Николай Пенчев участва преди няколко седмици в изключително рискована спасителна операция. Той вади на гръб трудноподвижни хора от 19-ия етаж на горящ блок в Лондон. Заради храбростта си бе удостоен с награда от кралското семейство на Великобритания. Само преди дни принц Уилям лично отиде на крак при българския пожарникар, за да се запознае с него, да изкаже възхищението си и да го награди.#
„Не са много хората, които могат да кажат, че са си пили чая с принц Уилям. Е, на мен ми се случи. Получих възхвала от кралското семейство за изявена храброст и професионализъм. Не е нещо чак толкова официално, но за мен е огромна чест тази признателност!“, призна пред „България Днес“ огнеборецът Николай Пенчев, който от няколко години работи за лондонската пожарна.
„Церемонията беше закрита. Присъстваха единствено хора с покани. Мерките за охрана са изключително строги, има пълна конфиденциалност. Бяха забранени и всякакви снимки с принца, бяха ни предупредили, че не можем да го докосваме дори. На моята маса първо дойде комисар Анди Роу, който е главнокомандващ на лондонската пожарна. Именно той ме представи на принц Уилям. Останах с доста добро впечатление от Негово Височество. Той седна при нас като напълно земен човек, сипахме си чайче. Дойде напълно подготвен, знаеше кой съм, знаеше, че идвам от България. Беше се запознал с цялата операция по спасяването и задаваше конкретни въпроси. Бях по къс ръкав, принц Уилям ме огледа и дори се пошегува с мен: „Така като те гледам, не се и съмнявам, че ще извадиш хората на ръце“. След него пристигна и кметът на Лондон Садик Хан да ни поздрави. Не останах очарован от него, защото беше като на политическа визитация. Не ни изслушваше, не го интересуваше кой какво му говори, искаше само да се покаже“, разказва впечатленията си от аристократичната среща българският пожарникар. Николай Пенчев се занимава професионално и с културизъм и често ходи по състезания. През 2017 година печели две титли от европейското първенство по културизъм в Испания. Завършил е академията на МВР в Симеоново като пожарникар. В момента работи в района на централен Лондон.
„Заминах за Англия преди 4 години. Животът в чужбина не е песен. Имаше много перипетии, с които трябваше да се справя. Имам временен статус за уседналост. Видях, че има конкурс за пожарникари и на шега си подадох молбата. Напливът за 15 места е огромен и влизането в тази система е изключително трудно. Трябваше да изкарам психотест, тестове по математика, физика и английски език. Следват медицински и физически тест. Целият процес ми отне около една година. Най-интересни бяха ролевите игри. Вкарват ни в стаичка с хронометър и има сценарий. Идва актриса, която играе разтревожена жена, изпадаща в истерия. Целта е да видят как ще реагираш в определени стресови ситуации. Следващите 2 години продължаваш с лекции и с практически тренировки“, обяснява Пенчев
Огнеборецът, роден в Разград, се връща към изключително рисковата операция, заради която е обявен за герой. Горящата жилищна сграда е била със същата леснозапалима изолация, която е използвана и при изгорялата през 2017 година Гренфел тауър. Адският пожар тогава доведе до загубата на 79 живота в Лондон. Сега благодарение на бързата реакция на Ники и колегите му трагедията е избегната.
„Преценката и действията ни помогнаха да не се стигне до подобна трагедия. Бяхме вторият екип, който пристигна на мястото на пожара. Като водач на екипа моята задача бе да се кача до 19-ия етаж в пълно бойно снаряжение и да започна разследване, разбиване на врати и масова евакуация на сградата. Нямахме абсолютно никаква информация колко души има по етажите. Ако се беше повторил случаят отпреди 4 години, ние, пожарникарите, рискувахме да останем в капан горе. Вентилацията на сградата не сработи и стълбището беше като комин. От 5-ия етаж до последния буквално сме пълзели по стълбите. При разследването с моя екип открихме възрастна двойка на видима възраст около 80 години с мобилни проблеми и трудноподвижни. Беше голям „филм“, докато успеем да ги убедим да бъдат изведени. Хората се паникьосват и мислят, че като за момента няма дим в техния апартамент, значи са в безопасност. Това абсолютно не е така. Припомнихме им какво се случи в Гренфел. Бабата и дядото почти не можеха да се движат“, припомня си Пенчев.
„Работата беше много тежка. Освен разбиването на вратите нося на гърба си над 50 кг снаряжение. В същото време дишам с дихателен апарат и докато стигна до горе, кислородът в него вече е наполовина изчерпан. Убедихме възрастните хора, поставихме им спасителни качулки с респиратор. За 15-20 минути те предпазват от токсичните материали, които се отделят при горенето. Трябваше да се действа бързо. Взех възрастната жена на рамо и я носих обратно до долу. По единственото стълбище абсолютно нищо не се виждаше. Отделно се налагаше да изчаквам и колегата ми, защото според разпоредбите никога не бива да се разделяме. Тук вече помага факторът адреналин. Сменихме си маските и продължихме да евакуираме хора“, разказва Николай. Признава и дали чувства страх по време на подобни спасителни операции.
„В момента, в който влезеш в горяща сграда, ти не знаеш какво ще се случи. Нямаш много време да мислиш и да се страхуваш. Инцидентите често са от различно естество. Преди няколко месеца цял кран беше паднал върху жилищна сграда. Трима човека бяха премазани. Бях от първите екипи. Заварих една жена, която си е седяла на дивана и кранът буквално ѝ беше отсякъл главата. Трябва да си здрав психически. Когато ударят звънците, никога не знаеш на каква гледка ще попаднеш. Винаги ще има едно притеснение от незнайното. Но това е интересно на тази работа, че нито един ден не е еднакъв с другия“, завършва българският пожарникар герой.
dunavmost.bg
