Източник: архив ЕПА
Той е автор на монументална биография на Хитлер и специалист по политическа харизма. Във “Великите личности, които създадоха историята”, Иън Кършоу изследва дванадесет европейски лидери, които са белязали 20-ти век, за добро и често за лошо.
Сред тях са диктатори – Хитлер, Сталин, Мусолини… – и демократи – Чърчил, Тачър, Кол… Дълго време историята се преподаваше през единствената призма на “велики хора” и “герои”. След това, под влиянието на марксизма или структурализма, те бяха заличени зад социално-икономическите сили. Британският историк избира златната среда между тези крайни позиции и показва как от Ленин до Дьо Гол, великите фигури са се възползвали от контекста и комбинацията от обстоятелства, като същевременно са били оживявани от силна собствена воля. В интервю за френския всекидневник L”Express Иън Кършоу посочва, че въпросът за индивидуалната роля в историята остава фундаментален, защото от Владимир Путин до Си Дзинпин през Доналд Тръмп, “силните лидери” изглежда се завръщат…
L’EXPRESS: Спомняте си, че Хитлер, след войната, послужи като алиби на цялата германска нация да бъде оневинена за нацистките престъпления. Обратно, през 60-те години на миналия век той е бил описван като “човек без качества”. Каква е била неговата истинска роля?
ИЪН КЪРШОУ: Хитлер несъмнено е човекът, оказал най-голямо влияние върху хода на историята през първата половина на 20 век. Сталин или Чърчил имаха съществена роля, но по определен начин тази роля беше реакция срещу нацистка Германия. Без Хитлер нямаше да има Холокост. Най-влиятелният лидер от втората половина на 20-ти век от моя гледна точка е Горбачов, който имаше много по-положителна роля. Без Горбачов гражданите на Съветския съюз щяха да останат лишени от основни граждански свободи, държавите от съветския блок не биха могли да извоюват свободата си почти без кръвопролития и опасността от ядрен конфликт щеше да се увеличи.
L”EXPRESS: Хитлер, според Вас, успява да наложи на политическо ниво две лични мании – омразата към евреите и необходимостта от война за завладяване на “жизнено пространство”…
И. КЪРШОУ: Още през 1919 г., докато е още войник, той обяснява, че “крайната цел” на едно национално правителство трябва да бъде “пълното премахване на евреите”. Това не е проект за Холокоста, но Хитлер вече е убеден, че евреите са коренът на всяко зло. Постепенно това се превърна в желание за унищожаване на евреите. “Жизненото пространство” е вторият основен камък на неговата идеологическа конструкция, която той развива, когато написва Mein Kampf в затвора Ландсберг през 1924 г. За да гарантира икономическото си бъдеще, Германия трябва да завладее Източна Европа и Русия. Тези мании на Хитлер не са решаващи фактори, което му позволи да вземе властта. Благодарение на икономическата криза той се утвърди като популистки агитатор, бичуващ вътрешните врагове и несправедливостите на “системата”. Хитлер никога не е крил целите си, но те не са били централни за мнозинството германци в началото на 1930 г. След това целият държавен апарат постепенно се мобилизира, за да реализира тези две лични мании. Решаващ е идеологическият импулс, излъчван от личността на Хитлер, който чрез непрестанна пропаганда насажда в голяма част от обществото краен национализъм и омраза към евреите.
L”EXPRESS: Книгата Ви започва с Ленин, идеален пример за лична решителност и стечение на обстоятелствата. Революционният ветеран по никакъв начин не е предвидил революцията от февруари 1917 г….
И. КЪРШОУ: Ленин е бил в изгнание в Швейцария и не е смятал, че революцията ще се случи в рамките на неговия живот. Но ако германското правителство не му беше позволило да се върне в Русия с влак, той нямаше да бъде в състояние да поеме ръководството на много по-радикалната Октомврийска революция. С революция в Русия германците искаха да проправят пътя за прекратяване на огъня на източния фронт, позволявайки им да концентрират усилията си на запад. Тази пресметливост промени хода на историята, позволявайки на Ленин, непознат за мнозинството руснаци и начело на малка болшевишка партия, да поеме властта благодарение на своята проницателност и политическа решителност.
L”EXPRESS: “Сталин беше чудовищен човек, който ръководеше чудовищен режим, оформен по негов образ. Но точно това чудовище доведе страната му до победа над Германия и направи възможна по-широката победа на съюзниците”, пишете Вие.
И. КЪРШОУ: За нас, либералите, е трудно да приемем, че този чудовищен индивид, чрез безмилостен режим и терористични репресии, позволи на Съветския съюз да победи нацистка Германия, което беше решаващо за цялата Втора световна война . Източният фронт беше в много отношения най-важният. Сталин е използвал средства като политика на изгорената земя и смъртна присъда или депортиране на стотици хиляди войници, които никога не биха могли да бъдат използвани от западните държави.
L”EXPRESS: През 2019 г. 70% от руснаците все още вярват, че Сталин е имал положително въздействие за Русия. И почти половината смятат, че престъпленията му са оправдани…
И. КЪРШОУ: Струва ни се куриозно, че някой може да се възхищава на такъв ужасен човек. Но за повечето руснаци падането на комунизма, което празнуваме на Запад, със сигурност донесе печалба в свободите, но беше последвано от хаотични години при Борис Елцин. В руското обществено мнение също съществува идеята, че страната им е била велика империя и че Сталин е помогнал за възстановяването на нейното величие. Самият Путин винаги е бил предпазлив, не защитавайки престъпните дейности и ужасите на ГУЛАГ, който процъфтяваше по време на управлението на Сталин, а прославяйки победителя във Великата отечествена война, този, който победи фашизма. Това може да обясни защо някои руснаци продължават да се възхищават на историческа фигура, която възстанови реда в Русия, като същевременно надделя срещу нацизма.
L”EXPRESS: Вие нюансирате ролята на нашия френски национален мит, Шарл дьо Гол, подчертавайки, че деколонизацията на Алжир би се състояла и без него, или че икономическото възстановяване вече се е случило по време на Четвъртата република…
И. КЪРШОУ: Дьо Гол имаше късмета да наследи силна икономика през 1958 г. Растежът продължи, когато той напусна властта. Но много неща биха били невъзможни без неговото лично въздействие, като се започне с неговата Конституция на Петата република, която все още е там, шестдесет години по-късно. Без него Франция щеше да е съвсем друга страна. Шарл дьо Гол е парадоксална, завладяваща фигура. В много отношения той е реакционен, но е тласнал технологичната модернизация. Той е авторитарен човек, който работи с демокрацията, оставайки ангажиран с конституционното управление. Империалист, той все пак сложи край на Френската империя. Националист, той интегрира страната в наднационалната рамка на Европейската общност. Искайки да бъде над политическите партии, той в същото време беше много разнопосочна фигура. Дьо Гол виждаше себе си като човек със съдба, мисия за изпълнение, която се среща и при Хитлер, Ленин или Чърчил. В известен смисъл той беше последният оцелял от тази първа половина на 20-ти век, въплъщавайки една много романтична концепция за индивида, която Томас Карлайл (шотландски историк, 1795-1881) беше теоретизирал в своята теория за “великите хора”.
L”EXPRESS: Маргарет Тачър е единствената жена във Вашата селекция…
И. КЪРШОУ: Аз се съсредоточих върху Европа, иначе можех да включа Голда Меир или Индира Ганди. Но тогава политиката беше мъжки свят и това се промени драматично. Тачър също беше представяна от сатириците като най-добрият човек в страната. Нещо повече, тя идва от средната класа, баща й е започнал като бакалин в централна Англия, когато политиката все още е доминирана от висшата и аристократичната класа. Тя преодоля този двоен недостатък, което вероятно й помогна да изковe стоманения си характер. Има една известна снимка на първия й кабинет, където тя е единствената присъстваща жена. Няма съмнение, че щеше да има много повече жени, ако бях направил същата книга за 21 век. По-специално Ангела Меркел изигра значителна роля и виждаме все повече и повече жени лидери в Европа. Путин е продукт на бюрократична система, много по-близо до Сталин, отколкото до Хитлер или Мусолини, или дори до Чърчил и Дьо Гол.
L”EXPRESS: Поуката от книгата е, че концентрацията на власт само засилва способността на индивида да променя хода на историята, често с отрицателни или дори катастрофални последици…
И. КЪРШОУ: Това не означава, че демокрациите не вземат лоши решения. Но те са много по-малко склонни да вземат катастрофални решения поради конституционни ограничения и опозиционни структури. Независимо от важността на даден президент или министър-председател, демокрациите се основават на по-колективно, по-консенсусно и по-внимателно вземане на решения. Докато концентрацията на власт в ръцете на Мусолини и Хитлер им позволи лично да поведат страните си във война и пълна катастрофа.
Решението на Путин да нахлуе в Украйна също се оказа катастрофално за Русия и за самия Путин, да не говорим за Украйна, разбира се. Едно демократично правителство несъмнено би избегнало подобно решение, което имаше за цел обединяването на Украйна с Русия, защото то би предвидило негативните последици. Докато Путин взе това решение сам, заобиколен от малка котерия, без да обмисли каква може да бъде позицията на руския народ по този въпрос или дори на политическата върхушка.
L”EXPRESS: Харизматичен ли е Путин?
И. КЪРШОУ: Не, във всеки случай не и по начина, по който режимите в миналото са били посветени на индивиди. Путин е продукт на бюрократична система, много по-близо до Сталин, отколкото до Хитлер или Мусолини, или дори, в демократичен контекст, до Чърчил и дьо Гол. Путин не ми се струва особено харизматичен лидер, въпреки че има цялата пропаганда, която цели да го накара да изглежда като силен човек. Спомняме си снимките, показващи го на кон или на лов. Това е опит за създаване на харизматичен образ, но той е откъснат от реалността.
L”EXPRESS: Като виден биограф на Хитлер как реагирахте, когато външният министър Сергей Лавров миналата година каза, че Хитлер има “еврейска кръв”?
И. КЪРШОУ: Това са глупости. Това, очевидно, служи само за подкрепа на тази странна идея, че Украйна всъщност е фашистка страна, въпреки че е ръководена от еврейски президент, а Русия се защитава от фашизма, както го прави по време на Втората световна война. Този аргумент, направен от Лавров, беше напълно смешен.
L”EXPRESS: Друга поука от Вашата книга: можете да бъдете силен човек в страната си, но винаги сте зависим от армията си по време на война…
И. КЪРШОУ: Военната мощ има своя собствена динамика, както виждаме правилно сега в Украйна. Мусолини е добър пример. Варварското завладяване на Етиопия издига властта и престижа му до нови висоти в Италия. Но след това той въвлече страната си в катастрофална война, поради нарастващата зависимост от нацистка Германия, въпреки че знаеше, че армията му не е готова. Унизен от ескалация на военни бедствия, неговият режим е разрушен отвътре още през 1943 г. Колкото и силна да е властта им, дори диктаторите са принудени да се подчиняват на капризите на военните сили извън техния контрол.
Бъдещето на Путин ще се определи от еволюцията Разбира се, невъзможно е да се знае как ще свърши тази война. Но е разумно да се предположи, че Путин няма да преживее края на този конфликт. Не казвам, че няма да бъде убит, но рискува да бъде свален от власт или някак си пуснат на свобода, ако войната не завърши с триумф за Русия. Повечето войни завършват с някаква форма на преговори и споразумение. Вероятно в Украйна ще бъде същото. Путин може да успее да продаде това на руснаците като победа. Всичко ще зависи от способността му да извлече политическа изгода от това мирно споразумение.
L”EXPRESS: От друга страна, Вие считате, че китайската комунистическа система може да оцелее при Си Дзинпин, въпреки все по-личната власт…
И. КЪРШОУ: Китайската система е любопитна комбинация, държавен комунист, който управлява капиталистическа икономика. Тя се основава не на личността на индивида, а на уникална комбинация от политическа, икономическа, идеологическа и военна мощ. Струва ми се, че тази система може да издържи на настоящите икономически трудности, но също и на наследяването от лидер, дори толкова могъщ като Си Дзинпин. Китай има по-здрави основи от Съветския съюз, който беше смятан за най-голямата геополитическа опасност през по-голямата част от 20 век. Затова ми е трудно да си представя края на китайския режим в следващите години, където режимът на Путин изглежда много по-колеблив и зависим от един човек.
L”EXPRESS: Вашето заключение е, че несъмнено си струва да имаме по-скучни, но компетентни личности, отколкото харизматични и силни лидери…
И. КЪРШОУ: То несъмнено е свързано с факта, че посветих значителна част от кариерата си на изучаване на харизматични личности, които доведоха страната си до пълна катастрофа, но също така и силни демократични лидери като Тачър, която беше много противоречива в Обединеното кралство или дори Тони Блеър, на когото можех да се възхищавам в края на 90-те години, но който в крайна сметка тласна страната ни в тази пагубна война в Ирак. Компетентното, ефективно правителство, без да е пищно или харизматично, всъщност може да бъде много добро нещо. Но тази теория сега се тества от Олаф Шолц в Германия. Той е добър пример за скучен лидер. Меркел също не беше особено харизматична, което не й попречи да постигне възхитителни неща. Въпреки че гледните точки за ролята й са еволюирали, по-специално поради твърде откритата й политика спрямо Русия на Путин. Във всеки случай историята ни показа, че могъщи личности, които твърдят, че притежават панацея за болестите на своето време и които предлагат радикална промяна, рядко са желани…
news.bg
