Разглеждането и гласуването на трите проекторешения върнаха народните представители в пленарна зала
Българският премиер в оставка Кирил Петков (вляво) и македонският му колега Димитър Ковачевски.
Снимка: Bloomberg
Българският парламент упълномощи кабинета на страната „незабавно“ да одобри началото на преговорния процес на Република Северна Македония РСМ и Албания към Европейския съюз. С огромното мнозинство от 170 гласа „за“ и 37 „против“ Народното събрание одобри проект за решение, което може да отблокира процеса на интеграция на Северна Македония с Европейския съюз, но постави редица условия. 21 депутати се въздържаха при гласуването.
Този ход, пред който все още има сериозни пречки, цели да помогне на 27-членния блок да разсее съмненията на балканските страни, че ЕС все още не е решен да ги приеме за членове.
Притесненията нараснаха, след като войната в Украйна накара лидерите на ЕС да ускорят решението за одобряване на нападнатата страна и съседна Молдова като кандидати за членство, въпреки че процесът с балканските страни забуксува след години на слаб напредък.
Разглеждането и гласуването на трите проекторешения, внесени от ГЕРБ, ДПС и „Демократична България“ в последните 48 часа, върнаха народните представители в пленарна зала, след като последните две заседания се провалиха заради липса на кворум.
С решението депутатите потвърждават позицията, че България може да подкрепи която да е и стъпка от интеграцията на Северна Македония при условие на ефективно изпълнение на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г., гарантиране на правата на българите в РСМ, наличие на европейски гаранции за изпълнение на договореностите между България и РСМ.
Депутатите задължават правителството да одобри предложения от сегашното председателство на ЕС проект за преговорна рамка със следните условия:
– прецизиране на текста на заключението на Съвета, така че да гарантира вписването на българите в конституцията на РСМ;
– подобряване на предложенията с оглед на това, че нищо в преговорния процес не може да бъде тълкувано като признаване от страна на България на съществуването на македонски език;
– гаранции, че добросъседството остава хоризонтален критерий по време на целия преговорен процес;
– рефериране към Договора за добросъседство от 2017 г. и протоколите от заседанията на съвместната междуправителствена комисия.
До нуждата от решение на НС се стигна, след като по-рано този месец премиерът в оставка Кирил Петков прехвърли отговорността за решението към депутатите, за да не бъде обвиняван във вземане на еднолично решение.
В четвъртък (23 юни) ресорната парламентарна комисия по външна политика най-накрая успя да разгледа по същество трите проекторешения, внесени от ГЕРБ, ДПС и „Демократична България“, които отпушват преговорния процес със Северна Македония. След четиричасов дебат комисията одобри проекторешението на „Демократична България“, а преди това изслуша и доклада на Министерството на външните работи представен от министъра в оставка Теодора Генчовска, в който се отправя предупреждение, че България рискува да изпусне предложение, считано за невъзможно само допреди няколко месеца.
Документът на „Демократична България“ възлага на правителството да одобри „френското“ предложение за сваляне на ветото (т.е. проекта за преговорна рамка и заключенията на съвета), но с искане за прецизиране на преговорната рамка и заключенията на съвета така, че да се гарантира вписването на българите в македонската конституция „там, където са споменати други народи и на равна основа с тези народи“.
ЕС следва да наблюдава процеса, както и изпълнението на споразумението за приятелство, подписано през 2017 г.
В навечерието на заседанието министърът на външните работи Теодора Ганчовска напомни:
„Неслучайно все още няма заявени позиции от Скопие и от тези държави-членки на ЕС, които подкрепят Северна Македония по предложението. Те се надяват самите ние да не го подкрепим и с това да върнем процеса в по-изгодна за Скопие позиция. Предложението на френското председателство може би ще бъде валидно до края на френското председателство“.
В четвъртък БСП гласува „въздържал се“ за проекта на Демократична България и „против“ другите два. „Възраждане“ бяха против всички.
България наложи вето върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС през 2020 г. Тогава управляваше правителство на ГЕРБ и “Обединени патриоти”.
През последните месеци Европейският съюз неколкократно призова България да разреши двустранния конфликт със съседката си – ход, който би отключил преговорите за разширяване в момент, в който блокът се стреми да постигне единство в условията на руската война срещу Украйна.
Северна Македония, бивша югославска република с население от 1,8 млн. души, промени името си заради спора с Гърция, за да се присъедини към НАТО и да започне преговори за присъединяване към 27-членния блок. Въпреки че успя да се присъедини към военния алианс, България блокира началото на преговорите за членство в ЕС поради спор за редица претенции, включващи история и език.
Петков, който встъпи в длъжност през ноември, обеща да изкара дебата от задънената улица до юни. Но коалиционните му партньори го обвиниха, че се отказва от националните интереси, тъй като повечето българи не подкрепят промяната в политиката. Това бе и официалната причина за напускането на ИТН на коалицията, което впоследствие доведе до спечеления от опозицията вот на недоверие.
Решението на парламента ще позволи на участващия в Брюксел на Срещата на върха на ЕС премиер в оставка Кирил Петков да промени позицията на страната ни още в рамката на днешния ден.
Сега обаче процесът може да бъде блокиран от самата Македония, чието нестабилно правителство е подложено на натиск да не допуска каквито и да е отстъпки за България. Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски заяви в четвъртък, че предложението е неприемливо „за гражданите, за коалиционните партньори, за правителството, за президента на Република Северна Македония“.
„Това, което се случи сега, е сериозен проблем и сериозен удар по доверието в Европейския съюз“, заяви Ковачевски след среща с лидерите на ЕС в Брюксел, включително с Петков.
Гласуването, подкрепено от опозиционни депутати, може да допринесе и за политическата криза в България, където въпросът със Северна Македония разделя както политическите лидери, така и населението. Цели 63% от българите смятат, че Северна Македония не е направила достатъчно, за да позволи на България да вдигне ветото, показва проучване на общественото мнение, проведено през юни от софийската Gallup International.
Петков трябва да подаде оставка в понеделник, след като загуби вота на недоверие тази седмица. Той дойде на власт през декември, като обеща да се бори с корупцията и да постигне напредък в преговорите с бившата югославска държава през първите шест месеца от мандата си.
„Днес българският парламент взе историческо решение, което дава зелена светлина на Френското предложение за присъединяване на Северна Македония в Европейския съюз“, написа министър-председателят в оставка Кирил Петков в социалната мрежа Facebook. „Интеграцията на Западните Балкани е от стратегически интерес за Европейския съюз“, смята премиерът.
По статията работи: Бойчо Попов
investor.bg
