Иновативните въздухоплавателни средства могат да бъдат на пазара не по-рано от 2035 г.
Eвропейският авиокосмически гигант Airbus обяви три концептуални разработки на самолети, които ще се задвижват с водородно гориво, а не с традиционния за индустрията керосин. Изследователската програма, наречена ZEROe, е част от плана на корпорацията да пусне на пазара първото въздухоплавателно средство с нулев въглероден отпечатък. Намерението на Airbus е първите машини да влязат в комерсиална употреба през 2035 г. През следващите няколко месеца трябва да бъдат изпробвани първите технологични демонстратори, а реалните прототипи на машините ще бъдат готови през следващите 5 години.
Трите варианта на водороден самолет са доста различни един спрямо друг и са предназначени да обслужват различни пазарни сегменти. Първият от тях е с капацитет между 120 и 200 пътници и е подобен на тяснофюзелажния A321neo. Задвижва се с газово-турбинен двигател, модифициран да работи с водород, и може да лети на разстояние над 3600 км, т.е. е способен да обслужва междуконтинентални линии. По-малката версия на машината е витлова, превозва до 100 пасажери и може да обслужва дестинации, отдалечени на максимум 1800 км.
Третата версия на водороден самолет е най-иновативна. Става дума за футуристичен дизайн от типа V-образно летящо крило, който също събира до 200 души и може да лети на дълги разстояния. Нестандартно широкият фюзелаж дава разнообразни възможности за съхранение на водородното гориво и дизайна на кабината, отбелязват от Airbus.
„Тези концептуални разработки ще ни помогнат да изучим и утвърдим дизайна на първия в света климатично неутрален пътнически самолет с нулеви въглеродни емисии и да го пуснем на пазара до 2035 г.“, обобщава изпълнителният директор на корпорацията Гийом Фори. И добавя: „Преходът към използването на водорода като основен енергоизточник за тези самолети ще изисква решителни действия от цялата авиационна екосистема. С подкрепата на правителствата и нашите партньори в индустрията ще се изправим пред това предизвикателство, за да преминем към възобновяема енергия и в частност към водорода, постигайки устойчиво бъдеще за авиацията.“ За да се случи всичко това на практика обаче, летищата ще трябва да направят сериозни инвестиции в инфраструктура за транспортиране и презареждане с новия тип гориво на всекидневна база. Правителствата на различните държави пък ще трябва да разработят механизми, които да стимулират използването на природосъобразни горива и възобновяеми източници на енергия от страна на авиокомпаниите, с което да ги стимулират да обновят своя авиопарк с „по-екологични“ машини.
Въпреки ентусиазма на Airbus много анализатори на авиационната индустрия отбелязват, че това не е първият опит за налагането на водорода в сферата на въздухоплаването. Като неуспешен пример в тази посока се сочи трагедията с дирижабъла Хинденбург през 1937 г., чийто водород се запалва след пробив в една от клетките му. Катастрофата практически слага точка в историята на използването на цепелините за граждански цели. В началото на XXI век пък Airbus прави още един опит да наложи този тип гориво в авиационната индустрия по линия на научния проекта на ЕС, наречен Cryoplane (2000 – 2002 г.). Изследването приключва със заключението, че самолетите ще се нуждаят от четири пъти по-големи резервоари, разходът на енергия ще скочи с една десета, а оперативните разходи – с 5%.
В момента обаче водородът става все по-голям акцент в стратегическите планове на Airbus, която все по-активно инвестира в развитието на зелени технологии в сферата на авиацията. По тази линия компанията се намира под сериозен натиск и от страна на Франция и Германия, които са най-големите й акционери. Те настояват за по-бърза разработка на нов тип самолети, особено в контекста на целевите помощи, които фирмата получава покрай пандемията от новия коронавирус. Правителствата на двете държави са отпуснали на Airbus около 2.5 млрд. евро за разработка на по-екологични авиационни двигатели.
capital.bg
