Скандалът около злополучното интервю на Би Би Си с покойната принцеса Даяна през 1995 година отшумя, но не и въпросите, които остави след себе си – за почтеността на журналистите. Оказа се, че за да получи съгласие за интервюто, бившият журналист на Би Би Си Мартин Башир е организирал подправянето на банкови документи, а независимо разследване на случая доказа, че ръководството на Би Би Си тогава е знаело за това, но е прикрило истината. Това пък от своя страна отново отприщи вълна от критики към Би Би Си с искания за незабавни реформи на редакционната политика и на управленческите структури.
Известният британски журналист Алан Ръсбриджър, бивш главен редактор на вестник „Гардиън“ и председател тази година на журито на Европейските журналистически награди, обаче коментира случая с думите, че никой не оспорва гафа на Би Би Си, но това не дава свобода и право на неговите врагове да решават бъдещето на медията.
Макар и да има временно затишие около случая с интервюто на Мартин Башир с принцеса Даяна темата за порочната практика в журналистиката винаги е актуална. Не са един или два случаите на злоупотреба с информация. Дори името на сегашния премиер Борис Джонсън е в списъка на провинили се журналисти.
Г-н Ръсбриджър, какви щети нанесе злополучното интервю на Башир на корпорацията?
Мисля, че бяха нанесени щети. Това беше голяма грешка преди доста време. Начинът, по който Би Би Си реагира тогава, не беше правилен. Каквито и критики обаче да се отправят към Би Би Си сега, през последните 25 години корпорацията предприе големи стъпки в желаната от хората посока.
Разбира се, Би Би Си напълно заслужава критиките за това, че падна толкова ниско под високите си стандарти, особено пък с повторното назначаване на Мартин Башир през 2016 година, но във вашата статия във вестник „Гардиън“ вие споменавате, че тези, които сега критикуват Би Би Си и призовават за реформи в корпорацията, е по-добре да се замислят, първо, за техния морал и етично отношение, а тук можем да причислим и премиера Борис Джонсън.
Трудно е да се посочи новинарска организация, която да не е имала подобен скандал и криза на някакъв етап. Може да се каже, че това е в същността на журналистиката. Ние работим много бързо, с всички видове препятствия по пътя. Най-страшното при всичко това е, когато имате благовиден лъжец като Башир, който произвежда хубави репортажи и интервюта, но не знаете как го постига.
Трябва да сме наясно, че много от хората, които критикуват Би Би Си, със сигурност нямат по-високи стандарти, често доста по-ниски, и винаги трябва да се поставя под въпрос какво ги мотивира за тези критики.
Би Би Си бе много критично в близкото миналото към Борис Джонсън, който дори открито се закани на корпорацията. Дали това, което се случва, не е някаква лична вендета?
Борис Джонсън назначи „този човек“ Доминик Къмингс, който е голям анархист, който обича да руши, да руши институции. Той със сигурност е написал много дълго есе как да разформирова Би Би Си, да промени начина, по който се финансира. А самият Борис Джонсън бе уволнен навремето от „Таймс“ за това, че си измисля цитати. Престоят му в Брюксел като журналист бе критикуван от колегите му заради „много изобретателния му подход към журналистиката“, меко казано. Не мисля, че Джонсън е в положение да бъде съдник на Би Би Си.
Какво е бъдещето за Би Би Си, говори се за реформи и те сигурно ще бъдат извършени, но какви би трябвало да са те?
Проблемът е, че при криза като тази е естествено бързо да искате две неща: да има уволнени хора и промени в управленческите структури. Факт е, че повечето хора, замесени в интервюто с Даяна напуснаха или просто вече не са живи. Все пак това беше преди 25 години. Важен въпрос е, както споменахте по-рано, защо Башир отново бе назначен в Би Би Си.
А по отношение на регулацията на Би Би Си, преди 3 години медията бе поставена под надзора на Офком, британския регулатор на комуникациите. Така че в известна степен нещата, които могат да се препоръчат, вече се случиха. Сигурен съм, че ще има много недоволно пуфтене и сумтене от хора, които искат промяна, но аз мисля, че промяната вече се случи.
Миналата седмица правих интервю с политическия анализатор на Би Би Си Роб Уотсън за сагата Къмингс-Джонсън, в което той каза, че страната е дълбоко поляризирана и че някои от половината, която не обича Борис Джонсън, повдигат въпроса защо медиите като цяло не правят достатъчно да покажат истинския лик на премиера. Гледайки пресконференциите, аз лично мисля, че има достатъчно смели журналисти, които задават верните и неудобни въпроси, но Джонсън и министрите винаги успяват да се измъкнат с техните мантри, че те са най-добрите и най-кадърните и това, което вършат е най-правилното. Не мога да не изразя мнение, че те просто изглеждат недосегаеми.
Преди Джонсън да стане премиер хората пишеха много крайно и критично за него. Не остана нищо неказано. Медиите вършат много добра работа, търсейки от него отговорност. Но изглежда, че за мнозина той е привлекателен. Хората знаят, че не могат да му вярват за всичко, но по някакъв начин го харесват. Ще бъде интересно какво ще се случи. Той върши добра работа с масовото ваксиниране и това определено е нещо, което се одобрява от хората.
Вие може да имате различно мнение, аз със сигурност го имам. Смятам, че той не притежава качества да бъде премиер. Но може би с времето, когато отшуми това доволство от ваксинирането, хората ще се върнат към периода, за който говори Доминик Къмингс. В началото на пандемията Великобритания наистина се провали. Но за момента Джонсън няма проблеми.
Интервюто с Алан Ръсбриджър можете да чуете в звуковия файл.
bnr.bg
