Понастоящем съюзът е съвсем малко повече от гоеграфско понятие с обща централна банка
Снимка: Bloomberg
Говори се, че италианският герой на обединението Джузепе Гарибалди е казал по време на решителната битка при Калатафими: „Тук създаваме Италия или умираме“. Сегашната борба за това как ЕС ще плати за овладяването на коронавируса може да се обобщи като: „Тук правим Европа или тя ще умре“, пише Луиджи Дзингалес за Financial Times.
Причината е проста. Нацията е повече от група икономически договори: тя е съвкупност от споделени ценности и обещание за сплотеност. Гарибалди обединява Италия политически, но нацията се създава в окопите на Първата световна война. По склоновете на Монте Грапа и по бреговете на река Пиава няма сицилианци, миланци или неаполитанци: те са италианци, защитаващи общата си земя и устояващи срещу неблагоприятностите. В най-лошите моменти солидарността циментира нацията.
Успешен и дълготраен съюз, като САЩ, помага на своите членове в нужда. Когато Ню Орлиънс беше ударен от урагана Катрина, първоначалният колеблив отговор ужаси нацията. Тогава Конгресът изпрати 71 млрд. долара помощ, което се равнява на повече от една трета от брутния вътрешен продукт на Луизиана. Съюзът не се позова на клауза за балансиран бюджет и не позволи на щата да потъне в дългове. Другите американски щати не се оплакаха, че в Луизиана са мързеливи и корумпирани или са прахосвали пари за пиене и жени, както позорно се изрази бившият шеф на еврогрупата (финансовите министри от еврозоната – бел. прев.) Йерун Дейселблум за южноевропейците.
Тези 71 милиарда долара не бяха благотворителност, а солидарност, основана на здравия разум на нацията. Скорошно изследване показва, че готовността на американците да участват доброволно във Втората световна война е пряко свързано с помощта, която техните семейства получават по време на Голямата депресия. Джон Кенеди можеше да вдъхнови американците, питайки ги какво биха направили за страната си, защото те добре знаеха какво е направила държавата за тях. Но какво направи ЕС за европейците?
Ако принадлежите към малцината щастливци, ЕС беше чудесна сделка. Спестяванията ви са сигурни в стабилна валута, можете да пътувате без паспорт, дори можете да пратите децата си в някои от най-добрите университети в света на ниските такси, предлагани на местните жители. Какво да кажем обаче за работниците в Южна Европа, които нямат спестявания, които не могат да си позволят да пътуват в чужбина, чиито деца едва завършват гимназия? Какво направи ЕС за тях?
В момента ЕС е съвсем малко повече от географско понятие с обща централна банка. Усещането за общоевропейска принадлежност е толкова отсъстващо, че дори не бихме могли да постигнем съгласие за героите, чиито ликове да сложим на евро банкнотите. В бъдеще на тях може да има портрет на Марио Драги, бившият управител на ЕЦБ. Понастоящем тези банкноти изобразяват несъществуващи сгради: ние дори не постигнахме сългасие кои национални символи трябва да бъдат представени.
Преди шест години тогавашният министър-председател на Италия Матео Ренци можеше да използва огромната си политическа победа на изборите за Европейски парламент, за да настоява за европейска програма за осигуряване при безработица. Споделянето на риска от специфични шокове има перфектен икономически смисъл и не е видът трансфер, от който оправдано се страхуват северноевропейците. Освен това има и съвършен политически смисъл. Безработните, които получат чек със символа на ЕС върху него, ще започнат да оценяват какво прави ЕС за тях. За съжаление Ренци не преследва идеята. Антиевропейските настроения само нараснаха.
Жан Моне, един от бащите на ЕС, казваше: „Европа ще бъде изкована при кризи.“ Пандемията е най-голямата криза след Втората световна война. Ако ЕС не бъде изкован сега, той никога няма да бъде. Добрата новина е, че започнахме да виждаме някакво действие. Брюксел предложи нова краткосрочна програма за осигуряване при безработица, която да помогне на най-засегнатите от Covid-19 страни от ЕС. Лошата новина е, че тя всъщност не е застраховка, а заем, ограничен по количество и обхват. ЕС си играе с огъня. Това е последният шанс на Европа. Ако ЕС не прояви желание да предостави съществена помощ на държавите членки в беда, той няма причина да съществува.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
investor.bg
