След въвеждането на стриктните мерки за ограничаване на ковид епидемията, интересът към планината и преходите значително се увеличи. Проблемът е, че много хора тръгват неподготвени, а ледената планина крие големи рискове
Спасителните операции на закъсали туристи в зимната планина от началото на година са 9. Камерите проследиха едва 3 от тях. Вярно е, че блокирани в къщи заради ковид епидемията, планината изглежда безопасна алтернатива. Но е вярно, че и инцидентите от година на година стават все повече, алармира БНТ.
„Колкото повече хора има в планината, толкова повече рисковете от инциденти са по-големи, разбира се. За всеки конкретен случай можем да кажем че причините са едни и същи – подценяване на планината, подценяване на условията в планината на сезона надценяване на собствените възможности“, обяснява Емил Нешев, директор на Планинската спасителна служба към БЧК.
Хубавото време в планината примами много туристи към върховете. И не непременно неподготвени. Тодор Желязков, който загина в улея под връх Жълтец в Централен Балкан и спътникът му, са планинари с опит. Но въпреки това са надценили възможностите си.
„Подценили са метеорологичната обстановка, рязкото застудяване на времето то не е толкова рязко, но все пак е застудяване е обледенило склоновете много. Имало е метаморфоза на снега и просто се е заледило много и е станало твърдо и това де довело до инцидента“, обяснява планинският спасител Тервел Тотев.
„Прекрасен ден, обаче да гледаш планината от хижата, а не да тръгнеш по бетонирания лед вертикално нагоре. Истинските туристи ползват този маршрут само през лятото. Само добре подготвените алпинисти с екипировка и тренинг могат да си го позволят това трасе през зимата. Те са били с екипировка но само с котки, неопитни, подхлъзнали са се от доста високо, пързаляли са се по склонове и са се травмирали. Това е“, казва Тихомир Кокенски – кмет на Априлци.
„Вятърът беше ураганен, мъглата гъста, рискувахме малко, но момчетата бяха корави и нещата се получиха. Когато има екип и някаква цел хората се обединяват и я правят“, обяснява Дамян Чолпанов- началник на ПСС Калофер.
Спасителната операция е трудна, отнема две денонощия. Инцидентът става късно и единственият шанс спасителите да стигнат до улея е бърза реакция с хеликоптер. Но готовност за това България няма. Има само планове за изградим система ХЕМС за въздушно спасяване и намерения за специализирани хеликоптери от 2004-та година.
„Това са така наречените „въздушни линейки“, които са оборудвани като един реанимобил с абсолютно всичката техника – медицинска, специализирана, за да поддържа живота на тежко пострадали“, обяснява Емил Нешев. „Така се смята всичко, че във всеки един момент на цялата територия на България да имаш възможността когато бедстваш да поискаш помощ. Хеликоптерът да е вдигнат във въздуха в рамките на 5 минути. И в останалите 20 до 25 минути да е достигнал до пострадалия, да го вземе от терена, независимо от това дали ще кацне, дали ще зависне. И в следващия половин час да бъде доставен, пострадалият, до специализирано лечебно заведение“, допълва Нешев.
България разполагаше с два такива хеликоптера. Но те бяха продадени преди 2 години, защото не можаха да оправдаят поддръжката си. Собственост на частната „Хели еър“, машините имаха готовност да реагират за всякакви инциденти. Но спасителните служби така и не можаха да ги използват. Дори когато използването им е било решително да се спаси човешки живот. А не всяка машина е подходяща за спасителни операции в планината.
„Въпросната машина, за която се споменава и в Интернет и във Фейсбук и къде ли не. Не че не може, забранено е да извършва спасителни мисии. Просто има стандарти. И който коментира подобна тема, че с въпросния хеликоптер тип „Робинзон“. Не може да се изпълняват такива мисии, не трябва да се изпълняват такива мисии. Всичко останало е спекула и популизъм“, категоричен е Емил Нешев.
Хеликоптерът наблизо, когато става инцидентът с Тодор Желязков, можеше поне да даде ценна информация за спасителите, можеше дори да се прецени риска да се използва за спасителна операция.
„Ние сме във война в момента. И когато си на война ти действаш не с това, което би искал да имаш или с това, което би трябвало да имаш, както е в ЕС. Ти действаш с това, което в момента разполагаш. Така че ние в момента трябва да сме доста адаптивни и да поемаме скове с това, с което разполагаме“, казва Иван Кристофф, известен като „Човекът паяк“.
Покрай този инцидент, бяха извадени отново стари възможности по европроекти.
Стартирали се обявяването на обществена поръчка за закупуването на един брой хеликоптер с европейски средства, който да бъде оборудван с цялата медицинска техника, необходима за извършване на медицинско спасяване на територията на Република България, каза проф. Костадин Ангелов, министър на здравеопазването.
Предвижда се още четири от хеликоптерите „Кугър“ на армията да бъдат оборудвани също за превоз на пострадали при инциденти и катастрофи.
Един от хеликоптерите спокойно може да бъде на базата „Чайка“ във Варна. Той може да обслужва Черноморската територия на България. Другият може да бъде в Долна Митрополия. Третият може да бъде в Пловдив – в Крумово. Четвъртият на Враждебна, обясни Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната.
Дори и този план да успее близките години, една въздушна линейка би била недостатъчна за нуждите на планинското спасяване. Военните „Кугър“ пък са много тежки и не могат да кацат на трудни терени.
За нас това би било безценно помощта на един хеликоптер. То е колкото и важно за пострадалия, за да може бързо да стигне до болница, толкова е и важно за това да не поставя в агресивна среда огромен брой спасители за много дълго време. Тъй като спасяването с хеликоптер също не е безопасно, той е един от най-опасните начини да се спасяват хора в планината, но там излагате на риск много по-малко хора, казва Тервел Тотев.
Преди липсата на въздушните линейки, планинската служба има много по-належащи дефицити за попълване.
„Липсата на АТВ-та, липсата на много специализирана техника, липсата на добра радиовръзка, те са страшно много неща. Всъщност на хората трябва да е ясно, че планинското спасяване в цял свят, не при нас, е много скъпо занимание“, обяснява Емил Нешев.
„Затова навсякъде в Европа, финансирането е на базата на здравните и социалните осигуровки на всички и допълнително финансиране от страна на общините. А тук, спасителите разчитат само на застраховките, които не са задължителни.
Но не всичко опира до пари. От години спасителите настояват за нормалната работя на системата 112. Вече 15 години, спешният телефон не се надгражда и не успява да работи ефективно с пълната си функционалност.
Повечето страни разполагат с такава система, в системата 112 – в момента на подаване на обаждането за съобщаване на някакъв инцидент, на мониторите на операторите излизат координатите на карта и е ясно от къде точно идва сигнала. Това към момента в България не работи и за това ние се опитваме да развием всякакъв друг начин на подаване на такава информация, чрез мобилното приложение на ПСС, чрез тази промяна, която се направи в Закона, да можем да искаме информация от мобилните оператори. Така че да вършим все пак някаква по-качествена работа“, казва Нешев.
Без нужда от допълнително финансиране, а само от разбиране и политическа воля, работата на спасителните служби може да се подпомогне и с нов закон за доброволчеството. Закон,за който всички говорят, но от десетилетия никой не инициира.
„Един доброволен спасител, когато го извикаш на акция в планината, във високата планина и му кажеш: „умира човек, давай да спасяваме“, и той е на работа. Знаете ли какви перипетии преживява той. Отивайки при работодателя, който казва чакай сега, аз – ти си ми служител, кой ще те смени тук при мен?!? В развитите държави, това е дейност, която държавата осигурява. Поема в часовете и в дните, в които един доброволец отива да върши такъв тип дейност, държавата поема и социалните му и здравни разходи“, допълва Нешев.
Често стимулирани от всякакви снимки и преживявания в социалните мрежи, което изкушава хората да правят неща, които са им свръхвъзможностите. На фона на липсващо обучение и подготовка.
„В България е имало една система от клубове, имало е разряди , за квалификация за хора, които могат да се движат в планината и да показват на други как да се движат, което де загубено в момента,“ казва Тотев.
„Дори и в училище имаше такива излети, екскурзии с такава насоченост да обучават децата в някаква степен на планинарска култура“, казва Емил Нешев.
„Можете да тръгнете и през нощта в планината до Черни връх, в много случаи не бихте имали никакъв проблем да се качите. Трябва да имате просто подготовка за това, което ви очаква“, категоричен е Тотев.
При толкова дефицити, нищо чудно, че планинските преходи през зимата са високорисково занимание. Спасителните акции, които изправят на нокти държавата, непрекъснато го потвърждават.
dunavmost.com
