Министърът на финансите на Великобритания – Риши Сунак, който се бори да възстанови поразените от пандемията публични финанси на страната, получи тревожно предупреждение от „Бенк ъф Инглънд“, че започва обратното броене за края на рекордно ниските кредитни разходи.
Официалното изявление на британската централна банка на 5 август след края на съвещанието на паричния й комитет, че е необходимо постепенно затягане на паричната политика през идните години, определено ще докара главоболие на финансист номер едно на Острова. То означава премерено повишение на лихвените проценти и раздяла с вложения за почти 900 млрд. брит. паунда в правителствени облигации, купени по програмата за стимулиране на националното стопанство.
Заемите все още финансират почти един от всеки четири паунда на публичните разходи на Обединеното кралство.
Тяхното ликидиране ще сложи край на подкрепата, на която разчита Сунак, за да ограничи цената за обслужване на дълга, поет за смекчаване на удара на COVID-19. Инвеститорите не очакват каквито и да било движения от „Бенк ъф Инглънд“ поне до 2022-а, а дори след това – промени на дребни порции. Обхватът на британските дългове обаче са направили публичните финанси шест пъти по-зависими от измененията на лихвите отколкото преди финансовата криза, по данни на Офиса за бюджетна отговорност – създадена от британския кабинет неправителствена публична агенция за независими икономически прогнози и анализи на публичните финанси.
Предвид неблагоприятния обрат финансовото ведомство ще трябва да плаща повече, за да обслужва задълженията си точно когато Сунак работи усилено, за да постави дефицита под контрол. Което е доста неизгодна позиция за човека, който описва поддържането на публичните финанси в ред като „свещено задължение“ и смята дълга за анатема на политическата си идеология.
Сунак разчита на устойчив икономически подем, който да осигури стабилни данъчни приходи в хазната и да помогне за възстановяване на финансовата стабилност през идните години. Той нееднократно заявява, че следи зорко лихвените плащания по раздуващите се правителствени задължения, които описва като един от многото рискове на своя пост.
Бюджетният дефицит на Великобритания е бил почти 300 млрд. паунда през годината, приключила на 31 март 2021-а, което е еквивалентно на 14% от БВП на страната. Прогнозите за текущата фискална година са това съотношение да остане над 10%, надхвърляйки най-лошите последствия от глобалната финансова криза.
Пандемичните дългове са натрупани от разходите за защита на работните места и бизнеса по време на периодично налаганите национални карантини. Те тласнаха дълговото бреме на хазната до 2.2 трлн. паунда – най-високото равнище като процент от икономическия продукт от 60-е години на миналия век.
Сунак вече е поискал от министерствата да определят къде могат да орежат разходите, което вещае нова доза бъдещо въздържание. Това е в контраст с линията на съседната еврозона, където правителствата продължават да харчат на воля. Европейската централна банка пък засега не бърза да решава съдбата на собствената си програма за покупка на облигации.
Председателят на „Бенк ъф Инглънд“ – Андрю Бейли – е наясно с натиска, който затягането на паричната политика ще окаже върху публичните финанси, но е решен да ограничи инфлацията до 2% годишно. На 5 август той обяви прогнозите, че годишният ценови ръст ще достигне 4% през четвъртото тримесечие.
Обратно на работа
С разхлабването на противопандемичните мерки още 590 хил. работни места отпаднаха от правителствената мрежа за подкрепа през юни.
Засега „Бенк ъф Инглънд“ обещава да не изтегля извънредната парична подкрепа за националното стопанство и да продължи да купува облигации до края на годината. Стимулите означават и най-ниските в историята на страната лихвени процента. Те са свалили разходите за обслужване на правителствените задължения до 0.9% от БВП в периода 2020-2021-а от 3.8% преди четири десетилетия. Но пък съотношението дълг/БВП е скочило повече от два пъти – до около 100 процента.
Лихвеният ръст ще струва скъпо. Експерти на Офиса за бюджетна отговорност са пресметнали, че рискът от повишение на лихвите с 1% днес е „шест пъти по-голям отколкото е бил преди финансовата криза и почти двойно над равнището преди пандемията“.
„Бенк ъф Инглънд“ обещава да не допуска неуправляемо изтегляне на програмата за покупка на активи. А Сунак вече се подготвя за деня когато ведомството му ще трябва да работи без да разчита на парични стимули.
banker.bg
