда, която прелита недалеч от вечерницата
economic.bg
