Проф. Иван Т. ТодоровТова, което предлага британският
посланик, са някои от мерките срещу корупцията, предприемани във Великобритания и САЩ. След като нещо е правено и има положителен резултат, естествено, че е полезно да се взаимства съобразно спецификите на държавата ни.
Отдавна и в България се говори, че трябва да има прозрачност на собствеността на фирмите. Много често политици и бизнесмени с недобра репутация прикриват, че са собственици на фирми, участващи в обществени поръчки. Няма прозрачност, когато краен собственик е офшорна фирма. Трябва да се декларират крайните физически лица, които са реалните собственици. И да се представят точно изброени доказателства кои са реалните собственици.
За да се избегнат подставените лица, необходимо е и да се декларира кои са истинските собственици и да се носи огромна имуществена санкция за невярна декларация – например в размер на 50% от стойността на обществена поръчка. Следва да се декларират и случаите, когато акциите са заложени в полза на трети лица.
И в момента много български политици стават собственици на дялове от големи фирми поради огромните обществени поръчки, които “печелят” тези фирми. Знаят се няколко случая. Като се почне с натиска върху собствеността на един мобилен оператор преди повече от 20 г. и се стигне до съвсем близкото минало – придобиването на 46% от голяма строителна фирма. Случаите всъщност са много. Може да се приеме закон, който да изисква деклариране на реалните собственици на акции и дялове и обявяване за недействителни претенциите на всякакви други лица. Така за скритите собственици ще има реален риск да изгубя придобитото.
Електронното правителство е чудесна база за намаляване на корупцията. Защото има дистанционен контакт и точни правила.Няколко са проектите за електронно правителство, които са успешни. Например при добра поддръжка Търговският регистър фигурира отлично. Вече има добри предложения за нормативна база на електронното правителство. Остава най-после да се направи избор на читави изпълнители и да се стъпи на опита на държава, която вече доказано е успяла в създаването на електронно правителство. Такива например са Австрия, Естония и др. Но електронното правителство не е панацея срещу корупцията. Ако няма автоматично генериране на съществени глоби за забавяне от страна на длъжностни лица, няма как да има бърза администрация и няма как да се пресече дребната корупция. В момента над 90% от актовете на администрацията се бавят, а наказани няма.
В САЩ един от основните способи за борба срещу корупцията е провокацията към подкуп.
Така лесно се ловят корумпираните. Но в България това не само е забранено, но и се наказва като престъпление. Отдавна авторитетни специалисти предлагат да се легализира провокацията към подкуп. В последния доклад на прокуратурата също е залегнало такова предложение. Е, какъв е проблемът това да се направи, освен ако депутатите се страхуват за себе си?
В САЩ успешно се използват детектори на лъжата не само в специалните служби, но и при митничари, данъчни, гранични полицаи и други. В България не искат и да чуят за това. Може би, защото ще останем без митничари… А и без доста други професии.
Британският посланик предлага много по-сериозен контрол върху поведението на депутатите. На първо място, би следвало независим данъчен орган да прави щателна данъчна проверка на всички политици. Което означава да се провери къде учат децата
им и какви са таксите за образованието им, какви са приходите и разходите на членовете на семействата им, вкл. и пълнолетните им деца, в какви жилища живеят и пазарни ли са наемите и покупните цени, с какво погасяват кредитите си. А не да се правят измислени данъчни проверки, които приемат за нормално жилища да се купуват не само на цена под пазарната, но и на цена под данъчната оценка – случаят все още е пресен.
Естествено е в една цивилизована държава да има закон за лобизма. Ясно е, че всеки бизнес се старае да прокара интересите си в парламента.
И в това няма нищо лошо, стига да е законно. А не както сега да се отминават покъртителни случаи от миналото Народно събрание – председател на комисия
да взема 150 000 лв. заем от фирма без никакви последици за съответния народен представител.
Че регулаторните органи са зависими, не е новост. Само по закон са независими. Даденият от посланика пример с ДКЕВР е показателен. Но за съжаление е факт, че всички шефове на регулаторни органи се съобразяват на 100% с обаждане на министър-председателя и на най-важните политици около него. Не е никакъв проблем такива въздействия да се забранят и нарушаването им да се криминализира. И не става въпрос за извършването на престъпления по служба или търговия с влияние, а на самият факт на телефонно обаждане или пряк разговор, освен ако законът уреди всеки такъв разговор да се записва. Регулаторните органи са зависими, защото със закон във всеки един момент може да се промени състава им. Тази възможност следва да се премахне с промяна в конституцията. Освен това в образуването на всеки един регулаторен орган трябва да има представители на президента и пропорционално – на опозицията.
24chasa.bg
