Регатата между Оксфорд и Кеймбридж не е обикновено състезание с лодки, то е едно от най-престижните и многовековни надпревари, придобило легендарен статут. Провежда се между отборите на двата най-реномирани университета на Великобритания още от далечната 1829 година, а редовното му провеждане е от 1856 година, с малки изключения, като например отмяната му по време на двете Световни войни и заради пандемията от Covid-19. През 1927 година се провежда за пръв път и надпреварата за жени, като този вариант става също ежегодно събитие през 1964 година. В последните години, мъжкото и женското състезание вече се провеждат в един и същ ден, в едно голямо събитие, което е част от Топ 5 на най-големите британски надпревари, включително тенис турнира Уимбълдън, Висшата лига по футбол, конните надбягвания Роял Аскът и цветната изложба в лондонския район Челси.
Кратка история на регатата Оксфорд-Кеймбридж
Зараждането на това легендарно гребно състезание произлиза от нещо съвсем обичайно – спор между двама от студентите в двата университетски центъра. Това са Чарлс Уърдсуърт и Чарлс Меривейл, които случайно се засичат по време на свои тренировки.
От този момент се заражда тази истинска спортна вражда и през февруари 1829 година, по време на сбирка на гребния клуб на Кеймбридж е решено да се отправи официално предизвикателство към университета в Оксфорд, за надпревара по водите на река Темза с 8 местни лодки с кормчия. Това трябва да се случи около Великден, по време на ваканцията на студентите.
Първото състезание се състои на 10 юни същата година, в Хенли на Темза, а победител и то доста убедителен е Оксфорд. Лодката, с която този отбор печели все още може да се види в Музея на реката и гребането в Хенли.
През следващия четвърт век, състезанията се организират не толкова редовно, а втората надпревара е чак 7 години по-късно, този път в лондонския участък на реката.
Правилник на регатата между Оксфорд и Кеймбридж
Регатата винаги е реферирана от „стария син“ съдия, като всяка година се редуват един от Оксфорд и един от Кеймбридж.
Правилата по своята същност са много прости. Екипажите трябва да се придържат към своите коридори – към брега на Мидълсекс или към този на Съри.
Друго правило е, че двата екипажа трябва да преминат през централните арки на мостовете Хамърсмит и Бейрнс. В този случай, рулевите се опитват да хванат най-бързата линия във водата и често лодките се приближават много опасно една към друга.
Реферът трябва да наблюдава екипажите да не извършат нарушение, като ги предупреждава да се придържат към собствената си състезателна линия. Той има правото да дисквалифицира отбор, но това се е случвало един единствен път в съвременната надпревара – през 1990 година, Изида срещу Голди, когато съдия е Джон Гарет.
Отборите в надпреварата всъщност са 4, като всеки от основните състави имат и резервен. По традиция, Оксфорд носят тъмно сини екипи и греблата на лодките им са в същия цвят, докато Кеймбридж са със светло сини цветове.
Лодките са, както споменахме, с 8 гребци и един рулеви, който седи на кърмата и е единственият, който гледа по посока на движението. Всички членове на екипажа са студенти, като няма ограничение в теглото им, но най-често се избират гребци от тежка категория, над 90 килограма. Рулевият от своя страна е възможно най-лек, като все по-често може да се види смесен екипаж, в който кормчията е жена. Гребците от регатата носят прозвището „Сините лодки“ и това е огромна чест за тях, носеща им и огромни привилегии в университетите им.
Резервните екипажи си имат наименования:
Оксфорд мъже – Изида
Кеймбридж мъже – Голди
Оксфорд жени – Озирис
Кеймбридж жени – Блонди
Именно първите два резервни екипажа са дисквалифицираните през 1990 година, за която споменахме по-нагоре.
Цялата дистанция е с дължина от 6,8 километра, като старта е от моста Пътни, а финала е района на Мортлейк, малко преди моста Крисуик, в участъка на река Темза в югозападната част на Лондон.
В началото на състезанието се хвърля жребий и спечелилият екипаж си избира от коя страна на реката ще гребе – откъм Мидълсекс или Съри, като всяко от тези линии има своите предимства и недостатъци, заради завоите на реката (тук не се кара в права линия, както при гребните канали).
След стартирането при моста Пътни, лодките започват да се движат срещу течението на Темза, минавайки под мостовете Хамърсмит и Бейрнс, преди да се финишира малко преди моста Крисуик.
Рекордното време за преминаване на дистанцията при мъжете е 16 минути и 19 секунди, дадено от Кеймбридж през 1998 година, докато този при жените е от 2017 година, отново от тима на Кеймбридж, а времето е 18 минути и 33 секунди.
Източник: TheBoatRace.org
