Понижението на паричните преводи от физически лица към страните с ниски и средни доходи е по-малко в сравнение съсс пада на ПЧИ, констатира Световната банка
Снимка: Bloomberg Creative Photos
България е страната с най-силен спад на емигрантските преводи за периода от април до декември 2020 г. заради пандемията от общо 37 изследвани държави – всичките от групата с ниски и средни доходи, показват данни на Световната банка.
През второто тримесечие на миналата година емигрантските преводи се понижават с почти 80 на сто на годишна база. През третото тримесечие спадът се забавя до около 60%, а през четвъртото – до малко над 50%.
На второ място по спад на емигрантските преводи е Боливия, на трето е Нигерия.
Същевременно за същия период в Бразилия, Самоа, Пакистан, Мексико, Непал, Доминиканска република и други се наблюдава лек ръст на имигрантските преводи, въпреки блокадите и ръста на безработицата в световен мащаб, сочат още данните.
България – сред дестинациите с най-високи такси за парични преводи
Статистиката на Световната банка показва още, че преводите от Турция до България са най-скъпи и дори поскъпват още повече през последното тримесечие на 2020 г. на фона на повсеместен спад на разходите за парични трансфери. Средната такса надвишава 12%.
Паричните преводи от Великобритания до България са на четвърто място по най-висока такса, но поевтиняват през последните три месеца на миналата година и достигат от средно около 10% до 8%.
На второ място по най-скъпи такси са паричните преводи от Швейцария до Албания, на трето – от Великобритания до Албания, и на пето – от Чехия за Унгария.
Същевременно най-евтини са паричните трансфери от Русия до Азербайджан, Грузия, Киргизстан, Казахстан и Молдова.
Устойчивост на емигрантските преводи
Като цяло очакванията за спад на емигрантските преводи към семействата в държавите на произход не се оправдават, с някои изключения. Официално регистрираните потоци на парични преводи към страни с ниски и средни доходи достигат 540 млрд. долара през 2020 г., което е само с 1,6% под общата сума за 2019 г. (548 млрд. долара), отчита Световната банка.
Спадът в регистрираните потоци на парични преводи през 2020 г. е по-малък от този по време на световната финансова криза през 2009 г. (4,8%), отбелязва институцията. Понижението е по-малко и в сравнение със спада на потоците от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) към страните с ниски и средни доходи, които, с изключение на потоците към Китай, се свиват с над 30 на сто през миналата година.
Потоците от парични преводи към страните с ниски и средни доходи дори надминават ПЧИ (259 млрд. долара) и отвъдморските помощи за развитие (179 млрд. долара) през 2020 г., сочат данните.
Основните двигатели за стабилния поток са фискалните стимули, които водят до по-добри от очакваното икономически условия в приемащите страни, преминаване на потоците от парични към цифрови и от неформални към официални канали, както и циклични движения в цените на петрола и обменните курсове, посочва се в доклада.
Истинският размер на паричните преводи, който включва формални и неформални потоци, се смята, че е по-голям от официално докладваните данни, въпреки че степента на въздействие на COVID-19 върху неформалните потоци е неясна, казват икономистите на банката.
Регионални потоци
Притокът на парични преводи нараства в Латинска Америка и Карибите (6,5%), Южна Азия (5,2%) и Близкия изток и Северна Африка (2,3%).
Същевременно обаче се регистрират намаления за региона на Източна Азия и Тихия океан (7,9%), за Европа и Централна Азия (9,7%) и за Субсахарска Африка (12,5%). Намаляването на преводите към Африка на юг от Сахара се дължи почти изцяло на спада от 28% на потоците от парични преводи към Нигерия. Като се изключат потоците към Нигерия, паричните преводи към Африка на юг от Сахара се увеличават с 2,3% и също демонстрират устойчивост.
С глобалния растеж, който се очаква да се възстанови допълнително през 2021 и 2022 г., се очаква потоците от парични преводи към страните с ниски и средни доходи да се увеличат с 2,6% до 553 млрд. долара през 2021 г. За 2022 г. се очаква забавяне на ръста до 2,2% до 565 млрд. долара.
Икономистите обаче предупреждават, че перспективите са несигурни предвид динамиката на пандемията и въпреки напредъка на ваксинационните кампании в повечето приемащи страни с високи доходи.
По статията работиха: автор Миглена Иванова, редактор Аспарух Илиев
investor.bg
