Рано сутринта в понеделник, 3 април 1950 г., служителите на митническите служби на Ливърпул се качват на кораба Франкония. Оборудвани с огледала, фенерчета и сонди, те прекарват пет дни в претърсване на лайнера, отплавал от Ню Йорк. Мебели, машини, тръбопроводи, всичко е прегледано от служителите, които търсят… найлонови чорапи. И откриват 40 000 чифта в различни части на кораба, включително в машинното отделение и зад дървените облицовки на вътрешния корпус на кораба.
С приблизителна стойност от 80 000 британски лири (2,4 милиона британски лири днес.), намерената стока е сериозен удар по мощно процъфтяващата търговия на черния пазар. Трафиканти внасят голям брой найлонови чорапи, произведени в Америка, в Обединеното кралство, където ги разпространяват на търговци на едро и дребно на цена от 15 шилинга до 1 паунд за чифт. През пролетта на 1950 г., по британския „найлонов глад“, както го наричат вестниците, купувачите охотно плащат над 2 паунда на чифт – почти 70 паунда в днешни пари.
Следвоенна Великобритания е рай за контрабандисти, благодарение на привлекателната комбинация от високи тарифи, наказателни данъчни ставки, нормиране, контрол на цените и общ недостиг на стоки. Така се заформя пазар за всичко, което е в недостиг. Освен традиционните тютюн и спиртни напитки, контрабандистите внасят в страната консервирани храни, масло, козметика, самобръсначки, плочи, писалки и запалки. От тези нови стоки женските найлонови чорапи се оказват най-популярни, конкурирайки вече установения трафик на тютюн и спиртни напитки. И освен, че следвоенните условия правят контрабандата доходоносна, те я правят и нискорискова. Недостигът на работна ръка оставя митниците с недостатъчен персонал, който трудно охранява ирландската сухопътна граница, още 17 820 километра брегова линия и около 600 частни летища.
Що се отнася до ирландската граница, митническите служители насочват усилията си към основните пътни и железопътни маршрути. Те също наблюдават всички важни пристанища и летища, както и офисите на Кралската поща като отварят на произволен принцип колети от чужбина. За да направят задачата си по-лесно управляема, митниците се съсредоточават върху цивилните като пренебрегват всички случаи на контрабанда, освен най-сериозните.
Чорапите се оказват фаворит при следвоенните контрабандисти. Те не само са малки, леки и лесни за прикриване, но и много търсени. Американската химическа компания DuPont патентова синтетичния полимерен найлон през 1938 г., а масовото производство на найлонови чорапи започва през следващата година, само две години след като фирмата произвежда първия си експериментален чифт.
Чорапите започват се продават в САЩ на 15 май 1940 г. По-евтини от коприна и по-бляскави от памук, придавайки този блясък и на кожата, без да се сгъват около глезена, те незабавно стават хит като 4 милиона чифта излитат от рафтовете на универсалните магазини само за два дни, а 64 милиона са продадени през първата година. Въпреки явното търсене, британските жени трябва да изчакат цели шест години, до 2 декември 1946 г., чорапите да стигнат до техния пазар. Манията в САЩ и слабото корабоплаване правят така, че единствените чорапи, които преминават Атлантическия океан във военно време, идват с търговски моряци и американски войници. Въпреки че Великобритания сама започва да прави найлонови нишки през 1941 г., партидите от полезните влакна отиват във фабрики за производство на парашути, парашутни кордажи и въжета за военните усилия на държавата.
Когато гладът за чорапи в Британия най-накрая приключва през декември 1946 г., има силно полицейско присъствие, за да се предотвратят инциденти като „Найлоновите бунтове“ в САЩ от предходната година, когато в магазините избухват битки за стоката, защото DuPont не успява да задоволи гигантското търсене. Но британските магазини все пак свършват чорапите за броени часове. „Имахме няколко десетки чифта и запазихме 25% за персонала, който тегли чоп за тях“, казва един от мениджърите на магазин в Престън. „Останалите 75% бяха поставени без предупреждение на рафтовете за продажба. Мисля, че жените бяха в състояние да помиришат найлони отдалеч, защото за няколко минути имаше опашка и не всички останаха доволни.“
Бранд найлонови чорапи от средата на 20 век
Непочтеното, но иконично лице на алъш-вериша е тарикат на Оксфорд Стрийт, който продава чорапите от куфар. През 1951 г. Picture Post прави репортаж как се извършва цялата търговия. Репортерът Кенет Олсоп и един фотограф прекарват няколко дни сред уличните тарикати, които по това време вече са доста известни. Скоро става ясно, че търговците не работят сами. След затварянето на магазините на Оксфорд Стрийт те отиват в кафене Мерилбон, където един мъж събира дневния оборот, а след това останалите слагат празните си куфари в близката обществена тоалетна. Мъжът дава парите на друг мъж, който чака пред кафенето, когото Олсоп проследява до магазин за дрехи в Ийст Енд. На следващата сутрин шофьор на микробус донася нова пратка с чорапи в тоалетната, където по-късно търговците си вземат куфарите. Откъде идват тези чорапи? Олсоп не може да каже дали са откраднати, бракувани или контрабанда.
Митническите служители обаче могат. През януари 1952 г. те залавят трима мъже за контрабанда на 14 000 чифта найлонови чорапи, предназначени за лондонски търговци в Саутхемптън. Иззетата стока е последната от шест контрабанди в пристанищния град на Обединеното кралство от Ню Йорк. На яве излиза цялата сложна операция: Алфред Милър, лондонски магазинер, уговаря брат си, който има подобен бизнес в Ню Йорк, да пълни куфари с найлонови чорапи. Корабен стюард след това събира куфарите и ги качва на борда на корабите Queen Mary и Queen Elizabeth като ги надписа с различни имена на реални пътници на кораба, които са му предоставени от туристически агент в Саутхемптън. В другия край носач от Саутхемптън разтоварва куфарите и и маркира като освободени от митницата. След това „чистата“ стока е препратена в Лондон, където Милър я продава. На митниците са нужни 2 години, за да разгадаят схемата – схема, която те смятат за най-сериозната контрабанда на чорапи в страната.
Два месеца по-късно те успяват да спрат друг от снабдителите на Оксфорд Стрийт: фирма фантом. Двама шивачи от западен Лондон успяват да убедят своя приятелка, белгийска кабаретна певица, известна като Мусия, да направи фирма в Белгия, която внася найлонови чорапи. Мусия купува 55 000 чифта от фирма в Дерби, но не изпраща нито един. Закупени чорапи са на цена 4 шилинга за чифт, а се продават за 20-25 на чифт из лондонските улици и кръчми.
chr.bg
