Това е което съм пратил на почти всички институции !
Здравейте .
Пиша ви отново и за пореден път !
Писах молба до външно министерство преди около 4 месеца чрез посолството ни тук в Кувейт но отговор нямаше … На 16.12.2014 година отново писах молба но този път в нея посочих имената на този заради , когото съм обвинен по погрешка и неговите приятели също така и всички данни за тях като : номера на Л.К. Задгранични паспорти и всичко , също така там споменавам фактите , които открихме чрез нашето частно разследване , което направихме със доведеният ми баща … С помоща на „turkish airlines“ открихме истинският извършител . И датите на закупуването на билетите им а те са закупени от една и съща агенция в центъра на Истамбул и са летяли за Кувейт един след друг в тази последователност 18.02. , 19.02. И 20.02.2013 г. От там …
Моят билет е закупен на 31.12.2012г. По интернет и е директен полет София-Истамбул с прекачване на същият ден Истамбул-Кувейт и с дата на пътуване 25.01.2013г. , което е почти месец преди тази престъпна група …
И още факти като тяхното минаване през „check-in“ когато напускат Кувейт на 26.02.2013г. Часът в който тази група минава е 01:34 в полунощ 3-та заедно и са заснети на летището като група , а моят час на „check-in“ е 12:42 а това е почти 1 час преди тях …
Снимките от обвинението на , които казват че съм аз са направени в 01:34 и на тях казват , че съм аз а не лицето Д. А. Д. и дори незнаят , че във този полет е имало още 1 българин , който всъщност е извършителя на престъплението …
Сега ще ви изпратя подробности по делото и предтоят ми тук маправени по формата на интервю от мой приятел журналист ….
ДОСИЕ:
Асен Кузев е обикновено варненско момче, чийто живот се променя след екскурзия до Кувейт , където живее майка му. Изненадващо той е арестуван на кувейтско летище за източване на кредитни карти. Следва обвинение за източване на над 100 кредитни карти в съучастие с още няколко българи през март 2013 година. Случаят бегло премина през българските медии, като роднини и приятели на Асен бяха потресени от задържането му и категорично заявиха, че той няма нищо общо с престъплението, в което го обвиняват. Кузев избра да разкаже ексклузивно за ареста, обвинението и перипетиите, през които преминава той и цялото му семейство.
Варненецът Асен Кузев: Пребиваха ме в кувейтски затвор за престъпление, което не съм извършил!
– Задържаха ме за източване на 24 000 евро от кредитни крати по няколко неясни снимки , на които и лицето на снимките не се вижда имат снимки в профил на някого когото не съм аз , извършителите са други трима българи, но властите не искат и да чуят !
Искам Българската държава да разбере, че има задържан невинен български гражданин в Кувейт и вече 10 месеца не мога да се прибера в България. Под гаранция от 25 000 евро съм – точно, колкото са източените пари от картите. Обвинен съм по абсурден и нелеп начин.
– Асене, разкажи ми какво се случи, че те задържаха в Кувейт? Преди време излезе съвсем оскъдна информация…
– Първо да кажа, че 10 месеца вече стоя в Кувейт обвинен за престъпление, което не съм извършил! На 26 март миналата година, аз и баба ми – Мария Добрева Андреева летяхме от летище „Сабиха“ в Истанбул до Кувейт, за да посетим семейството ни там. Майка ми Маргарита Асенова Кузева работи в Кувейт от 4 години и живее там с доведения ми баща -Амар Ал Муфти , който е сириец с американско гражданство. Причината за посещението ни беше рождения ден на малката ми сестра Лайла Ал Муфти , който е на 4 април . Искам да ти кажа, че това е четвъртото ми поред посещение в Кувейт. За първи път бях тук през 2012 година – от 12 до 22 януари. Втрият път, когато дойдох беше същата година– за два дни през април. И третият път – този, на 25 януари 2013 година, който промени изцяло живота ми! Тогава бях за един месец в Кувейт, като заминах на 26 февруари 2013 година. Точно заради напускането ми или по-точно това, че съм бил в един полет с тримата истински извършители на престъплението, за което ме обвиняват, бях задържан! Мотивът е ,че извършители са българи и са напускали страната със същият полет ,с който съм летял и аз и едва ли не това ни прави съучастници! В самолета е имало други 3-ма българи , които са истинските извършители но поради немърливост и некомпетентност на тукашните полицейски власти обвиняват мен и пропускат истинският извършител , които е бил заедно с тях . Всяко едно мое посещение тук е заради семейството ми, а тукашните власти ме обвиняват в престъпление , което не съм извършил и представят като доказателства някаква абсолютна измислица, скалъпена по невероятен начин. Това, което имат срещу мен са няколко размазани снимки на някого, който според тях прилича на мен. Или по-точно, те казват, че това на снимките съм аз, при положение, че дори нямат снимка в лице! Така те даже не могат да направят анализ на биометричните данни и да се докаже , че това на снимките не съм аз, а е друго лице…
– А ти познаваш ли въпросните българи, за които говориш ! познаваш ли ги?
– Не! Единственото, което ме свързва с тях е, че съм напуснал страната на 26 февруари 2013 година, с един и същи самолет, с който са летели и те.
– Разкажи за самото задържане?
– Както казах, стана при четвъртото ми посещение – на 26 март миналата година, след като пристигнахме с баба ми на летището и се запътихме към гишето за попълване на документите, за да ни издадат визите. След като си подадохме документите ми казаха да седнем и да чакаме , което ми се стори странно, защото при последните ми посещения визата ми беше готова за 5 минути. Седнахме и започнахме да чакаме. След около 1 час чакане вече се бях изнервил след дългия път и излишното чакане и започнах да протестирам, а също така и да ги питам какъв е проблема и защо трябва да чакаме толкова време. Но те отново ни казаха да чакаме и така около 3 часа сутринта 3 часа след кацането ни при нас дойдоха 5-ма полицейски служители, които ми казаха да ги последвам. На баба ми пък, която стоеше стъписана, казаха, че е свободна да напусне летището.Останах силно учуден и отново ги попитах какъв е проблема, но те за пореден път останаха безмълвни. Заведоха ме в една стая, където задържат нелегалните имигранти. От там ме преместиха в една килия, което вече силно ме накара да се притесня. Най-малкото, защото не знаех каква е причината да ме задържат и изобщо – какво се случва!?Започнах да звъня на когото се сетя за помощ –българското посолство в Кувейт, посланика ни, адвокати… Нямаше обаче никакъв отговор, защото часът беше вече 4 сутринта.След няколко часа при мен дойде доведеният ми баща Амар Ал Муфти, който също беше шокиран от случилото се. Все пак ме успокои, че е станала някаква грешка и всичко ще се оправи. Каза ми, че в 7 часа, когато дойде адвокатът на семейството ми всичко ще е наред и ще бъда свободен. Около 9 часа все още бях в същата килия и чаках. Тогава при мен дойдоха някакви следователи и ми казаха , че ме местят в следствието, където ще бъда запознат причината за задържането ми.Оковаха ме с белезници и така ме закараха там. В следствието видях майка ми, там също беше и българският консул – г-н Димитър Димитров, както и адвокатът на семейството ми – Ахмет Ал Рашейди. Влязохме аз, адвоката ми и консула в една стая, пълна със следователи, които извадиха някакви документи. Оказа се, че те съдържат обвинението срещу мен . Показаха ни няколко снимки на някакъв човек , който седи пред банкомат и ме попитаха дали това съм аз. А снимките бяха толкова неясни, че даже не може да се идентифицира лицето на човека. И тогава вече ми казаха, че при последния си престои в Кувейт съм бил извършил престъпление от рода на финансова измама с банкови кредитни карти, заедно с още двама българи с имена И. В. и И. М. Въпросните лица аз не познавам,никога не съм виждал и по никакъв начин нямам каквато и да била връзка с някого от тях!
– Къде са направени всъщност тези снимки?
– Снимките от престъплението са направени от видео камери на банкоматите, не знам точно къде се намират те. Това е станало на датите между 21 февруари 2013 до 26 февруари същата година. Правени са по-различно време на денонощието. При всички положения, за някои от снимките имам алиби и свидетели, с които съм бил по същото време, когато са били снимани извършителите на престъплението. Независимо от това, ни изпратиха при прокурор за разпит. Когато отидохме при прокурора се оказа, че не мога да бъда разпитан, без присъствието напреводач , който да е лицензиран в Кувейт.Затова на същия ден ме затвориха в следствен арест към затвора, докато не намерят преводач.Искам да ти кажа, че преживяването беше ужасно, защото още през първата нощ в затвора бях жестоко малтретиран. Не знам колко дълго беше, но ми се стори, че ме бият цяла нощ! А целта беше да призная нещо, което не съм извършил. След четири денонощия се оказа, че не могат да намерят преводач и да превежда се зае българския консул. Той още на първия ден си предложи услугите, за да може веднага да се разреши случая, но кувейтските власти отказаха. Явно,за да бъда изтезаван в затвора… Иначе просто не мога да си го обясня… Когато ме изведоха от затвора за разпит при прокурора, адвокатът ми каза, че мога да бъда освободен под гаранция на стойност 24 000 евро и глоба от 1000 евро . Тогава майка ми взе назаем пари от зетя на втория ми баща. Впрочем доведеният ми чичо Х. Ал С. помогна и плати гаранцията още на същия час. На разпита ми зададоха три въпроса: бил ли съм в уречения час на това място, познавам ли И. В. и И. М. и, аз ли съм човекът на снимките. Отговорът ми беше категорично „не“ и на трите. След като разпитът приключи бях освободен под парична гаранция, без право да напускам страната. Тогава адвокатът ми каза , че са назначили дата за дело – 22 ноември 2014 година, когато трябва да се явя пред съда. А ме разпитаха на 31 март 2014година! Тоест – това означаваше, че трябва да стоя там 7 месеца. Помолих адвоката да се опита да изтегли датата по-рано, като той успя и изместиха делото за 16 юни миналата година.
– И какво се случи тогава?
– В деня на делото влязохме в залата и съдията ми зададе същите въпроси, които прокурорът ме беше питал. Отговорът ми беше същият – не съм бил на това място, не познавам тези хора и не съм аз на снимките. Така, както е истината!След това адвокатът ми представи защитата ми в писмен вид и с това заседанието приключи. Назначиха дата за следващото заседание на 22 септември 2014 година. Адвокатът , ми обаче отново успя да се пребори за по-ранна дата, защото ние искахме колкото се може по-бързода приключи този абсурд! Така на 18 август се оказа, че съдията-докладчик е в отпуск и се яви някакъв негов заместник. Той изиска от адвоката ми да представи документ, че другитезаподозрени не са в страната и отново отложиха делото – вече за 22 септември 2014 година. На поредното заседание, което беше и третото четене на случая ми, адвокатът ми представи изискания от съдията документ, а именно – че заподозрените И. В. и И. М. не са в страната. Съдията каза, че разделят случая от мен и другите заподозрени и отново отложиха делото с нова дата – 24 ноември 2014 година. Тогава съдията трябваше да каже:виновен или невинен. Но понеже не е прочел случая, и дори въобще не е разгледал обвинението и защитата защото това е нормално за Кувейтците те просто неискат да си вършат работата , становището му беше, че според него аз съм виновен! Мотивът – защото вярвал на криминалното следствие. И все пак каза, чеделото не е в неговата компетенцията и го прехвърли на друго съдилище след като вече 8 месеца делото беше в неговите ръце и всеки път отлагаше поради неясни причини . И сега чакаме от два месеца да се насрочи дата, на която ще се види какво ще става. А ние вече имаме всички доказателства – именна, данни и т. н. на останалите заподозрени, както и на този, за когото ме мислят! Аз първо имам алиби за 21 февруари , защото по време на извършването на престъплението, доведеният ми баща имаше рожден ден и бях в къщата на чичо ми с цялото семейство. Около 15 души кувейтци, които могат да потвърдят това. А на 25 февруари, когато са направени другите снимки бяхме нагости в една от лелите ми, отново цялото семейство. През другото, време не помня къде съм бил, но и няма как да изкараме записи от камери, защото те се пазят 6 месеца. А от тогава са минали вече 2 години. Нямаше как по-рано да направя нещо в тази посока, защото разбрах, че съм заподозрян в престъпление едва, след като кацнах на летището в Кувейт на 26 март 2013 година и ме задържаха.
– Каква е сумата, която е източена от банкоматите от карти?
– Откраднатата сума, която всъщност ние я платихме като гаранция е 25 000 евро. Най-тежкото наказание, което предвижда законът за това престъпление е до 7 години затвор. Единственото, което знаят за мен е това, че съм бил тук и казват, че съм бил заедно с тях. Но даже не са си направили труда да запознаят българските власти със случая. Аз даже исках от посланика да се свърже с Интерпол и да започнат съвместно разследване но това не се случи незнам защо може би просто посланника ни тук неиска да ми помогне да докажем истината .
Частното разследване :
Ние направихме собствено разследване и успяхме да разберем кой е човекът, с когото са ме объркали. Казва се Д. Д. и е от Стара Загора, както и останалите двама също са от Стара Загора и живеят там . На практика в самолета, когато сме заминавали, сме били 180 пътници, от които само четирима българи. А за отиването си в Кувейт, тези тримата са закупили билетите си от Истанбул, от едно и също място само че на различни дати. Първият , който всъщтност е пропуснатия човек си го е взел на 15 февруари 2013 година и е летял на 18ти Вторият го е взел на 18-ти веднага след като първият е кацнал в Кувеит и е летял на 19ти, а третият – закупил на 19-ти и летял на 20-ти. А моят билет е купен по интернет на 31 декемри 2012 година с дата на заминаване 25 януари 2013 година , което показва , че аз съм пътувал сам почти месец преди тези въпросните лица и летях от София, транзит през Истанбул за Кувейт. При напускането ми , когато незнайно как ни свързват, когато съм напуснал страната съм минал през чек-ин в 12:42 часа, а тези тримата са минали един след друг – във 1:25, 1:26 и 1:27 часа. А що се отнася до снимките, за които казват, че аз съм на тях, имат час, когато са направени на чек-ин преди да напуснат страната. И там часът е1:34 поради разминаване в часа от компютрите и камерите има разлики от 7 мин , което е невъзможно, след като на компютъра показва, че съм минал чек-ин 1 час преди да са направени самите снимки! И на тях са трима души заедно, един след друг, точно както показва компютъра – че тези тримата са и минават чек-ин един след друг. Да не говорим, че единият от тях си е качил снимки във „Фейсбук“, които си е направил в Кувейт и също така лицето Д. Д. заради които ме свързват с това има приятелска връзка с лицето И. В. Но разследващите тук вече са затворили случая и не правят нищо, защото са сметнали, че всичко е приключено за тях.
– Как успя да се сдобиеш с цялата информация?
– Всичко открих сам, с помощта на семейство и някои познати. А този Д. Д. го открих през турските авиолинии. Помолих да разгледам списъка с пътниците в самолета, защото бях сигурен, че ма и друг българин, който е бил с И. В. и И. М. Именно заради този човек аз сега съм в това положение.
– Как си ти всъщност през всичките тези месеци, заточен в Кувейт?
– Ами доста неща ми коства цялата тази история. Загубих работата си … Да не говорим, че още в началото от стреса припаднах на няколко пъти. Побеля ми косата, в буквалния смисъл, а брадата ми оплешивя, на няколко места! Ходих на лекар и ми поставиха диагноза алопеция вследствие на стрес… Но ми е най-болно, че това абсурдно задържане се отрази изключително негативно на майка ми. Горката жена, какво трябваше да преживее… И още го преживява. Но вече и тя претръпна – след 10 месеца чакане. Като ме задържаха решихме да скрием от роднините ми какво става, за да не се тревожат излишно. Дядо ми обаче видял по телевизията и получил мозъчен кръвоизлив! Беше в болница доста време, едва оцеля човека… Истината е, че всички преживяхме голям шок и бяхме много уплашени от случилото се. Аз все още не мога да спя по цели нощи! Какво ли не преживях през последните 10 месеца, че даже вече не знам още какво може да стане освен дя ме вкарат в затворя без да имам вина … Гледам да не драматизирам много, защото все пак съм на свобода и не чакам процеса в затвор, но съм потресен от българското отношение по въпроса – никаква подкрепа и даже никаква заинтересованост по отношение на случая ми!Наистина се надявам тукашните власти да разберат , че държат вече 10-ти месец невинен човек не в затвор, но така се чувствам след като не мога да напусна страната или по-точно да се върна у дома и все още чакам дело и произнасяне на решението на съда . Но си мисля че без намесата на България по казуса те могат да си отлагат колкото си искат и едва ли не да ме изкарат виновен !!!
Разказ : Асен Кузев
