Видеонаблюдението при броенето на гласовете показа груби нарушения и фалшифициране на вота, за които досега само се съмнявахме. Но има проблем – законодателят не е предвидил какво следва след засичане на нарушения по този начин, съобщи в. „Сега“, позовавайки се на материал на БНТ.
„За първи път виждаме такива несъответствия между официалните резултати и между отечетените резултати от машините. Такова нещо не се е виждало, а вече имаме и видеонаблюдение“, обяснява Цветелина Пенева, председател на Обществения съвет към ЦИК. С промените в Изборния кодекс, приети в края на 2022 г., бяха посяти плодовете, които събрахме преди една седмица. Депутатите записаха смесено гласуване с хартия и машина, ръчно броене на машинните бюлетини, видеонаблюдение след края на изборния ден.
Държавата купи близо 12 000 устройства, с които превърна броенето на бюлетини в риалити. Това риалити извади на светло повечето недостатъци на закона. Същият закон, който роди видеозаснемането. И същият, в който тъмните стаички се превърнаха в паравани. И именно видеозаснемането показа пороците на хартиеното гласуване в този му вид. „Тъй като имаме поправяне на протокол, което значимо изкривява резултат, защото тук не става дума за 1-2 гласа, ние решихме да проверим дали има файлове от видеонаблюдение. И установихме, че такова има. Първоначално са вписани правилно и някой някъде, в РИК или на път за РИК, ги коригира“, казва Цветелина Пенева.
Как изчезват реални гласове?
Случаят е от секция във Варна. Чрез софтуер, разчитащ данните от протоколите, които са официално качени на сайта на ЦИК, наблюдатели на изборите попадат именно на тази секция. Първо им прави впечатление разминаването в сбора и броя подадени бюлетини. „С три подписа са коригирани числа, като са коригирани числата не само на брой гласове, но и на партиите, за които е гласувано. За коалиция ПП-ДБ са коригирани машинните гласове – от 41 са станали 4. За левицата – от 2 машинни гласа е записано 0. за БСДД – от машина 1 е станала машинна 0. Прелели са се в графата „Не подкрепям никого“. Не са отишли в някоя друга партия, а са отишли в „Не подкрепям никого“, обяснява Пенева.
Тези нарушения наблюдателите са установили от паметта на машините, които преди сами брояха подадените им гласове. С последните промени в Изборния кодекс депутатите решиха, за да няма манипулации със софтуера, да се броят ръчно.
Софтуерът засича същата грешка и в друга секция – в София. И отново има разминаване между това, което е отчела машината, и хартиения протокол. „84 гласа ги няма. И във файла от видеонаблюдението се виждат тези гласове, че са за там. Те дали са валидни гласове? Да. За нас това са необясними неща, които изискват сериозен анализ и като наблюдатели не сме ги забелязвали никога досега“, казва Цветелина Пенева. Така видеонаблюдението осветлява как гласове, които комисията брои после изведнъж изчезват.
С изборния експерт и наблюдател Румяна Дечева преглеждаме записа от видеозаснемането в секция в благоевградското село Горно Краище. Тук има ожесточена дискусия кои бюлетини са валидни и кои – не. Но заради това че всяка секция решава да брои и да показва бюлетините по свое усмотрение, става видно, че на места комисията брои бюлетините както Дяволът чете евангелието.
„Нищо не ни помага. Едни хора се карат, ние не виждаме какво е отбелязано. Едната ни внушава, че това е валидна бюлетина, а другата, че е невалидна. Други допълнителни хора идват и поглеждат. Това е най-добрият пример на безобразието да се въведе този начин на наблюдение и той да бъде натоварен с това обществено очакване за повече прозрачност. Това, което ние виждаме, са членове на СИК, които, вместо да работят в сътрудничество, се изпокарват помежду си“, обяснява Дечева.
В една от трите секции в Буковлък – прочулото се като селото, към което МВР проявява голям интерес преди избори, се разразява подобен спор. Има и жалба за големия брой невалидни бюлетини. И тук видеонаблюдението изиграва своята роля. „Имаше много бюлетини, подадени за ДПС и обявени за невалидни. И в един момент явно много хора са гледали преброяването в тази секция. Тя се води секция с рискови гласоподаватели. Те подадоха възражение по време броенето, преразгледа се резултатът. И повече от половината бялетини (секцията) ги прие за валидни“, каза Цветелина Пенева.
Не са предвидени последици при установени нарушения Държавата даде близо 6.5 млн. лв. за телефони (с които да се излъчва онлайн), стативи и софтуер. В близо половината от всички секции в страната обаче телефоните не са изпълнили задачата си и видеопредаване на живо нямаше. И не само защото на места няма интернет покритие, но и защото комисиите не са успели да стартират процеса заради липса на обучение. Но освен риалити, видеонаблюдението трябваше да гарантира по-добър контрол. Той се оказа относителен и трудно може да се използва като доказателство при явно нарушение на Изборния кодекс. „Нашият законодател не е решил какво следва. Ако нещо стане с бюлетината от машината, не е решил. Не е решил, ако в това видеонаблюдение видим неща, които са недопустими, т.е. – какво от това?“, пита Румяна Дечева. Първо трябва да има оспорване на резултата в съответната секция, посочва преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова.
„Субектите, които могат да оспорят изборния резултат, са кандидатите, политическите партии и евентуално инициативни комитети там, където имаше двама независими кандидати. Те могат да поискат. А тези, които могат да оспорят, са субектите, които могат да сезират Конституционния съд“. Накратко – видеонаблюдението не променя нищо в този процес и то най-вероятно няма да се приеме като доказателство.
Така, законовите промени не само върнаха работата на секционните избирателни комисии години назад, но и на тези, които трябва да ги проверяват – районните. „И оттук нататък започваме да се питаме защо се получават тези несъответствия, нима софтуерът на РИК не е светнал червено, когато са се въвеждали? Отговорите са два, според мен. Единият е, че да, софтуерът на РИК е светнал червено, но хората са решили да приемат всичко, за да не чакат секционните комисии с часове, и да оставят оправянето на този протокол в последствие да се оправя. Второто обаче за мен е по-притеснително.
Това би означавало, че в софтуера на „Информационно обслужване“ няма заложени контроли, които да проверяват тези сборове дали са верни. Но какво искаме от машини, които ги направихме на принтери. Те не са създадени да бъда принтери? Ние ги накарахме да работят по начин, за който те не са направени.
Най-голямата беда е, че ето такива несъответствия, каквито намерихме, подронват доверието в резултатите. А това не трябва да го имаме като общество“, заяви Цветелина Пенева, председател на Обществения съвет към ЦИК. „Едни хора излизаха и ни доктринираха, че машините ни лъжат и крадат и се получи недоверие в машините, откъдето се получи недоверие в целия процес, не само изборен, но и демократичен“, добавя Румяна Дечева, изборен експерт и наблюдател.
Actualno.com
