Споразумението за партньорство с ЕК ще насърчава икономическото и социалното сближаване в българските региони в екологичния и цифровия преход
Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg
Европейската комисия прие споразумение за партньорство с България на стойност 11 млрд. евро, в което се определя инвестиционната стратегия на страната в областта на политиката на сближаване за периода 2021– 2027 г., съобщи днес институцията от Брюксел.
Фондовете по линия на политиката на сближаване ще насърчават икономическото, социалното и териториалното сближаване в българските региони и ще спомогнат за изпълнението на основните приоритети на ЕС, като например екологичния и цифровия преход. С тези средства ще бъдат подпомагани и области на политиката, в които България има потенциал да отбележи напредък и да намали регионалните различия в рамките на страната.
„Приветствам днешното решение на Европейската комисия, с което се одобрява финансиране за България на стойност 11 млрд. евро. Тези средства са изключително необходими, за да може страната ни да постигне средноевропейския стандарт на живот“. Това заяви вицепремиерът по еврофондовете и министър на финансите в оставка Асен Василев по повод приетото от ЕК Споразумение за партньорство, в което се определя инвестиционната стратегия на страната ни в областта на политиката на сближаване за програмния период 2021-2027 година.
Василев подчерта, че за първи път в споразумението е заложено 50% от средствата да са за проекти в Северна България. За сравнение, през предишния програмен период (2014-2020 г.) в северните региони на страната са инвестирани едва 27% от средствата, посочват от финансовото ведомство.
Споразумението за партньорство обхваща Европейския фонд за регионално развитие – ЕФРР, Европейския социален фонд плюс – ЕСФ+, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход – ФСП, и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури – ЕФМДРА.
Екологичният преход и намаляване на енергийната зависимост
2,4 млрд. евро от ЕФРР и Кохезионния фонд трябва да помогнат на България да постигне целите си в областта на климата.
От тях 600 млн. евро ще помогнат за увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници на 27% от общото потребление на енергия, както и за намаляването на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове в обществените сгради. Финансирането от ЕФРР ще се използва и за рециклиране на 70% от всички отпадъци от опаковки.
Инвестициите също така ще бъдат насочени към намаляването с повече от една трета (най-малко 35%) на дела на населението, живеещо в риск от природни бедствия като наводнения или горски пожари.
Фондът за справедлив преход ще предостави 1,3 млрд. евро, за да се гарантира социално и икономически устойчив преход. С европарите трябва да се подобри капацитетът на засегнатите територии за по-добро използване на енергията от възобновяеми източници.
Подкрепа за най-уязвимите региони
Средствата също така ще помогнат на България да подобри основната си инфраструктура, особено в регионите, в които инвестициите в инфраструктурата са недостатъчни или липсват. Почти половината от общото финансиране по линия на политиката на сближаване (4,2 млрд. евро) ще бъде инвестирано в Северозападния, Северния централен и Североизточния райони, включително под формата на съфинансиране за изграждането на тунела „Шипка“ през Стара планина.
Очаква се също така подкрепата на ЕС за благоприятната бизнес среда да увеличи дела на иновативните малки и средни предприятия от 27,2% през 2016 г. на 32% през 2026 г. и те да създадат работни места и допринесат за развитието на българската икономика.
Работни места на бъдещето
Финансирането със средства от ЕС има за цел и създаване на по-социално приобщаващ и съобразен с цифровите технологии пазар на труда.
България ще инвестира 2,6 млрд. евро от ЕСФ+ с цел подобряване на достъпа до заетост, повишаване на уменията, за да могат хората успешно да се ориентират в двойния екологичен и цифров преход. Осигуряването на европейски средства ще гарантира равен достъп до качествено и приобщаващо образование и обучение.
В него са включени 315 млн. евро за подкрепа на младежката заетост и 630 млн. евро за мерки за социално приобщаване, от които 136 млн. евро са предвидени за борба с детската бедност. 221 млн. евро ще бъдат насочени към социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности, например ромите.
Благодарение на финансирането от ЕС ранното отпадане от училище се очаква да намалее от 12,8% на 7% до 2030 г. Очаква се участието на възрастните в учебни дейности да нарасне от 24,6% на 35,4%, а заетостта се очаква да се увеличи от 73% на 79%.
Населението, изложено на риск от бедност и социално изключване, се очаква да намалее с 0,8 млн. души (от 2,3 на 1,5 млн. души). България ще се стреми да надхвърли целта, заложена на срещата на върха в Порто, що се отнася до равнището на заетост, а броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване в страната, да намалее с почти 800 хиляди.
Устойчиво рибарство и устойчиви аквакултури
Според споразумението на Европейската комисия и България ЕФМДРА ще инвестира около 84,9 млн. евро в по-устойчиво рибарство и възстановяване и опазване на водните биологични ресурси в Черно море.
Подкрепа ще бъде предоставена и за развитието на устойчив сектор на аквакултури и преработвателен сектор, включително на местните общности, които се занимават с рибарство и аквакултури, както и за прилагане на международното управление на океаните.
Всички действия, които получават подкрепа, ще допринесат за целите на общата политика в областта на рибарството, както и за ключовите приоритети на политиката на ЕС, очертани в Европейския зелен пакт, в стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологично разнообразие.
По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Виктория Тошкова
investor.bg
