Може да докара криза на риболова и туризма ни, а на държавата – лош имидж
„Ех, аз да ти хвана Солунската митница“ – всички познават този цитат от фейлетона на Алеко „Разни хора, разни идеали“, дори и да не са го дочели докрая.В България в настоящия момент той може да се перифразира „Аз да хвана една изпълнителна агенция!“ Пък после ми гледай сеира дали съм достатъчно образован да вземам решения, или съм калинка, която няма никаква компетентност, но пък има стабилни връзки в определени партийни кръгове. Поради това и изпълнителните агенции у нас нараснаха стремително. А за качествата на хората, които ги ръководят, можем да съдим само когато е на път да стане някаква катастрофа. В случая – екологична, благодарение на кораба, заседнал край „Яйлата“, който се превърна в стрес тест за Изпълнителна агенция „Морска администрация“, както и за държавата ни. Защото показа в каква степен безхаберието на държавата може да стане причина за екологична катастрофа, за загуби на милиони левове и заради това само един-двама души евентуално да бъдат уволнени /по-елегантно е да се каже освободени/. И с уволненията да се запушат устите на хората, които искат не замяна на една калинка с друга, а промяна на системата.
Как се случи това, което доказа, че морската ни администрация въпреки цялото си безхаберие остана бетонирана по отношение на инцидент, който би могъл да докара на морето ни екологична катастрофа, на риболова и туризма ни – криза, а на държавата ни – лош имидж?На 20-ти септември голям товарен кораб, който плава под панамски флаг, заседна в скалите до резервата. Натоварен е с азотни торове и би трябвало да стигне до пристанище Варна, а иначе екипажът е турски, както и собственикът. Защо се набиват на Камен бряг, още е енигма, макар че не липсват предположения.
Подобни ситуации се случват и с други кораби, но обикновено спасителните операции започват навреме. И се извършват с адекватната техника, с която корабът трябва да бъде разтоварен. Очевидно поради отказ на корабособственика да заплати за действията от българската страна, морската ни администрация се мотае поне пет дни, преди да започне акция по освобождаването на кораба и разтоварването на опасните торове, които биха могли да нанесат значителни екологични щети. За това алармират различни екологични организации и учени, както и водолази, които обследват кораба отвън. Вместо да бъдат предприети незабавни действия, шефът на дирекция „Морска администрация“ решава да даде на турската компания срок от близо месец, за да го изтегли. С това изпълнителната агенция си измива ръцете – корабът не е наш, екипажът не е наш и флагът не е наш. Те да си трошат главите. Само че черноморските води, които вече са замърсени, както и рибата, която може да умре или да стане негодна за употреба, а и екологичното равновесие са си наши, български. И едва когато водолаз доброволец подава сигнал за изтичане на част от товара, чиновниците се раздвижват и решават все пак да опитат нещо със собствени сили. И опитът им е поредното доказателство за некомпетентност – торовете се разтоварват с неподходящо устройство и на практика повечето от тях се изсипват във водите край Камен бряг, още докато биват загребани. С което морските администратори влагат ново значение в израза „Избихме рибата“. Оказва се също, че процедурата, по която турският кораб е разтоварван, не е следвала общоприетата.
Едва на деветия ден министърът на околната среда и водите, който би трябвало да реагира в самото начало, се намеси и установи, че агенция „Морска администрация“ трябва да бъде санкционирана. Но разбира се, у нас това е стара национална традиция – ние никога не правим превенция, винаги наказваме постфактум. Не спасяваме, а санкционираме. Корабът, който ни направи този стрес тест, все още е заклещен между скалите – там, където е заклещена и цялата ни държавна администрация с абсурдните си правила, навика винаги да прехвърля вината и задачите си на друг. И най-често успява – защото за мястото на една калинка винаги ще се намери друга калинка, а не кадърен човек. Със сигурност е имало и такива, които са предложили да бъдат поканени международни специалисти, но никой не ги е чул. А ако ги е чул, си е направил сметката, че парите за тези специалисти могат да отидат в джоба му, вместо в техния.А ако си припомним една песен на „Тоника СВ“, подходяща за случая – всичко е наред, „Само дето риба няма“.
