Проф. Троев: Първото, което трябва да се направи, е да се вземе йод
Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
При ядрен удар говорим за температури от над 1500 градуса по Целзий. За някакви радиопротектори и за йод просто е неуместно да се говори. Не мога да кажа със сто процента сигурност, но мисля, че втори президент, който да позволи ядрен удар, както през 1945, няма да се появи и хората трябва да бъдат спокойни. Приемането на йод и радиопротектори изисква прецизиране на времето и количеството на прием и навременното предупреждение за проблем е от ключово значение. Това каза проф. Кольо Троев, Институт по полимери към БАН, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Гостът коментира медикаментите, разработвани от института, които биха могли да се използват за радиационна защита на фона на повишената заплаха за използване на ядрено оръжие в света и опасната ситуация със Запорожката АЕЦ в Украйна*.
Преди няколко години Институтът по полимери към БАН участва в разработването на медикамент срещу радиация с висока ефективност.
„Това е съвместен проект с проф. Мейсън от Anderson Cancer Center в Хюстън. Колективът беше съвместен и разработихме полимерен комплекс на нискомолекулния радиопротектор Амифостин. Този проект не бе свързан със заплаха от ядрени взривове или от войни, а изцяло с борбата против рак. Радиопротекторите това са съединения, които предпазват здравите клетки при йонизиращи облъчвания. Един от етапите за лечение на рака е лъчелечението. При облъчване с йонизиращи лъчения, гама лъчите убиват туморните клетки, но в същото време убиват и здравите клетки. За да се предпазят здравите клетки, се използват именно радиопротекторите, които улавят свободните радикали. Те селективно се натрупват в здравите клетки и при облъчване се запазват“.
В Института по полимери е синтезиран полимерният комплекс на нискомолекулния амифостин, който се използва от много години, включително и в армията, обясни гостът. „Полимерният комплекс беше направен, за да се подобри ефективността на този препарат. Синтезирането и охарактеризирането беше извършено изцяло от колектив на лаборатория „Фосфосъдържащи мономерии полимери“ в Института по полимери. След това този продукт бе предоставен на проф. Мейсън, за да се направят пълни изследвания.
В резултат на техните изследвания се доказа, че полимерният комплекс при всички дози на гамаоблъчване, е много по-ефективен от нискомолекулния, но поради липса на финансиране този проект повече не продължи, добави професорът. „Тестовете достигнаха до фаза, в която препаратът вече трябваше да се приложи върху хора. При направената оценка, преди осем години, бяха нужни 660 хил. щатски долара, които не беше възможно да се предоставят на БАН. Проектът има потенциал, но изследванията спряха“, допълни Троев.
Възможно е да се възобнови работата, категоричен бе събеседникът. Дори е възможно да бъдат направени нов тип лекарствени комплекси. Ние тогава направихме т.нар. химически свързан комплекс, а в последните години много по-ефективни се оказват комплекси, при които нискомолекулният лекарствен препарат е физически свързан – или чрез водородна връзка, или чрез хидрофобни взаимодействия. След това неговото отделяне в човешкия организъм е много по-лесно и по-контролируемо. В резултат на това ефективността е много по-голяма.
„Вземането на йод или радиопротектори е свързано с много изисквания – точното време, какво количество. Защото ако се вземе медикамент, например час и половина преди радиационното облъчване, ефектът е нулев. Убеден съм, че няма да има ядрен удар. Няма да има победител от такава война и това ми дава основание да твърдя, че чрез дипломацията ще се реши проблемът без ядрен удар“, смята гостът.
Радиопротекторът, който ние сме разработили, ако се вземе трийсет минути преди радиацията, е добре, но ако се вземе един час преди радиацията ефектът е нулев, ако го вземете 15 минути преди радиацията отново е нулев, обясни професорът.
За Запорожката ядрена централа и риска около нея гостът каза, че управляващите трябва задължително да уведомят хората, ако има проблем, защото те могат да бъдат предпазени – с йод, с радиопротектори, чрез извеждане на определени защитени места. Надявам се, ако има някакъв проблем, то хората да бъдат уведомени и то навреме, допълни той.
„Първото, което трябва да се направи, е да се вземе йод. Радиопротекторът не знам дали ще бъде достъпен за всички. Във всеки град си има специални скривалища, където хората да престоят определен период от време. Основното е хората да бъдат предупредени навреме“, повтори експертът.
За качеството на внасяните от Украйна продукти, събеседникът каза, че при правилния граничен контрол хората не би трябвало да имат притеснения за плодовете и зеленчуците, които консумират.
Колективът продължава да работи в областта на полимерните лекарствени форми и едно от големите ни достижения, заедно с Tokyo University of Science, е, че е разработен изключително добър фосфоро-съдържащ полимер, който да носи нискомолекулни лекарствени средства.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
По публикацията работи: Анисия Иванова
dnes.bg
