Ползата за България по отношения на своята геополитическа ориентация е крайно променяща в момента. Активната подкрепа на Украйна във войната и налагане на джендър идеологиите водят до отлив на обществото от евроатлантическата ориентация. Проваленият парламентаризъм доведе до създаване на нефелни управленски конструкции. Изходът е подмяна на парламентарната република с президентска. Следва да се проведат референдуми именно по тези въпроси, за да надделее демократичния избор и народната воля. Трябва да останем в Европа!
Въоръжавайки Украйна ни прави явни противници на Русия, което не мисля, че е волята на българския народ. Нашите възрожденци, апостоли на свободата, светци и икони са жертвали себе си за свободата на България от османското иго. Истината е, че Русия ни е освободила от зверствата на турците и това до голяма степен е било поради християнски сантимент. Свободата на България е постигната с помощта на Русия. Никой няма право да ни поставя в положение на конфронтация с този народ. Хората не го искат! Българския народ е против това да става особено по този начин.
Войната в Украйна не е наша и ние следва да запазим пълен неутралитет. Освен това сме на кръстопът, всеки ни иска, защото България е райска градина. Имаме плодородна земя, природни ресурси, образовано и красиво население. Какво ще стане, ако в бъдеще някоя наша съседна страна, която е членка на НАТО прояви нездрав интерес към нас? Кой ще ни защити? А ако се окаже, че пак се наложи да искаме помощ от Русия? Нашият път е Европа и НАТО, но обществото се чувства тревожно да заставаме явно срещу Русия.
Да не говорим, че ние, бъдейки част от НАТО, ставаме съпричастни на стратегическа грешка на алианса за разрешаване на конфликта в Украйна. Очевидно, давайки оръжие на украинската армия води единствено до загуба на човешки животи. Военното противопоставяне не е решение, войната продължава вече близо година и половина. Крайно време е за активни преговори за мир. Не се направиха достатъчно усилия от западните лидери в тази насока. В случай, че не можем да повлияем на взимане на токова решение да направим поне нашето. Вместо да даваме оръжие да отправим призив за мир и да работим в тази насока.
Рискът за българското бъдеще е голям в момента, защото ако един наш сънародник загине в Украйна изпратен на мисия като санитар, готвач, войник или каквото и да е друго, целият народ ще въстане. Ще свали това правителство и ще избере някое с крайни възгледи, може да излезем от Европейския съюз, което ще е пагубно за нас. Нашата икономика е изцяло свързана с този съюз и ще изпаднем в крайна бедност и нищета.
Нека не забравяме, че членството ни в Европейския съюз и НАТО е брак по сметка, това не е провокирано от любов и близост. По език, вяра, нрав и култура сме много по-близки до сърби, руснаци, украинци, македонци и гърци ако щете, от колкото от която е да друга част от така наречения колективен запад. Ние сме в Европа и НАТО, за да получаваме блага, достъп до развития свят и най-вече инвестиции. Да ни бранят и пазят като перла, все пак няма по-хубаво място не света от България. В момента усещането сред българския народ е, че малко или много ни ползват като пешки в шахматната игра между НАТО и Русия. На всичкото отгоре, в следствие на членството в НАТО, ние сме силно разоръжени. Платихме самолети авансово на Америка и ще ги чакаме години. Не следва ли като страна член на НАТО да ни ги дадат без пари и то по-бързо?! Заслужаваме съвсем друго и привилегировано отношение. Платихме много за такова отношение, унищожихме си армията, разградихме активи, лишихме се от това да имаме собствена монетарна политика и много други.
Най-голямата жертва, която България даде е потенциала, който избяга в Западна Европа и Америка. Лекари, инженери, учени, компютърни специалисти, шофьори, всякакви кадри създадени и отгледани от България заминаха на запад. Още по-голямата болка е, че много от тях се оказаха предатели и родоотстъпници. Хулят България и работят срещу нейните интереси. Разбира се, основната причина за емиграцията е следствие на разликата в стандарта на живот. Не можем да очакваме от всички да обичат безмерно България, но сигурния начин да ги задържим и върнем е като направим България по-привлекателна. Това става с инвестиции от Америка и Европа. Критикуват ни за лоша съдебна система и корупция, но как да бъде друго след като сме бедни?! Да инвестират във заводи, индустрии, да отварят работни места, за да влизат добри практики и да се вдигне стандарта на живот, за да спрат хората да бягат. След вдигане на стандарта на живот и сигурността за утрешния ден ще дойде и самосъзнанието за елиминиране на корупцията.
Европа ни даде много пари през последните години! Крадяха ги една шепа хора, пенсионерите пак умираха от глад и народа страдаше, но все пак членството даде съвсем различен облик на България. Хората свикнаха да пътуват свободно, тези, които могат и работят където искат. Да не говорим, че в момента търговския обмен между България и Германия е рекордно висок в полза на България, статистически от четиридесетте години на миналия век насам. Нашето място е в Европа, категорично! Също така и в НАТО, но следва да поставим някои изисквания по отношение на членството в двата съюза. Основното е да не ни поставят в позиция на активен противник на Русия, да ни въоръжават по- активно и да засилят инвестициите в България.
Освен подкрепата за Украйна има и друго, което отблъсква хората от цялостната евроатлантическа ориентация и това е джендър идеология, която се насажда. Идеята за еднополови бракове създава ужас в обществото, изглежда много страшно и антибиблейско. Това не е за България и освен крайната неприемливост на тази идеология, това е в остър разрез със стратегията за борба с демографската криза. Ценностите свързани с християнското семейство са основния стожер на надежда в българското общество. Именно това ни е съхранило през вековното османско робство.
Не на последно място, България може би взима неправилни решения поради тотално разрушената парламентарна система. Тя не работи и ражда някакви уродливи и хлъзгави съглашения за управление. Гласуват изключително малко хора, а тези, които гласуват са излъгани. Гласуваш за някой, после ти казват, че не си гласувал за него, а за другия. Хиляди участници има в политическия процес, но никой не носи отговорност. Правят нещо, което били длъжни, защото това е решение на народното събрание, а там предложението го бил внесъл друг. Появяват се вече всякакви, деца, внуци и роднини на комунисти и то от висшия ешелон, обясняват какви яростни евроатлантици и демократи били. Това е много цинично и грозно, как да очакваме, че тези хора ще служат вярно за интересите на България?!
Нашата парламентарна система, ако трябва да я сравним с притчата за трите гарги, е следната: „Три гарги летели, едната попитала другите колко е часа, втората извадила термометъра, а третата казала, че е сряда“. Според мен трябва да преминем към президентска република с парламент от шестдесет души мажоритарно избрани депутати. Така ще знаем кой носи отговорност и ако народа не харесва политиката на президента може да го свали. Освен това, по лесно ще се намерят шестдесет депутата и един президент, които да обичат България и да й служат вярно отколкото всички тези участници в политическата система.
Всичко от гореизложеното е написано от любов към България, няма никаква пропагандна или провокативна цел. Възможно е моят морален компас, прочит на Българска история и преценка за правилните стратегически ходове да не са съвсем точни. Това, в което съм категоричен е, че гореизложените въпроси са изключително важни за България и следва да чуе гласа на народа. Не знам дали трябва да е референдум или друго легитимно допитване до българския граждани, но обществото следва да реши по трите теми както следва: 1) да подкрепяме ли Украйна военно? 2) следва ли да допускаме цялата джендър идеология и най-вече 3) парламентарна или президентска република трябва да е България. Нужно е да съхраним нашето членство в Европа. Бог да пази България!
Николай Ников. Роден е през 1977г.
Учил е „Международен бизнес“ в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград.
След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал кариера в сферата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон.
В момента разработва теории и преподава в областа на икономическите и бизнес науки. Също така, развива бизнес в областта на индустриалното предприемачество.
