Критик на политиката на Кремъл, Борис Акунин бяга от Русия през 2014 г., отвратен от незаконното анексиране на Крим
Снимка: БГНЕС/ЕРА
Падането на кремълския автократ е неизбежно. Но това може да стане само с революция, водена от народа. Това казва в интервю за френския вестник L“Express големият руски писател и противник на Путин в изгнание в Лондон Борис Акунин.
Автор на множество исторически детективски романи и една история на Русия, Борис Акунин е един от най-известните съвременни руски писатели. Истинското му име е Григорий Шалвович Чхартичвили и е роден през 1956 г. в Грузия, тогава съветска република, но израства в Москва. Критик на политиката на Владимир Путин, той бяга от Русия през 2014 г., „отвратен“ от незаконното анексиране на Крим. Живеещ сега в изгнание в Лондон, ужасен от агресията на Кремъл срещу Украйна, той създаде миналата година, заедно с танцьора Михаил Баришников и икономиста Сергей Гуриев, както и други, фондацията True Russia, насочена към подпомагане на украински бежанци и руснаци, които са напуснали страната си. Убеден, че режимът на Путин в крайна сметка ще падне, той вярва, че само революция, водена от руския народ, може да доведе до това падане (дори ако изглежда, че такава за момента не може да се сформира). Оттук и необходимостта, според автора на „Ловецът на водни кончета“, за сплотяване на народа около демократичните идеи. В неговите очи изкуството е най-ефикасното оръжие, много повече от лозунгите.
L’Express: Русия е познавала много кръвожадни диктатори, от Иван Грозни до Путин, включително Сталин. Обречена ли е Русия на авторитаризъм?
Борис Акунин: Историята на руската държава се движи на зигзаг между „свободата“ и „несвободата“ в продължение на много поколения. Период на авторитарно или диктаторско управление беше последван от период на реформи, дори революция, а след това неизбежно дойде нов етап на потисничество. Няма нищо мистично в тази въртележка, нито злонамереност. Всичко е много логично.
Първоначално Русия е била замислена като хиперцентрализирана сила. Би било невъзможно да се задържи по друг начин една толкова обширна и разнообразна държава, освен със сила и насилие. Всеки път, когато започне движение към свобода, хиперцентрализацията отслабва и страната започва да се разпада, което предизвиква своеобразна „паническа реакция“. Всички реформи са отхвърлени и Русия се връща към авторитаризма. Последният път, когато видяхме това да се случва, беше през 90-те години.
Следователно проблемът не е в управляващите, а в устройството на държавата. Тя трябва радикално да се трансформира във федерация или още по-добре в конфедерация. Само тогава демокрацията ще стане възможна. Но както и да е, вероятно ще се случи скоро. Веднага щом режимът на Путин започне да се разпада, навсякъде ще има огнища на сепаратистки движения. Много малко вероятно е след няколко години да съществува руска държава, каквато я познаваме днес.
L’Express: Русия ще трябва да премине през революция. Но как може да се случи това? Вярвате ли в революция, водена от руския народ?
Борис Акунин: Не, руският народ не иска революция и няма сила, вътре или извън Русия днес, която може да започне революция. Но революциите не се случват, защото някой ги иска или ги организира. Случват се – винаги – когато един гнил и корумпиран режим отслабва и рухва. Например през февруари 1917 г. никой в Русия не вярваше в революцията и Ленин, в своето изгнание от Цюрих, планираше да изгради социализъм в Швейцария. Тогава бум! и империята се разпадна за седмица. Империята на Путин е обречена, въпрос на време е. Зависи и от това колко грешки ще направят опонентите им, а те правят много грешки, за съжаление.
L’Express: Какви според вас са тези грешки на Запада? Смятате ли, че Западът се отнася твърде меко към Путин?
Борис Акунин: Има само два фактора, които засега могат да унищожат Путин: военни поражения и народно въстание.
Първият фактор няма да е достатъчен, защото колкото и да се бият украинците, Москва няма да превземат. Путин не може да бъде свален от никой друг, освен от собствения си народ. В тези две отношения са допуснати много грешки,мисля. Украинската армия не беше подкрепена достатъчно добре или достатъчно бързо, което доведе до допълнителни човешки загуби. И разбира се, западната политика спрямо руснаците беше контрапродуктивна.
Вместо да откъснат обикновените руснаци от диктатора, посочвайки, че той е врагът, а не руският народ, правителствата на много западни страни отчуждиха и антагонизираха руснаците чрез въвеждане на различни наказания за руски граждани – дори и за бягащите от Путин. Това изключително много помага на Путин и удължава времето на управлението му. И също така кореспондира много добре с неговата реторика, че „Западът е изпълнен с русофобия“. Стотици хиляди руснаци напуснаха страната, защото не искат да участват във войната на Путин. Те не са добре дошли никъде, не са подкрепени – всъщност често им се казва да се приберат у дома.
И много ще го направят, защото нямат друг избор. Нямат легален статут, нямат средства, нямат възможност да работят, враждебността към тях е голяма. Мисля, че трябва да има програма за подкрепа на руснаците, които се противопоставят на диктатурата. Много хора останаха с впечатлението, че тази война разтревожи руснаците, едва когато започнаха да се страхуват за собствения си живот…
L’Express: Но наистина ли са против Путин, когото толкова масово подкрепиха след анексирането на Крим през 2014 г.? Дали руснаците не са се превърнали в зомбита, както ги изобличава писателят Иегор Гран, син на дисидента Андрей Синявски?
Борис Акунин: Напомням, че руските опозиционни лидери – АлексейНавални, Иля Яшин, активист и бивш общински съветник в Москва, Владимир Кара-Мурза, продемократичен активист, както и други, по-малко известни – са в затвора.Че в първите дни на войната имаше много протести по улиците и повече от 15 000 души бяха арестувани. Да откажеш да бъдеш регистриран в армията на Путин изисква много смелост.Не е като жълтите жилетки във Франция.Това е тоталитарна, полицейска държава.Не може да бъде съборена чрез демонстрации.Опасявам се, че това няма да се случи и в Иран, както не се е случвало досега във Венецуела или Беларус. За това е необходима истинска революция.А истинска революция се случва само когато има комбинация от криза на властта и масово недоволство.Така че вместо да наричаме руснаците зомбита, би било по-продуктивно да им кажем: „Знаем, че сте заложници на Путин, нашата цел е да ви освободим, така че нека си помагаме“.
L’Express: Някои наблюдатели смятат, че отговорните за войната в Украйна ще трябва да бъдат сериозно наказани, за да разберат хората веднъж завинаги, че опитът да се завладее и унищожи друг народ е осъдителен. Смятате ли, че Русия ще може да се поучи от грешките си, както направи Германия след 1945 г.?
Борис Акунин: Абсолютно съм сигурен, че ще има нужда от дълъг и методичен процес на психологическа рехабилитация на обществото. Години на процеси, назоваване на виновни, публични дебати и т.н. Този процес не трябва да бъде претупван или да бъде за отмъщение. Без лов на вещици. Основната цел не трябва да бъде наказанието, а имунитетът срещу повторение. Това не беше направено след падането на съветския режим.
L’Express: За да поведат руснаците собствената си революция, те трябва да се откъснат от държавната пропаганда по телевизията. Как да доближим руснаците до по-хуманни и демократични ценности? Можем ли да въздействаме на тези хора отвън?
Борис Акунин: Разбира се, че да. Ние живеем в ерата на интернет. Видни руснаци, които „емигрираха“ в знак на протест – писатели, певци, актьори, художници (много сме) – трябва да се обърнат към тяхната публика, която остава в Русия. Не с лозунги, защото лозунгите никога не убеждават, а с тяхното изкуство, което е най-мощният пропаганден инструмент.
Проблемът е, че сме изолирани, много от нас са депресирани, има силна „емоционална“ тенденция на самоунищожение („всички трябва да млъкнем сега след всичко, което нашите сънародници направиха в Украйна“). Но аз вярвам, че руската култура сега трябва да говори по-силно от всякога. И че трябва да създадем портал, платформа, каквото и да е, безплатно, антидиктаторско руско художествено изразяване – това е, върху което работим в момента. Колкото по-строга е цензурата в Русия, толкова повече ще се търси този вид творчество. Като илюстрация : ето как в момента продават книгите ми в руските книжарници – скриват кориците и посочват, че съм „чуждестранен агент“.
L’Express: Как тази платформа ще се впише във вашата асоциация True Russia, която помага на украинци, но и на млади руснаци, избягали от войната?
Борис Акунин: Платформата, която проектираме, ще бъде своеобразен културен раздел на по-големия проект „True Russia“. Последният се фокусира върху по-практични неща, като набиране на средства за различни инициативи, които помагат на украинците. В самото начало True Russia помагаше само на украинските бежанци.
Като руска диаспора смятахме, че това е нещо, което задължително трябва да направим. Първата ни кампания през март събра над £1 милион частни дарения. След това имаше други, по-специфични, „по-малки“ цели, последователни в помощ на украинските институции. По-важното е, че True Russia дава възможност на тези, които се нуждаят от помощ от една страна, и на тези, които искат да помагат, да се намират, както много други подобни проекти. Kогато забелязахме че много руски бежанци, избягали от режима на Путин, са в трудна ситуация, ние започнахме да помагаме и на тях.
True Russia е много малка организация, с много малък персонал (директорът Олег Радзински работи доброволно, той е не само отличен писател, но и опитен финансист, което е благословия), която прави каквото може. Силната страна на True Russia е, че много руски културни знаменитости я подкрепят, откъдето дойде и идеята за създаване на този културен център в Интернет. Ще се казва Dom Kultury (Дом на културата). Надявам се да е интересно място и за виртуално посещение. Не е лесно да се започне финансово, тъй като парите са необходими за по-належащи въпроси, като например подпомагане на хора в беда. Но ще стигнем и дотам.
L’Express: Имиджът на Русия е ужасно деградирал заради агресията ѝ към Украйна. Толкова много, че някои западняци стигат дотам да бойкотират руската култура, издигната като знаме от Кремъл. Но как руската култура може да легитимира подобна атака?
Борис Акунин: Исторически има две руски култури: официалната и „неофициалната“. Първата винаги е била подкрепяна от държавата и тъй като става дума за империалистическа държава, културата, която спонсорираше, очевидно също беше империалистическа. Някои от тези артисти бяха талантливи и техните творби могат да бъдат доста силни. Имаме собствени Киплинг и военни шедьоври в духа на „Атаката на леката бригада“ от британския поет Алфред Тенисън. Дори поетът Александър Пушкин композира няколко гръмотевични империалистически химна – но без голяма стойност, честно казано. Но през последните двеста години истинската сила и харизма на руската култура е била представяна главно от анти-истаблишмънт, либерални или революционни артисти. Вярвам, че трудностите, които срещаме в лицето на държавната машина, съпротивлението, произвежда един вид специфична духовна енергия, която по мое мнение прави руската класика толкова ценна.
Днес тази двойственост все още е много осезаема. Разбира се, в съвременния свят един блогър или рапър има много по-голяма тежест от, да речем, един художник или писател. Когато гледам бездната, в която е паднала Русия, единственото нещо, което ми дава известно облекчение и известна надежда е, че мнозинството известни и талантливи музиканти, YouTube звезди или „писатели“ са на правилната страна; : срещу диктатора и неговата агресия. Говорейки за диктатора и неговите източници на литературно вдъхновение, добре известно е, че Путин силно вярва в откровенията на националистическия философ Иван Илин (1883-1954), който има репутацията на фашистки мислител, защото през 30-те години на миналия век е почитател на Фюрера и Дучето. Концепцията на Илин ще ни се стори много остаряла в 20-ти век – става въпрос само за величието на руския народ, неговата свещена мисия в Евразия и необходимостта от здрава ръка.
Това е нещо, което Путин „очевидно намира за стимулиращо“. Самият той е останал психически в предишния век, подполковник от КГБ от 1980 г., хипнотизиран от факта,че може да притежава суперсила. Не мисля, че Путин би „послушал“ всеки (преди да атакува Украйна), включително Илин. Днешният Путин сигурно си мисли, че е в пряк контакт с Господ, който като по чудо ще го извади от дупката му на плъх. Това е единственото обяснение, което мога да намеря за неговата упоритост след провала на светкавичния му блицкриг. През пролетта, след падането на Мариупол, той имаше възможност да отстъпи, губейки лицето си само наполовина. Той не се възползва от този шанс. Едва ли ще има друг.
L’Express: Вие сте напуснал Русия през 2014 г., когато беше анексиран Крим и когато много ваши сънародници ликуваха. До каква степен тази 2014 г. е повратна точка във вашето възприятие на упражняваната от Путин власт?
Борис Акунин: Аз напуснах Русия, защото ми стана ясно, че Путин е избрал да стане доживотен диктатор. Украинското движение не му остави други опции.Друга причина беше тази, която споменахте – че мнозинството мои сънародници подкрепиха това престъпление.Разбрах, че преди нещо да се промени в Русия, първо трябва да се води и спечели дълга война, за да се завладеят сърцата и умовете на хората.Тази война продължава и победата далеч не е сигурна. Но няма друг начин.
L’Express: Говорите за победа. Но как се слага край на война като тази? ? Чрез унищожаването на армията на Путин? Чрез преговори? Смятате ли, че този конфликт ще продължи още дълго?
Борис Акунин: Виждам победата, идваща чрез революция в Русия. Всъщност не виждам друга възможност. Революцията може да приеме формата на преврат или народно въстание, но управлението на Путин трябва да приключи. Диктатурата ще рухне един ден, както всички диктатури. Ще бъде като февруари 1917 г., когато след военните поражения последва имплозия.
L’Express: Кога може да стане това?
Борис Акунин: Както казах, много ще зависи от това колко мъдро или безразсъдно свободният свят действа в двете решаващи посоки: подпомагане на армията на Украйна и отслабване на подкрепата за Путин в Русия.
L’Express: Православната църква, и по-специално патриарх Кирил, служи като морална реабилитация на нахлуването на Русия в Украйна. Има ли тя някаква тежест върху населението?
Борис Акунин: О, не обръщайте внимание на Руската православна църква!Нейното политическо влияние, авторитет и морал са нищожни. Църквата като институция е послушен слуга на държавата от времето на Петър I, повече от триста години.Обслужваше всички водачи, дори и комунистите, без никакви притеснения.В Русия на никой не му пука какво казва Кирил.Всъщност би предизвикало фурор, ако човекът някога каже нещо извън рамките на официалното говорене.Но той няма да го направи.Не и докато режимът не тръгне да пада.
L“Express: Някои от вашите книги са „скрити“ в Русия: какво говори това за душевното състояние на Кремъл?
Борис Акунин: Стотици автори, художници, журналисти бяха официално провъзгласени за „чужди“ агенти. Всеки петък този черен списък става по-дълъг. Иронията е, че аз лично не получих това отличие, така че според мен книжарниците и библиотеките, които карат книгите ми да изчезват, просто внимават, защото често ме клеветят в прокремълските медии, името ми беше изтеглено от театрални афиши и др. Не ми пука, напуснал съм Русия преди години, нищо не могат да направят срещу мен. Но за тези в Русия или тези, които имат близки връзки с Русия, това враждебно отношение е опасно и често води до наказателно преследване, както в случая с моя колега Дмитрий Глуховски, който сега е обявен за издирване.
L“Express: Какво говори това за Кремъл?
Борис Акунин: Че той напълно разбира влиянието на публичните интелектуалци и приема сериозно тяхната антивоенна позиция. Нервни са.
L“Express: Коя от вашите книги може да помогне да се разбере какво е руската душа? И как ще я дефинирате тази руска душа?
Борис Акунин: Не мисля, че нещо като „руска душа“съществува.Какво е френска душа, люксембургска душа?Ако говорите за културни кодове, национални манталитети, обичам да си играя с този вид клишета в романите си, вярно е, но не много на сериозно. Можете да пробвате „Ловецът на водни кончета“ , това е стереотипна история.
L“Express: Ще се върнете ли някога в Русия?
Борис Акунин: Не, не мисля да се връщам. Моята Русия потъна.
Превод: News.bg
fakti.bg
